Миналата седмица приключи US Open - един от най-големите тенис турнири на планетата. Днес Откритото първенство на Щатите е машина за пари с печалба от 350 милиона долара годишно - повече от всеки друг от турнирите от Големия шлем.
Но той невинаги е бил толкова блестящ. В следващите редове ще научите повече за US Open и защо лятото на 1977 г. беше най-лудото в историята му. Не си мислете "лудо" в добрия смисъл.
US Open се премества в Ню Йорк от Нюпорт под натиска на американските елитни тенисисти, които настояват за това поради факта, че най-големите тенис клубове и най-голямата фенска база е именно в мегаполиса. Има ли по-логичен домакин от Голямата ябълка? Така през 1915 г. започват да се провеждат състезания в тенис клуба West Side в района на Форест Хилс.
Там се изгражда и централният стадион с капацитет от 14 хиляди места, който по-късно домакинства на концерти на Бийтълс през 60-те и 70-те. Легендарните ливърпулци пристигат на съоръжението с хеликоптер, който каца върху тревата на корта. На стадиона пеят още Франк Синатра и Боб Дилън, но това е предмет на друг разказ.
През 1968 г. на професионалните тенисисти им е разрешено да участват в турнирите от Големия шлем и спортът става по-демократичен и безумно популярен. Така по време на турнира тенис елитът на Ню Йорк вече не се ползва със специални привилегии, а трябва да се съобразява с гостите. Променят се даже порядките в клубния ресторант през 12-те дни на провеждането на US Open. Ако при нормални условия менюто е много разнообразно, то по време на турнира е фиксирано, за да се улесни животът на готвачите.
Естествено много от членове на клуба не са доволни. През 1976 г. един от тях се оплаква пред The New York Times: "Присъединих се към клуба, за да играя тенис, но по време на турнира не ме допускат на кортовете, за които плащам. Казват ми, че не мога да играя, защото трябва да проявя уважение към професионалистите. Да покажа уважение? По дяволите, тези професионалисти са гости. Нека те проявят уважение към мен."
По това време става ясно, че West Side Tennis Club е тесен за един от основните турнири в света. "Ако се обърнете, ще плеснете някого по задника", спомния си Клиф Драйсдейл за малките съблекални. Други пък разказват как се чувало на корта, когато някой от сервитьорите изпуснел чиния или чаша в ресторанта.
Клубът вече е заобиколен от жилищни блокове, така че наблизо няма и достатъчно паркоместа. Пътеките между кортовете са много тесни, а хората се тълпят един върху друг, за да зърнат любимците си. Посещаемостта е толкова голяма, че контейнерите за боклук преливат, а при силен вятър боклуците се разпръсват по кортовете.
Подобна обстановка не се вписва в атмосферата на елитен клуб, чиито членове се обличат само в бяло.
В допълнение тревните игрища на клуба не могат да се справят с експолатацията на професионалния тенис. Австралиецът Джон Нюкомб през 1975 г. описва ситуацията с неприемливи метафори за нашите времена: "Да играеш на тревата Форест Хилс беше като да отидеш на първа среща с момиче. Без значение колко пъти си го правил, нямаш представа какво да очакваш. На първия ден тревата изглеждаше зашеметяваща, на втория беше хубава, а на третия се превръщаше в хиподрум."
Кортовете така се износват, че организаторите ги оцветяват с боя, за да изглеждат прилично на телевизионния екран.
Последният турнир във Форест Хилс се състои в края на лятото на 1977-а, едно от най-лудите в историята на Ню Йорк.
Основният град на Съединените щати вече е врящ котел, в който се "готви" американската мечта. Но Голямата ябълка е много далеч от образа на един от най-стилните и проспериращи мегаполиси на планетата, какъвто го познаваме днес. Ню Йорк е във финансов колапс, а федералното правителство отказва да помогне, защото кметът е в конфликт с републиканците, които управляват. Престъпността рязко се повишава, а в карикатурите Ню Йорк често се рисува като зоопарк, управляван от маймуни. Двама от най-известните колумнисти по онова време, Роуланд Евънс и Робърт Новак, пишат: "Американците не харесват този град, те наистина не го уважават, не му вярват и не виждат перспектива в него."
Лятото на 1977-а е ужасно горещо в Ню Йорк (температурите скачат до над 40 градуса) и е изпълнено с безумни събития. През юли мълния удря една от основните електроцентрали в града, което води до мащабно прекъсване на тока. Засядат безброй асансьори с хора в тях, тунелите са затворени принудително, защото вентилацията не работи, а от метрото са евакуирани хиляди пътници.
В мрака плъзват мародери и вандали, които разграбват 1616 магазина и разпалват 1037 пожара. Конгресът оценява щетите от погромите на 300 милиона долара (около 1,3 милиарда сегашни пари). Полицията задържа 3776 души, а това са най-масовите арести в историята на града и до днес.
По същото време във Форест Хилс броди маниакът Дейвид Бърковиц, известен като Сина на Сам. От юли 1976 г. до юли 1977 г. той убива шестима души и ранява тежко седмина. Поне две от жертвите му са намерени много близо до клуба, на който се провежда US Open.
Берковиц обикаля града с револвер и стреля по влюбени двойки в коли, както и по момичетата с дълга и тъмна коса. В града настава масова паника, а вечер по улиците на Ню Йорк рядко се срещат брюнетки. Много жени се подстригват или боядисват косите си. Полицията хвърля огромен ресурс в търсене на маниака, а преследването му е най-масовото дотогава в историята на мегаполиса.
В същото време Бърковиц се подиграва с полицията и оставя на местопрестъпленията си несвързани и неграмотно написани писма. Едно от тях гласи: "Много съжалявам, че ме наричат женомразец. Не съм такъв. Но аз съм чудовище. Аз съм Сина на Сам. Когато татко Сам се напие, той става зъл. Бие семейството. Сам обича да пие кръв. "Иди да убиваш", заповядва ми татко Сам. Обичам да ловувам. Обичам да скитам по улиците в търсене на плячка - вкусно месо."
Униформените реагират бързо след последното убийство на маниака, стесняват периметъра и успяват да го арестуват с помощта на фоторобот. В момента, в който е открит, Бърковиц седи в кола пред сградата, в която живее. Той е заловен на 10 август (19 дни преди старта на US Open). Серийният убиец твърди, че демони и черният лабрадор на съседа му Сам са го подтикнали към убийствата. По-късно се признава за виновен за шест убийства и изтърпява доживотна присъда. Историята му е пресъздадена във втория сезон на сериала "Mindhunter", който излезе съвсем наскоро.
Откритото първенство на САЩ е естествено продължение на лудостта, обхванала Ню Йорк. Според описанието на известния журналист и анализатор Стив Тайнър, първенството се провежда в атмосфера на анархия и беззаконие.
Две седмици преди старта на турнира Върховният съд на щата Ню Йорк разрешава на транссексуалния Рене Ричардс да участва в женската схема на надпреварата. По време на състезанието постоянно има фалшиви сигнали за бомби, а в близост до стадиона се провеждат протести срещу апартейда в Южна Африка, в които се включват и няколко южноафрикански тенисисти.
Феновете пък организират бунт, когато организаторите се опитват да пренасрочат мача на новата световна звезда Гилермо Вилас от следобедната сесия във вечерната. В резултат на това 12 хиляди души хвърлят боклуци на корта и скандират: "Искаме Вилас!"
Върхът на лудостта е по време на вечерния мач между 18-годишния Джон Макенроу и Еди Дибс, когато на трибуните е прострелян фен. Мачът е спрян, а когато съдията съобщава на Дибс какво се е случило, той заявява: "Аз си тръгвам". Играчите едва по-късно разбират, че зрителят всъщност е ранен в крака и е жив. От полицията установяват, че е станал жертва на куршум, изстрелян от една от сградите в близост до клуба.
Крис Евърт, която тогава печели третата си титла от US Open, често е приканвана да разказва за 1977-а, а почти винаги разказът й започва така: "Тази година ли? Ох, ох, ох..."
Възраждането на US Open започва от новия президент на Американската тенис асоциация (USTA) Уилям Хестър. "Аз съм бохем и търговец. Обичам да пия по цяла нощ, а през деня да играя тенис", представя се на света колоритният шеф. Роден е в южния щат Мисисипи и тенис елитът на Ню Йорк го счита за необразован и посредствен. Белите якички обаче грешат.
Той планира преместването още през януари 1977-а, когато лети до Ню Йорк със самолет и се възхищава на затрупания под снега парк Флашинг Медоус. Под бялата пелена забелязва стадион "Луис Армстронг", построен през 1964-та за Световния панаир. "Тук ще е", казва си откривателят на новия дом на US Open и отклонява пет милиона долара от бюджета на USTA за реализирането на нов проект за тенис комплекс. Строителството поглъща двойно повече, но темпото, с което се случват нещата, шокира цялата страна.
За да започне самото строителството, Хестър трябва да получи одобрение от девет държавни агенции. Най оптимистичните прогнози са, че първите мачове на Флашинг Медоус ще се проведат не по-рано от 1980-а.
Но бохемвът-търговец не си поплюва и новата ера на US Open започва още през 1978-а. След денонощна работа кортовете са завършени три дни преди началото на турнира, а още след първия кръг са затрупани с боклуци от феновете - много публика, препълнени контейнери и вятър.
Освен това поради неочаквано високите разходи по преместването US Open временно се превръща в турнир, на който се спести от всичко.
Така например в Ню Йорк не се използват 12 съдии, а само петима. Реферът, който наблюдава централната линия при начален удар, след сервис веднага се затичва към страничната. Това предизвиква недоволството на играчите и журналистите, а домакините се опитват да се оправдаят в шеговит тон: "Не правим това с цел икономия. Просто тенисът е единственият спорт, в който съдиите седят на стол. А като ги накараме да тичат, поне сме сигурни, че не са заспали."
Милиони гледат турнира по телевизията и така се стига до решениието за "супер съботата", в която се играят двата мъжки полуфинал, а между тях - финалът при жените. Хората се радват на маратона, но участниците във втория полуфинал са поставени в изключително неизгодна позиция. Мачът им може да се проточи до късно през нощта, а още на следващия ден да трябва да излязат срещу противник, който е почивал цяло денонощие.
В допълнение началният час на мъжкия финал е плаващ. Турнирът се предава от канала CBS, който излъчва и американски футбол. Неделният мач от НФЛ по традиция започва в 13:00 ч. следобед. Поради това тенисът е насрочван за 16:00. Футболът обаче понякога се проточва и финалът трябва да чака неговия край.
Днес US Open вече не е роб на телевизията, а по кортовете не хвърчат боклуци. След като се премести от Форест Хилс, постепенно се превърна във въплъщение на новата ера на демократичния, професионален и комерсиален тенис. Турнирът и Ню Йорк разцъфнаха заедно, за да станат това, което са днес.
