Това е ден, който никой фен на Стоук Сити няма да забрави никога. Дори играчите, взели участие в мача, независимо от статута им, също ще го помнят завинаги като един от най-великите в кариерите си.
В последния ден на сезон 2014/15 „грънчарите“ приемаха гранда Ливърпул, но създадоха незабравими спомени за своите фенове по трибуните на „Британия“.
Тимът на Марк Хюз разби „червените“ с 6:1 след два гола на Маме Бриам Диуф и по един от Джонатън Уолтърс, Чарли Адам, Стивън Нзонзи и Питър Крауч, докато почетното попадение за гостите бе дело на капитана Стивън Джерард.
Капитанът на Стоук Сити Райън Шоукрос винаги ще помни този мач и говори за него като един от най-великите моменти в кариерата си.
„Най-великите ми моменти трябва да са победата с 6:1 над Ливърпул и полуфиналът за ФА Къп срещу Болтън през 2011 г. (победа с 5:0 на „Уембли“, след което Стоук загуби финала с минималното 0:1 от Манчестър Сити - б.а.)
Когато водехме с 5:0 срещу Ливърпул, на почивката се прибрахме в съблекалнята и не си казахме нищо. Просто избухнахме в неудържим смях. След това влезе и мениджърът и също не знаеше какво да ни каже“, сподели 31-годишният Шоукрос, който е част от Стоук вече 11 години.
А като талант от школата на Манчестър Юнайтед, със сигурност, чувството от този разгром е било още по-приятно за Шоукрос. Мениджърът Марк Хюз пък е легенда на „червените дяволи“ и също сигурно е имал двоен повод за бурна радост.
В края на онзи сезон Ливърпул, воден от Брендън Роджърс, завърши на шесто място, а Стоук записа второ от общо три поредни девети места под ръководството на Хюз, което е и рекордно класиране за клуба в историята на Висшата лига.
Стоук изпадна от елита през миналия сезон, а заради слабото представяне на тима Хюз бе уволнен през януари и заменен от Нейтън Джоунс.
Седем кръга преди края на кампанията във второто ниво на английския футбол „грънчарите“ се намират на 15-ата позиция, на цели 12 точки от зоната на плейофите и, практически, нямат никакви шансове за промоция.
Но всеки един фен все още помни онази история отпреди вече почти четири години и, едва ли, скоро ще я забрави. Със сигурност, не и Шоукрос.
