Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

"Настръхнах", каза Кройф. И как да не настръхне? Феновете пееха You`ll never walk alone

Феновете на Ливърпул пеят великата песен вече почти шест десетилетия.
Феновете на Ливърпул пеят великата песен вече почти шест десетилетия.

Когато феновете на Ливърпул пеят тази песен, ти настръхват косите. Мелодията й се разлива величествено и неповторимо на "Анфийлд" и стадионите, на които гостуват "червените", вече повече от 55 години. You'll never walk alone е не просто музика и думи, химн и традиция - песента помага за това да се случват чудеса.

На финала на Шампионската лига в Истанбул през 2005-а Ливърпул губеше с 0:3 на полувремето от Милан. Италианците бяха в пъти по-малко, но на почивката се забелязваше как празнуват, предвкусвайки европейската титла. Повечето от англичаните пък тъжно подпираха глави, седнали унили по местата си. Но някой запя. След него се включи друг. След тях и трети, пети, десети... 50 хиляди запяха! И Ливърпул излезе за второто полувреме с 50 011 на терена. Имаше ли шанс Милан срещу тази "червена" армада?

"Седях върху студения бетон на стълбите, опитвайки се да се примиря със случващото се. Бях като пребит. В този момент отнякъде далеч дочух You'll Never Never Alone Alone. Останах на стълбите, продължавайки да се самосъжалявам. Приятелят ми извика гневно: "Това е само една песен, а не решение на проблемите ни" - спомня си фен на мърсисайдци, преживял триумфа в Истанбул. - Но песента ставаше все по-силна и по-силна, хората се изправяха и подканяха тези около тях също да се изправят, докато всичките ни фенове не станаха на крака. Няколко гласа, пеещи в отчаянието си, за секунди обединиха всички в съюз на надеждата и верността. Това беше най-въздействащото изпълнение на You'll Never Never Alone Alone, което някога съм чувал през живота си. Всяка дума беше пропита с вяра и страст. Италианците си бяха помислили, че вече са спечелили и празнуваха, но една песен промени всичко."

На трибуните на "Ататюрк" през 2005-а е и великият Йохан Кройф. "Настръхвам. Не знам какво е да играеш за този отбор и да чуваш това, точно в този момент. Сигурно изведнъж ставаш по-висок и силен. В света няма клубове, които да са толкова свързани с феновете си. Бях там и почувствах тръпката. 40-50 хиляди бяха като един, подкрепяйки отбора си", коментира холандецът.

През годините стана така, че YNWA и Ливърпул се превърнаха в неразделни части, но песента даже не е създадена в Англия, а в Ню Йорк.

Авторите й са композиторът Ричард Роджърс и писателят Оскар Хамерщайн. Според една от легендите, мотивът се е родил в главата на Роджърс на погребението на най-добрия му приятел. Според друга - вдъхновението на тандема е бил краят на Втората световна война. Творбата хармонично съчетава трагедия и надежда, така че е лесно да се повярва и в двете.

За първи път песента звучи пред публика на 19 април 1945 г. в Бродуей на премиерата на мюзикъла "Карусел". В него се разказва за любовта между хлебар и момиче. YNWA се появява два пъти: в сцената, в която роднина утешава главния герой след скорошното самоубийство на съпругата му, и в развръзката, когато детето на главните герои се разделя с чувството на самота за първи път в живота си.

Роджърс написва за "Карусел" над 20 песни, но нито една не докосва така публиката, както You'll never walk alone. Американският композитор Ървинг Бърлин сравнява сингъла с 23-ия псалм ("Господ е Пастир мой. Няма да остана в нужда"). А когато известният джаз музикант Мел Торме споделя с Роджърс, че YNWA всеки път го разплаква, композиторът му отговаря: "Така и трябва да бъде". Уморената от Голямата депресия и войната Америка си намира химн на надеждата и единението.

В САЩ и мюзикълът, и песента стават много популярни. През 1956 г. постановката оживява и на голям екран.

По идея на режисьора, главната роля е поверена на Франк Синатра, но между музиканта и снимачния екип възниква конфилкт и тя не се осъществява. През 50-те години филмите са снимат по два пъти на различна лента, а когато научава това, певецът избухва: "Няма да получите двама Франк Синатра на цената на един".

По-късно обаче музикантът отстъпва и записва изпълнение на YNWA за саундтрака.

Кавъри на песента имат още Рой Хамилтън, Рей Чарлз, Луис Армстронг и много други.

1963 г. се оказва преломна за Ливърпул и бъдещия му химн.

Песента става много популярна във Великобритания благодарение на мърсисайдската банда Gerry & The Pacemakers. Кавърът оглавява повечето британски класации и се превръща в огромен хит на Острова. Мениджърът на групата Брайън Ъпстейн, който представлява и интересите на The Beatles, едва не проваля всичко. Той не иска Gerry & The Pacemakers да възраждат стара американска песен, а да запишат парчето Hello Little Girl, написано от Джон Ленън. Лидерът на бандата Джери Марсдън обаче не поддава на натиска и се оказва прав.

През 60-те години Ливърпул вече е прогресивен клуб. Преди всеки домакински мач се наема популярен диджей, който пуска най-актуалните хитове. Сред тях и YNWA. На "Анфийлд" я подема трибуната "Коп" с най-коравите фенове на Ливърпул. Заглавието, изразът, става мото на клуба.

За първи път песента оглася стадиона на 19 февруари 1963 г. преди мача срещу Уест Бромич. Седмици наред е на първа позиция в чартовете, а запалянковците я приемат за своя и много бързо я превръщат в химн на "червените".

През 1965 г. феновете на Ливърпул огласят "Уембли" с You'll never walk alone по време на финала за ФА къп срещу Лийдс, а телевизионният коментатор Кенет Уолстенхолм нарича сингъла "фирмената песен на Ливърпул".

Песента е асоциирана с Ливърпул основно, но и другите големи клубове, които я пеят, свързват с нея много от традицията и историята си. Борусия Дортмунд, Селтик... Та даже и азиатски клубове.

През 2004-та привърженици на Манчестър Юнайтед твърдяха, че за първи път на Острова песента е изпята от феновете на "дяволите" след трагедията в Мюнхен. Но така са феновете - никога няма да спрат да ровят историята, за да спечелят дивиденти на своите. Ливърпул и You'll never walk alone обаче е неразрушим съюз.

Истината обаче е, че песента е много популярна и извън света на футбола.

През 1967 г. Елвис Пресли записва своята версия на хита, отдавайки почит на детския си идол Рой Хамилтън. Освен Краля на рока парчето вдъхновява още поне 20 топ музиканти, които й правят кавър.

Освен върху индивидуалностите, You'll never walk alone оказва огромно влияние и върху музикалната индустрия като цяло. Малцина знаят, че с песента феновете викат на бис музикантите след концертите на Queen и Pink Floyd. Китаристът на Queen Брайън Мей разкрива, че спонтанните изпълнения на публиката на YNWA след участията им са дали идеята на него, Фреди и останалите от групата за създаването на класиките We are the champions и We will rock you. През 1971-ва Pink Floyd включва автентично изпълнение на феновете на Ливърпул в албума си "Meddle".

За останалия свят YNWA се превръща в универсален музикален символ на надеждата и единството.

На 11 май 1985-а, след пожара на стадиона на Брадфорд, в който загиват 56 души, Джери Марсдън инициира проекта The Crowd от музиканти, артисти и популярни личности, които записват благотворителен сингъл за набиране на средства за фонда на жертвите на пожара. Пол Маккартни изказва съболезнованията си на задната страна на обложката на сингъла. Песента главоломно се изкачва до номер 1 в британските чартове, а Марсдън влиза в историята като първият и единствен изпълнител, който стига до челната позиция в класациите с две версии на една и съща песен.

През 2001 г. американската певица Барбара Стрейзънд пее YNWA в памет на жертвите на терористичната атака на 11 септември на церемонията по връчването на наградите "Еми". Оперната певица Рене Флеминг изпълнява сингъла два пъти: на годишнината от нападението на 11 септември и при встъпването в длъжност на Барак Обама на 20 януари 2009 г.

Едно от най-впечатляващите изпълнения на You'll never walk alone е през 1990 г. в Лондон.

На "Уембли" се провежда концерт, посветен на освобождаването на Нелсън Мандела от затвора. Когато африканският лидер се качва на сцената, публиката го посреща с петминутни овации, които преминават в спонтанно изпълнение на песента. Удивеният Мандела пита водещия какво пеят хората, а отговорът му е кратък: "Футболна песен".

Футболна песен? Може да се спори по въпроса. Ливърпул и феновете му я превърнаха в такава, но не такъв е бил замисълът при създането й. Вече стана въпрос за Ричард Роджърс, мюзикъла "Карусел" и т.н.

Но интересно е какво мисли по въпроса Джери Марсдън, който заедно с групата си става причината хитът да спечели такава популярност във Великобритания.

"Бях в САЩ на шоуто на Ед Съливан. Бил Шенкли и целият Ливърпул също бяха там. Предложих на Ед да покани момчетата на сцената и всички заедно изпяхме You'll Never Walk Alone. Това беше изпълнение за 66 милиона американци по всички краища на Щатите. Докато слизахме от сцената, Шенкли ми каза: "Джери, синко, аз ви дадох футболен отбор, а ти ни даде песен". Какво друго мога да добавя към думите на този велик човек?".

Разбира се, YNWA е много повече от велика футболна песен. "Вие никога няма да останете сами" е химн не само на Ливърпул и други отбори по света, но и на милиони, които не се интересуват от играта.

Защото отчаянието, изгубените надежди и тъгата са част от живота. А какво по-хубаво от това - да се бориш с тях, докато пееш, и да знаеш, че никога не ще бъдеш сам?

Най-четените