Покрай 133-тата годишнина от основаването на Арсенал, чествана тези дни, медиите припомниха рекордите на клуба от Лондон. Сред тях челно място заема Битката за „Хайбъри“, разиграла се на 14 ноември в далечната 1934 г. на стадиона на Арсенал. Цели седем футболисти на „артилеристите“ играят за националния отбор на Англия срещу световните шампиони от Италия. Британците бият с 3:2, а двубоят остава в историята със счупените кости и бруталната игра в този неофициален финал, който уж трябва да определи най-силният отбор в света.
Пет месеца по-рано Италия печели световното първенство по футбол. На стадион НФП („Национална фашистка партия“) в Рим хората на треньора Виторио Позо побеждават Чехословакия с 2:1, не и без помощта на шведския арбитър Иван Еклинд. В предишните мачове са осакатили съставите на Испания и Австрия. Въпреки това италианците са провъзгласени за шампиони, а в официалната ложа диктаторът Бенито Мусолини се перчи с титлата.
Само че Англия така и не участва на това световно първенство, тъй като още през 1928 г. напуска ФИФА. С право или не, англичаните твърдят, че именно те разполагат с най-силния отбор на планетата. Затова през ноември е организиран мач между тях и италианците. Медиите в цяла Европа вдигат неописуема врява. Тръбят, че именно този дуел ще бъде „истинският финал“ за световната купа.
За Мусолини въпросът става и политически. Владетелят от Рим обещава на всеки от футболистите на Италия щедра награда – по един автомобил „Алфа Ромео“ и 150 британски паунда в брой. За онези времена това се явява доста добра сума.
Селекционният комитет, който ръководи английския национален отбор, решава да пусне на терена рекордните седем футболисти от Арсенал. Макар и необичаен, този избор въобще не е случайност. „Артилеристите“ са станали три пъти шампиони на Англия за последните пет години. Неотдавна починалият им мениджър Хърбърт Чапмън вече е наложил в състава новата схема „дубъл ве – ем“. Сред избраниците от Арсенал са едни от най-опасните нападатели в Англия като Клиф Бастин и Тед Дрейк. В състава попада и 19-годишният Стенли Матюс, бъдещият пръв носител на „Златната топка“ и легендарен капитан на Англия. Тогава той носи екипа на Стоук Сити.
Решава се още, че футболистите на Арсенал ще се чувстват по-комфортно, ако мачът се играе на техния стадион „Хайбъри“, вместо на „Уембли“.
56 000 зрители пристигат да гледат голямата битка. В официалната ложа принц Артър, херцог на Конот, представя кралската фамилия. До него са италианският посланик сеньор Гранди и маршал Маркони.
Преди двубоя целият италиански отбор отива до мемориала „Сенотаф“, където поднася огромен венец в памет на загиналите в Първата световна война. Футболистите стоят продължително време с вдигнати във фашистки поздрав ръце.
На „Хайбъри“ още в първата минута шведският арбитър Ото Олсон отсъжда дузпа за Англия, само че италианският вратар Карло Черезоли избива удара на Ерик Брук от Манчестър Сити. Секунди по-късно натурализираният аржентинец Луис Монти от „адзурите“ чупи крака си след груб сблъсък с Дрейк. Тъй като тогава правилникът на играта все още не предвижда смени, пострадалият прекарва на терена още известно време, преди да го откарат в болницата.
Без да разберат колко тежка е травмата му, съотборниците го оставят да играе в почти безпомощно състояние като последен в италианската отбрана. Така само за 12 минути Англия вече води с 3:0 след два гола на Брук и един на Дрейк. „Първият на Брук беше с глава след мое подаване, а вторият - от пряк свободен. Получи се като удар от гръмотевица!“, свидетелства Стенли Матюс.
Разярени от трите бързи гола, италианците развъртат теслите. За да отмъстят за контузения Монти (който на световното е бил най-грубия техен футболисти), те първо чупят носа на капитана Еди Хапгуд. Налага се пострадалият да излезе за четвърт час, докато му бинтоват физиономията. Рей Боудън получава зверска контузия в глезена. А на голмайстора Брук му чупят ръката. Дрейк, когото държат лично отговорен за счупения крак на Монти, набързо се сдобива със синини под всяко от двете си очи. На крака му зейва огромна рана.
Ритници и юмруци се раздават чак до края на полувремето, когато англичаните се оттеглят с трите си гола аванс. Никой в този момент не мисли, че останалия с човек по-малко отбор на Италия може да се върне в битката.
Вместо това обаче „адзурите“ показват пред лондонската публика, че неслучайно са световни шампиони. Джузепе Меаца от Интер забива два гола в мрежата на Франк Мос. Само героичните плонжове на вратаря на Арсенал и гредите спасяват победата на Англия с 3:2. Съотборникът му Уилф Копинг е определен за най-добър в мача, тъй като изнася страхотна битка в средата на терена.
Вечерята след двубоя се преобръща на лазарет.
Английският капитан Хапгуд пристига с току-що зашития си счупен нос. Брук показва превързаната си ръка. Повечето от останалите носят кървящи превръзки на краката си. За Дрейк например служител на английската футболна асоциация обяснява, че кракът му е „нарязан на лентички“. От италианския състав липсва Монти, който вие от болки в хотела със счупен крак. И там е пълно с ранени, а вратарят Чересоли едва ходи заради удар в слабините.
„Никога преди и след това не съм участвал в подобна касапница“, разказва в спомените си Стенли Матюс.
Заради кървавия мач футболните клубове в Англия надават вой, че няма да пускат състезателите си да участват в срещи с отбори отвъд Ламанша. Пресата в Чехословакия, Испания и Австрия подкрепя англичаните. И трите страни припомнят, че „адзурите“ са играли изключително грубо срещу тях на световното първенство пет месеца по-рано.
От Рим обаче Бенито Мусолини заявява, че играчите на Виторио Поцо са извършили истинско геройство на „Хайбъри“. Нещо повече – вестниците наричат футболистите „Лъвовете от Лондон“.
В крайна сметка мачът така и не урежда въпроса кой от двата отбора трябва да носи короната на най-силен в света. Англичаните настояват, че те са победителите. Но от италианския лагер твърдят, че са играли в намален състав през цялото време. Битката за „Хайбъри“ остава в историята само с разбитите крака и счупените кости.
