В края на юли Родри Ернандес - основната покупка на Манчестър Сити през лятото - даде първата си пресконференция като играч на английския шампион. Повечето от отговорите му бяха стандартни - колко е щастлив да е в клуб като Сити, да играе под ръководството на Пеп Гуардиола и т.н.
В края на брифинга обаче Родри успя да оживи позадремалите журналисти с признание: "Вчера бях в ресторанта на Пеп. Хареса ми много, но ако решите да отидете и вие, вземете си по-дебели портфейли."
Това не бе някакъв опит за остроумна шега. Родри е може би единственият играч на Сити, който наистина гледа цените в ресторанта. И всъщност испанецът въобще не прилича на типичната футболна звезда. Още повече на такава, която е част от шампиона на Висшата лига.
Родри е много начетен и в продължение на 10 години разучава тактическите тънкости, за да разбира по-добре играта
Кариерата на Ернандес се разви шеметно и само за три години стигна от втория отбор на Виляреал до Манчестър Сити. Подобен скок стана възможен не само заради чисто футболните му качества, но и заради големия му интелект и разбирането на играта.
Родри започва да развива "играта с главата" още в детството си. Той тренира в школата на Атлетико и посвещава почти цялото си свободно време в гледане на футбол - не само пряко по телевизията, но и на записи. Още на 10-годишна възраст момчето стига до извода, че тактическата грамотност ще му даде предимство пред конкурентите.
"По-интересно ми беше да опитам да разбера играта, отколкото да се наслаждавам на зрелището. Това ме направи различен от другите деца. Гледайки играчите по телевизията, се опитвах да разбера каква роля има всеки от футболистте на терена. Бях погълнат от тактиката още от най-ранна възраст, така че сега "чета" отлично футбола", заяви Родри в интервю за испанския El Pais през февруари тази година.
Ернандес постоянно досаждал на треньорите с въпроси относно тактиката и се опитвал да прилага знанията си на терена. И още при юношите се откроявал със своята грамотност. "Напомня ми на Бускетс. Той разбира играта перфектно и се възползва от слабостите на противника, защото предварително знае къде ще отиде топката", казва Алберт Селадес, треньор на юношеския национален отбор на Испания.
Родри не бил сигурен, че футболът е неговото бъдеще и имал и план Б
През 2013-а 17-годишният Родри е освободен от академията на Атлетико, като мотивът на треньорите е, че не притежава добри физически данни. Доста странна преценка за момче, което вече е високо 183 сантиметра и току-що е станал шампион на европейското до 17. Ернандес бързо си намира нов клуб - Виляреал Б, но случилото му се му остава като обица на ухото, че нищо на никого не е гарантирано във футболната игра. Освен това пред очите му е и примерът на собствения му баща - в младостта си татко му е обещаващ футболист, но заради контузия в гърба върхът в кариерата му е Сегунда.
Родри приема налегналите го проблеми философски и като зрял човек, а не като тийнейджър: "Баща ми все повтаряше, че футболът е лотария и няма гаранция, че ще извадиш късмет. Реших, че трябва да получа добро образование в случай, че нищо не стане със спорта."
На 18 години Родри постъпва в университета на Кастилия във Факултета по бизнес администрация. Продължава да тренира всекидневно, а след сутрешните занимания слага раницата с учебниците на гърба и отива на лекции.
През 2016-а Родри е призован в основния състав на Виляреал, но не се главозамайва и остава в университета. "Това бяха най-щастливите четири години в живота ми. Хората ме питаха: "Какво търсиш там? Но университетът ме направи по-зрял. На много млади футболисти им липсва подобна школовка."
"Родриго е много прилежен студент. Той седи на първия ред, слуша внимателно лектора и задава въпроси. По отношение на академичните си постижения той е един от най-добрите в групата. Изглежда, че е и добър футболист", каза професорът по икономика Мануел Родригес в интервю за "Marca".
През 2018 г. Родри завършва университета и възнамерява да продължи образованието си. Плановете му са да изкара магистратура в икономическия факултет, но бързият му футболен напредък и трансферът в Атлетико година по-късно ги осуетяват.
Играчът обаче не се отказва от друга своя цел - да научи чужд език - и записва интензивни курсове по английски. А при пристигането си на Острова успя да впечатли местните журналисти.
Родри е много скромен - живял е на общежитие, не използва Instagram и не харесва живота на звезда
През 2018 г. Родри разкри своята формула на щастието: "Аз съм скромен човек, който не се нуждае от много, за да се чувства комфортно. Достатъчно е да съм заобиколен от добри хора, които живеят нормален живот."
И тази скромност у него се проявява във всичко. Докато учи в университета, Родри живее на общежитие, въпреки че спокойно може да си наеме апартамент. Стаята му е стандартна - маса за хранене, две бюра за него и съквартиранта му, две легла и два гардероба.
Футболистът си готви сам и се разнообразява с турнири по тенис на маса с други студенти от общежитието. Първоначално повечето му колеги не знаят за кариерата му във футбола, но в последните курсове това няма как да остане тайна. Все пак Родри играе в Ла Лига - едно от най-добрите първенства в света.
"Всички бяха шокирани, когато разбраха, че сред живущите в общежитието студенти е и играч от Примера дивисион - разказва неговият приятел Валентин. - Но той обичаше да се мотае с другите и да прави нещата, които всички правят. Само след няколко дни всички свикнаха с мисълта. Въпреки че понякога беше странно да видиш Родри да играе тенис на маса или да пере."
По тялото на играча няма нито една татуировка и твърди, че никога не би си направил, защото не му харесва. "Изглежда ми грозно", обяснява испанецът.
Той избягва социалните мрежи, а дори и да имаше профили в тях, щяха да са доста скучновати. Какво толкова ще пусне един човек, който прекарва всяка свободна минута със семейството си и отбран кръг приятели.
Валентин си спомня и начина, по който Ернандес му съобщил за трансфера си в Атлетико през 2018-а. Донесъл пица в общежитието и докато я топлел на микровълновата, казал между другото, че вече е играч на столичния тим. "Купонът" се изразявал в ядене на пица и видеоигри. На следващия ден Валентин отворил "Marca" и разбрал, че Атлети е платил 20 милиона евро за съквартиранта му...
Родри не пилее пари, има Корса втора ръка и ползвал телефон с копчета
Звездата на Манчестър Сити твърди, че за него парите и материалните ценности не означават нищо. Вярваме му.
На 20 изкарва книжка и си търси кола. Родителите и приятелите му го съветват да избере нещо удобно и безопасно. Родри обаче си има собствено мнение и прави нестандартен избор - Опел Корса втора ръка. Намерил колата по обява на някаква баба.
"Гледах как играчите харчат луди пари за коли и се чудех защо. Нали целта е просто да се придвижиш от точка А до точка Б", обяснява Ернандес.
Родри не сменя Корса-та нито при достигането до първия състав на Виляреал, нито след преминаването в Атлетико.
"Родри е скромен човек - казва Пабло Алварес, неговият приятел от юношеските години във Виляреал. - Не харесва звездоманията и винаги е искал да живее като най-обикновен човек."
Също толкова рационално Родри избира и техниката, която ползва. Първият си смартфон купил едва миналата година. Дотогава ползвал слушалка с копчета.
Родри обожава футбола, но той е на второ място в живота му. Най-важно за него е семейството
Ернандес открито признава, че футболът съвсем не е всичко в живота му. Футболистът много обича играта, но семейството е най-важно за него.
"Футболът е моята професия, но животът не се ограничава само до него. Обичам да изпълвам живота си и с други неща. Например с четене и учене. Това много помага да изчистиш главата си."
Родри и до днес е почитател на тениса на маса, а вечер преди лягане чете книга. Без значение колко натоварен е графикът му, футболистът задължително се чува всеки ден с близките си.
"Семейството е най-важно за мен", са думи, които могат да се чуят от много играчи. Но са малко тези, от чиито усти звучи по-искрено от Родри.
При представянето си в Атлетико, което нарича "най-важния ден в живота ми", той доведе 40 души - приятели и членове на фамилията, за да зърнат с очите си как за първи път ще облече червено-бялата фланелка.
Гледката беше умилителна, а бабата на звездата не успя да сдържи сълзите си.
"Доверието на Атлетико и Диего Симеоне са голяма чест за мен. Но ако трябва да бъда честен, по време на презентацията не мислех за тях, а за семейството си. Гледах ги и се наслаждава на тяхното щастие", разказва Родри - един от най-големите пичове в суетния свят на футболните суперзвезди.
