Всичко трябваше да върви по мед и масло онова лято в Мюнхен. Или по бира и свински джолан, ако искате да сме докрай регионално и културно-гастрономически пунктуални.
Юп Хайнкес започваше четвъртия си сезон като треньор на колоса Байерн с много голям кредит на доверие от фенове и ръководство, след като първите три донесоха две титли и едно второ място след Кайзерслаутерн, дошло след изпуснати глупаво точки в края на първенството. В трите сезона с Хайнкес до лятото на 1991 г., защото за него говорим в тези първи редове, Байерн игра и два полуфинала за Купата на европейските шампиони. И бе на косъм от финал за най-големия трофей - загуби с продължения от Милан и с онзи незабравим автогол на Аугенталер в Белград секунди преди края, пратил Цървена звезда на неговия победен финал срещу Марсилия.
Но това бяха статистики, които предвещаваха пореден много силен сезон на баварския гранд и у дома, и в Европа - този път в Купата на УЕФА. Тогава само шампионът играеше в КЕШ, а Кайзерслаутерн бе отмъкнал титлата.
В състава на Байерн всичко изглеждаше също толкова оптимистично. До опитните лъвове Раймон Ауман и Тони Шумахер (вратари), Ханс Пфлюглер, Олаф Тон, Ян Ваутерс, Бруно Лабадия, Мазиньо и бруталната деветка Роланд Волфарт, вече избиваха и наложеният титуляр Щефан Ефенберг, младоците Томас Щрунц, Маркус Бабел, Томас Бертолд, Кристиан Циге... Сега, от дистанцията на времето, можем да кажем, че това си е половината Бундестим за 90-те години. Да не забравим и Бриан Лаудруп, който само 12 месеца след въпросното лято бе с основна заслуга Дания да стане сензационно европейски шампион. Направо звезден отбор си беше.
Та през август 1991 г. изглеждаше, че Байерн тръгва да дубъл в Германия и да вдигне Купата на УЕФА. Но футболът невинаги прави сценариите си така, както ни изглежда да се случат предварително.
Това, което предстоеше, бе най-лошият сезон в историята на Байерн Мюнхен, поне откакто съществува Бундеслигата. И до днес това е напълно валидно и си струва да го припомним точно през октомври. А защо точно през октомври, ще разберете след малко.
Стартът бе колеблив - меко казано. Равенство с Вердер и загуба от новака Ханза. Но - да кажем, сезонът в Бундеслигата е дълъг, нямаше чак огромни притеснения. Тогава обаче дойде Хомбург.
Това е отборче от Заарланд, някъде на ръба на границата с Франция и Люксембург. Обикновено не повече от 3-4 хиляди го гледаха на домакински мачове, но заради влизането му във Втора Бундеслига същия сезон, на стадиона се сбираха вече към 8 хиляди. Та този тим гостува в Мюнхен в първия кръг на Купата на Германия през август 1991 г. Тотален аутсайдер, който очакваше да не падне с много.
Бразилецът Мазиньо вкара рано-рано за Байерн и нещата бяха според прогнозите. Този пък стана световен шампион с Бразилия 3 години по-късно, но до тогава имаше време - тук мисията му бе да изправи на крака сезона на баварците. Само че Кардозо и Барановски обърнаха резултата, та се наложи пак бразилеца да изравнява в 78-ата минута. След 2:2 - продължения. Този мач се игра пред едва 9000 в Мюнхен, а те започнаха да освиркват своите в допълнителните 30 минути. Кимел и Грайс вкараха - 2:4 за Хомбург и огромно яйце на срама върху лицето на колоса. Отпадане още на старта за Купата!
Седмица по-късно Бохум спечели с 2:0 на "Олимпиащадион", а невярващите фенове на Байерн вече роптаеха. Победа над шампиона Кайзерслаутерн върна позитивизма, но в средата на септември грандът бе десети в класирането.
На 18 септември пък пътува до Корк в Ирландия, за да срещне местния аматьорски Корк Сити в първия кръг за Купата на УЕФА.
Удивително, но домакините поведоха и изпуснаха да бият германския гигант, който си тръгна с много, много щастливо 1:1. Коментаторите на държавния канал ARD в онази вечер пророкуваха: Този Байерн не е точно Байерн и ще страда още много. Няма нищо стоманено в него, няма огън и характер.
На 2 октомври реваншът бе ходене по мъките и късното 2:0 с голове на Лабадия и Циге донесе освирквания от 13 000 фенове в Мюнхен. Играта просто не вървеше, а Хайнкес за първи път изглеждаше безпомощен. Но това бе нищо, в сравнение със случилото се три дни по-късно.
Щутгартер Кикерс бе отбор, сочен за сигурен изпадащ онзи сезон. То така и се случи в края на сезона - по-малкият тим в Щутгарт бе един от четирите, които потънаха. Наред с Ханза, Дуисбург и Фортуна Дюселдорф, които заминаха към Втора Бундеслига. Удивително, но отборът от Рощок направи дори дубъл срещу Байерн като взе четири от общо 31 точки в края на сезона от колоса.
Та, на 5 октомври Щутгартер Кикерс се яви на "Олимпиащадион" и изнесе лекция на Хайнкес и неговия звезден тим - 4:1! Минути след края треньорът даде оставка, а Ули Хьонес, който в този момент все още млад, но вече и доста опитен генерален мениджър на любимия си клуб, я приема същата вечер.
Години по-късно в автобиографията си Хьонес описва онова решение като "най-тъпото, което някога съм взимал". И добавя: "Юп щеше да оправи нещата, трябваше му време. Отборът бе чудесен като потенциал, а той бе точният човек да го води. Не знам какво ме накара да приема оставката, това беше тъпотия."
На следващия ден в хотел "Шератон" в Мюнхен има среща на ръководителите на Байерн и Франц Бекенбауер.
Човекът, извел Германия до два поредни финала на Мондиали през 1986-а и 1990-а (спечелил втория), признава - поласкан е от вниманието и никога не би отказал на любимия Байерн. Но няма как да поеме отбора преди края на сезона, защото е поел ангажименти към "Адидас" и Германския футболен съюз като посланик за следващите месеци. Не може да не удържи на думата си. "Ако още ме искате през лятото, идвам", казва Кайзера.
Байерн влиза в октомврийска спирала на ужасите. Няма треньор, а отборът е в свободно падане. Хьонес и хората около него търсят решение, но отново правят грешка. Назначават Сьорен Лерби - изключително интелигентен и влиятелен датски полузащитник, играл три сезона за Байерн, носил екипите на Аякс, Монако и ПСВ, с който става и европейски шампион. Човек с голям опит като футболист и нулев като треньор. Той е на 33 години, когато идва офертата от Байерн да се заеме с този ужасен сезон. Приема. Хьонес никога не е говорил за това си решение в своята автобиография, но едва ли то е много далеч зад онова за оставката на Хайнкес в класацията "най-тъпи".
Лерби тръгва отчайващо. Загуба с 0:3 от Дортмунд у дома под хор от освирквания в Мюнхен. Още една от Щутгарт навън с 2:3, след което вниманието се насочва към втория кръг в Купата на УЕФА. И тук нещата изглеждат идеални за влизане в коловоза на победите. Съперникът е от Дания - а Лерби би следвало да познава отлично футбола в тази страна. Името Болдклуб вероятно днес не ви говори нищо. Това е БК 1903 и е клуб с голяма история в Копенхаген, преди през лятото на 1992 г. да се влее и да даде лиценза си на настоящия хегемон в датския футбол ФК Копенхаген. И реално да изчезне от картата на футбола.
Но не и преди да нанесе големия си удар.
На 23 октомври 1991 г. БК 1903 влиза във всяка водеща световна спортна новина, след като съсипва Байерн с 6:2. Това е карнавал на комични грешки от гранда, който повежда с гол на Мазиньо, за да се разпише чак в 90-ата минута чрез Маркус Мюнх, което все пак да не остави резултата 1:6. Не, че е чак толкова важно дали ще те бият с 1:6 или 2:6, когато си Байерн...
Срамът е огромен, а вестниците в Германия просто сриват със земята играчи, треньор и ръководство на баварците.
"Вие сте абсолютен срам за емблемата на този клуб", пише "Билд". Бекенбауер е търсен за коментар, но предпочита да не сипва още сол в раните: "Трябва време, треньорската смяна не помогна за стабилността. Нещата ще се оправят, това е Байерн!".
Но нещата не се оправят, Франц. От лоши те тръгват към трагикомични. Отборът е на 14-о място в класирането, отпаднал за Купата и висящ на ръба на пропастта в Европа, държащ се с един пръст за този ръб.
Следва голяма победа над силния Борусия Мьонхенгладбах и Лерби, който е готов да даде оставка след кошмара в Копенхаген, наперва гребен: "Оттук насетне трябва да бием наред."
Реваншът с Болдклуб е виждан като един от онези моменти, в които големите клубове, независимо от състоянието им, се вдигат за славна вечер и обрат. Какво пък - трябва само 4:0... А това е Байерн!
Само 21 хиляди обаче вярват. Стадионът е полупразен, а на терена усилията на играчите в червено са напразни. Мазиньо вкарва от дузпа в 89-ата минута, но 1:0 далеч не е това, което е нужно. Отпадане и от Европа, придружено с нова лавина от освирквания.
Три дни по-късно на домакинския мач с Леверкузен един малък плакат на първия ред зад вратата, под дъжда на "Олимпиащадион", казва всичко: "Толкова сте жалки, че дори плъховете на стадиона не искат да ви гледат". Може би е малко прекалено, все пак 15-ина хиляди верни фенове отново са там. Но за стандартите на Байерн това е направо обидно малко. Мачът не е спечелен - 2:2.
Седмица по-късно идва трето поредно равенство в първенството като гост на Дуисбург (споменахме, че той също изпада после), а с това грандът вече е на 13-а позиция в класирането. Само на точка над четирите места, които качват на асансьора със стрелкичка "надолу". Може ли великият Байерн да изпадне?
Две загуби и две победи през декември означават, че Мюнхен завършва 1991 г. на 11-о място и с отрицателна голова разлика.
Лерби за втори път предлага оставката си на ръководството, но Хьонес е категоричен: "Ние не сме цирк, а футболен клуб. Няма да сменя още един треньор този сезон, ще се стегнем!"
Ок, Ули. Така да бъде.
Първенството се подновява след дълга зимна пауза през февруари, но нещата изобщо не изглеждат по-добре. На 7 март Байерн гостува на шампиона Кайзерслаутерн и пада с 0:4. Ако се доверим на репортажа на "Кикер" за мача, това е "0:4, което спокойно можеше да е 0:8". Гостите са напълно разбити. Лерби си тръгва още същата вечер, като позицията му е достойна. Казва на Хьонес, че очевидно не е готов да оправи нещата в това състояние на отбора. И не е редно да остава повече. Този път това се приема, въпреки че "не сме цирк", както е казал месеци по-рано шефът.
Опитният Ерих Рибек получава работата. Той е на 55 години и вече е водил клубове като Дортмунд, Леверкузен, Кайзерслаутерн и Айнтрахт. Няма обаче допирни точки с червения динозавър от Мюнхен нито като играч, нито като наставник. А влиза да спасява сезон, който... е неспасяем. Поставена му е една задача: Опитай да стигнеш някак до европейските квоти - това е топ 5. В този момент отборът е 11-и, но има да се печелят още 22 точки. Преценява се, че 18 ще стигнат за европейските места, което в края на сезона се оказва точна математика от шефовете на Байерн. И това е целта - вземи 18 или повече точки от последните 11 кръга.
Проблемът е, че математиката не рита топка.
Рибек тръгва обнадеждаващо с 2:0 у дома срещу Хамбургер, но после нещата стават сложни. Тоест - нещата си остават такива, каквито са цял сезон. Байерн губи още пет пъти от последните си десет мача. Пада от Карлсруе, от Нюрнберг... От отбори, от които не би трябвало да пада. Нещата са направо неспасяеми. На 16 май агонията е приключена с 0:3 на терена на Карлсруе, а гостуващата агитка тръгва да си ходи още в 75-ата минута. Такава обида, каквато е този сезон, никой фен на Байерн дори не е можел да си представи.
Колосът завършва 10-и с 36 точки от 38 кръга (при 2 т. за победа). С отрицателна голова разлика от 59-61. На 8 точки от европейските места. На 5 от изпадащите. Байерн губи 15 шампионатни мача онзи сезон. Добавяме кошмарите от Хомбург за Купата на Германия и Болдклуб за Купата на УЕФА - 17 поражения в общо 43 изиграни мача. Това при 15 победи и 11 ремита във всички турнири. Статистика като за средняк. Или дори като за някой, който е достатъчно добър да не изпадне, но не и да гледа към нещо амбициозно в горната половина на таблицата. Сезон, който феновете на Байерн опитват бързо да забравят.
Наистина големите клубове се познават и по това как реагират на наистина големите кризи. Клубът решава да не вика още Бекенбауер, а да продължи с Рибек. Отговорът много силен сезон в Бундеслигата с едва пет загуби. Едва пет, но две от тях са фатални. Защото Байерн завършва втори само на точка зад шампиона Вердер, от който обаче е паднал два пъти. Само едно реми в тези два мача променяше съдбата на титлата...
През декември 1993-а Рибек е уволнен и Кайзер Франц най-накрая пристига в Мюнхен като треньор. Случва се по средата на сезона, който вече носи титлата. Нещата се връщат по местата им две години след лятото на абсолютния ужас от 1992 г. Споменът за онези месеци, в които "дори плъховете на "Олимпиащадион" не искаха да гледат Байерн", е изтрит най-сетне.
