„...видях как топката кацна точно на главата на Пеле. Ударът му беше невъзможен за спасяване, но тогава просто нямах време да мисля. Хвърлих се и опитах да избия. Бях паднал вече на земята, когато видях как топката излиза над вратата. Казах си: „Бенкси, щастливо копеле такова!", докато отвсякъде ехтяха аплодисменти".
Приживе Гордън Бенкс често разказва тази история от 7 юни 1970 г.
На стадион „Халиско" в Гуадалахара вратарят на Англия прави „спасяването на века" срещу най-добрия футболист на века Пеле.
Показаха го по телевизията и във вторник, 12 февруари, когато новината за смъртта на 81-годишния Бенкс връхлетя футбола като леден вятър.
Кой всъщност е Гордън Бенкс? Прочутият вратар се ражда на 30 декември 1937 г. в работническите квартали на Шефилд. След войната баща му отваря заведение, където се извършват полулегални залагания. Това осигурява известен просперитет на семейството, но един ден бандити нападат и убиват брат му, докато пренася дневния оборот от залозите.
Само на 15 години Гордън Бенкс напуска училище. Първата му работа е... да пази портала на една от въглищните фабрики в града. След това става общ работник. Вратарските му способности са добре известни още от ученическия тим на Шефилд и не след дълго го ангажират да варди за няколко аматьорски отбора.
В спомените си Бенкс пише, че футболът в Шефилд е миришел особено - на смес от въглищен дим, сяра от металургичните предприятия и човешка пот. „Така миришеше и самият живот там", признава вратарят.
На 18-годишна възраст Бенкс работи като зидар, когато получава предложение за професионален договор от Честърфийлд - отбор от третото ниво на английския футбол.
Не след дълго Лестър Сити купува обещаващия талант срещу 7000 паунда. „Дори не бях наясно в коя точно дивизия играят. Само знаех, че са по-нагоре от трета", признава той. В новия отбор Гордън получава 15 паунда седмична заплата - отлично възнаграждение за него и германската му съпруга Урсула, която впоследствие ще му роди три деца.
Една контузия на първия вратар Дейв Макларън му подсигурява титулярно място. С Лестър участва в два загубени финала за Купата на Англия, но през 1964 г. печели първия си трофей - Купата на Лигата. Вече го считат за един от най-добрите вратари в шампионата.
Точно по това време новият селекционер на Англия Алф Рамзи търси играчи за Световното през 1966 г., на което страната ще бъде домакин. Изборът му пада върху Гордън Бенкс, който бързо се утвърждава като титуляр на поста.
Още тогава пресата забелязва, че вратарят често пази без ръкавици. Слага ги предимно в дъждовно и влажно време. Иначе е с голи ръце, но обича да си плюе в дланите. За това плюене преди всеки мач помощник-треньорът Харолд Шепърдсън му дава дъвка.
Тя става нещо като ритуал за Бенкс: „Дъвката ме успокояваше, помагаше ми да се концентрирам". Но преди един мач с Португалия на „Уембли" вратарят изпада в паника, когато се оказва, че Шепърдсън е забравил дъвките. Добре, че успяват да му ги доставят навреме от един павилион за вестници близо до стадиона.
На Световното първенство Бенкс и играещите пред него защитници Боби Мур и Джеки Чарлтън се представят толкова стабилно, че до финала са допуснали само един гол срещу Португалия от Еузебио, и то след дузпа.
В двубоя за титлата англичаните бият Германия с 4:2, макар и единият от головете на Джеф Хърст в продълженията да не е съвсем редовен.
Във всичките мачове Бенкс пази като лъв, заради което почват да го наричат „Banks of England", алюзия с името на голямата английска банка. Според фолклора на запалянковците, за Англия тази кредитна институция е толкова важна, колкото и самият вратар.
Но дори и такъв голям триумф като световната титла не може да гарантира мястото на Гордън Бенкс в Лестър. По онова време там негов конкурент се явява 17-годишният Питър Шилтън. И макар че Бенкс е номер едно в Англия, само година след Световното той пожелава да бъде трансфериран.
Първоначално иска да играе в Уест Хем с Боби Мур, Джеф Хърст и Мартин Питърс. Още повече, че и мениджърът на клуба Рон Гринууд се интересува от него. Бенкс разчита и на интереса от Ливърпул и неговия шеф Бил Шенкли. Но когато идва време за продажбата, Гринууд предпочита друг вратар, а Шенкли мълчи. Тогава се намесва Тони Уодингтън, мениджър на Стоук Сити. Той брои за него 50 000 паунда - рекордна сума за вратар в онези времена. Така Бенкс нахлузва фанелката с номер едно на „грънчарите".
През 1970 г. Гордън Бенкс участва за втори път на Световно първенство, този път в Мексико. Именно оттогава датира прочутото му спасяване срещу Пеле в мача Бразилия - Англия (1:0). Секунда след удара бразилецът изкрещява „Г-о-о-о-л!", но английският вратар избива.
Once a champion, always a champion 🦁🏆
— FIFA World Cup (@FIFAWorldCup) February 12, 2019
We are deeply sorry to hear of the death of @England World Cup winner @thegordonbanks.
He was one of the game's greatest goalkeepers, a provider of stunning World Cup memories & a gentleman.
Our thoughts are with his family & friends. pic.twitter.com/tsD4c71Ixt
Бенкс си спомня, че в този момент Алън Мълъри го потупва и казва с типичния английски хумор: „Не успя ли да я хванеш, а избиваш в корнер?"
Преминавайки край него, Боби Мур добавя: „Остаряваш, Гордън. Такива топки преди ги ловеше". Краля на футбола Пеле казва „Мислех, че е гол", а Бенкс добавя: „Ами, то и аз мислех така..."
След мача Пеле изрича знаменитата си фраза: „Вкарах гол, но Бенкс го спаси!"
Четвъртфиналът срещу Германия обаче се оказва злополучен за големия вратар. Ден преди мача Бенкс изпива една бира, която се оказва развалена. Измъчват го зверски болки в стомаха, което принуждава селекционера Алф Рамзи да пусне резервата Питър Бонети. Когато в 70-ата минута англичаните водят с 2:0, Рамзи прави груба грешка да извади други двама от най-добрите си играчи - Боби Чарлтън и Мартин Питърс. Обратът за германската победа с 3:2 тръгва след гол на Франц Бекенбауер, влязъл под плонжа на Бонети. Самият Кайзер по-късно ще каже: „Ако Бенкс беше на вратата, ние никога нямаше да спечелим този мач".
Самият вратар обаче твърди, че с екипа на Стоук Сити има още по-сложно спасяване от това срещу Пеле. Това се случва през 1971 г. в един мач срещу Манчестър Сити, когато техният Вин Дейвис бие с глава към отсрещната греда. „По някакво чудо успях да се метна от единия ъгъл към противоположния, и дори заковах топката в ръцете ми. Всеки от Стоук Сити ще ви каже, че това е най-доброто ми спасяване", разказва приживе вратарят.
От Ливърпул обаче опонират, че Бенкс има още по-велик мач - полуфинала за Купата на Англия от 1963 г., когато избива всичките им 34 удара в рамките на вратата на Лестър.
Последната година в кариерата на Гордън Бенкс е 1972.
В четвъртфиналите на Европейското първенство Англия губи от Германия с 1:3. Със Стоук Сити обаче вратарят печели Купата на Лигата, където в полуфинала срещу Уест Хем спасява виртуозно дузпата на Джеф Хърст. На 22 октомври същата година Бенкс претърпява тежка катастрофа, в резултат на която губи зрение с едното си око. Само на 34 години е принуден да се откаже от футбола, макар че през 1977 г. записва още един сезон. Само че в Америка, с екипа на Форд Лодърдейл Страйкърс, където играе заедно с Джордж Бест.
В лигата са още звезди като Пеле и Бекенбауер. Там, въпреки влошеното си зрение, едноокият Бенкс става най-добър вратар на първенството.
По-късно Гордън Бенкс опитва неособено сполучлива треньорска кариера в долните нива на английския футбол. Името му обаче не остава забравено и вратарят присъства в абсолютно всички престижни класации. През 1980 г. публикува автобиографията си „Banks of England", а по-късно издава и „Бенкси: Моята автобиография".
През 2006 г. ирландският писател Дон Мълан пише вдъхновяващия роман „Гордън Бенкс, героят който можеше да лети".
Това са авторски мемоари от детските години на автора, чийто живот като малко момче от Дери е бил силно повлиян от Бенкс. Страдащ от дислексия (нарушена способност за научаване на четене и писане), свидетел на разстрелите на ирландци от английските войски в Кървавата неделя на 1972 г., Мълан има своя герой от детството.
„Той се казваше Гордън Бенкс. Аз, малкото и страхливо момче, научих от него, че няма нищо невъзможно. И че не трябва да се избиваме едни други, както ставаше в онези времена, донесли толкова болка и сълзи на ирландците и британците. Ако не беше Гордън Бенкс, вероятно щях да направя своя кървав избор в живота. Кой знае, може това да е било най-доброто му спасяване..."
