Ако Пол Погба беше аржентинец и се беше родил 20 години по-рано, със сигурност нямаше да намери място в състава на националния отбор на Аржентина. И това няма нищо общо с качествата му, а с неговата прическа.
През 1994 г. зад кормилото на Аржентина застава Даниел Пасарела, който заменя на поста Алфио Базиле. Новият селекционер веднага оставя своя отпечатък в отбора и дава да се разбере, че ще ръководи с твърда ръка и няма да робува на имена.
Световното през 1994 г. е повратен момент за аржентинския футбол, който тогава стремглаво се е запътил към дъното, поне според стандартите, които сам е поставил. В груповата фаза на Мондиала аржентинците губят с 0:2 от България след голове на Христо Стоичков и Наско Сираков, но се класират на 1/8-финал, където обаче са спрени с 2:3 от Румъния.
Пасарела има задачата да поведе нацията си в ерата след Марадона. Новият треньор е двукратен световен шампион и има самочувствието, опита и уменията да се справи с кризата.
Първото нещо, което прави? Забранява дългите коси.
Разбира се, това не е проблем за Хуан Себастиан Верон и Хавиер Санети, но се оказва такъв за една от емблемите в състава. Габриел Батистута е фантастичен голмайстор, но и непоправим инат, или поне първоначално.
Футболистът отказва да се подстриже и сяда на резервната скамейка, а атаката в квалификациите за Мондиал’98 повежда Ернан Креспо. Батигол е шокиран от студения душ и решава да преклони глава и отива при бръснаря, а буйната му коса е заменена от покорна прическа.
Един друг аржентински майстор обаче е по-твърдоглав от всички. През 1994 г. Фернандо Редондо се присъединява към Реал Мадрид – годината, в която Пасарела поема Аржентина, годината, в която селекционерът ще се превърне в най-големия кошмар за футболиста… и обратното.
Косата на Редондо фриволно гали раменете му, докато той елегантно дирижира играта от центъра на полузащитата. В тази романтична картина има един проблем и той няма нищо общо с брилянтните футболни умения на Фернандо.
По това време Редондо е един от най-добрите дефанзивни полузащитници в света. Печели два пъти Ла Лига с Реал Мадрид, два пъти Шампионска лига и веднъж Междуконтиненталната купа в периода 1995-2000 г.
Нито един от тези успехи обаче няма стойност в очите на Даниел Пасарела, защото той е сляп за качествата и отличията на дългокосите футболисти. Наставникът на Аржентина дори отправя лична молба към Фернандо преди квалификационния мач за Световното през 1998 г. срещу Колумбия, но футболистът е категоричен, че няма да се подстриже.
„Знам, че след 10 години ще съжалявам за това, но няма да направя компромис“, заявява Редондо.
„Изглежда, ще гледам Световното първенство от фотьойла у дома.“
И точно така става.
Аржентина отпътува за Мондиал’98 без Фернандо и дългокосия му събрат Клаудио Каниджа. Разбира се, в тима има достатъчно качество с играчи като Батистута, Верон, Ариел Ортега, Клаудио Лопес и Диего Симеоне. Аржентина завършва на върха в групата си след победи над Хърватия, Ямайка и Япония, а после елиминира Англия. Момчетата на Пасарела обаче падат на колене в 1/4-финала срещу Холандия пред гения на Денис Бергкамп, който в 90 мин. вкарва един от най-иконичните голове въобще в историята на играта.
Щеше ли в тази среща Фернандо Редондо – човек, умеещ да чете играта и притежаващ вроден дефанзивен инстинкт, да спре Франк де Бур от това да пусне толкова идеален пас към Бергкамп?
Историята му не би била съвършена, ако не си помислим, че е щял да го направи.
След Мондиала Пасарела освобождава поста си, а Редондо печели още един медал от Шампионска лига с Милан, както и Серия А и Купата на Италия. Доказателство, че за един маестро трябва да се направи компромис, дори и да има коса до глезените.
Марсело Биелса става селекционер на Аржентина, но Редондо вече не иска да играе за страната си. Завършва кариерата си в националния отбор с престъпните 29 участия…
А дори 10 години след съдбоносното решение да не отреже косата си не съжалява.
