Ноември 2005-а, "Сантяго Бернабеу". Роналдиньо слаломира между играчите на Реал Мадрид толкова брилянтно, че поне двама мадридисти с нервни и плахи погледи стават на крака и даряват бразилския феномен с овации. Емблематичен и релефен момент във все по-ламинираната ера на испанския футбол.
Прецедентът от есента на 2005-а предизвиква асоциации с друго подобно събитие, случило се почти 32 години по-рано. Същите опоненти, същото място и още по-силно изразена нервност от страна на мадридистите, които изправени не аплодират играта на своите, а прегазването на обожавания от тях отбор.
През февруари 1974 г. Барселона пътува до "Бернабеу" и си тръгва с победа с 5:0 в мач, който завинаги ще остане най-великият за по-старото поколение привърженици на каталунците. Въпросният двубой не е просто поредното Ел Класико, а и първа битка между Йохан Кройф и Гюнтер Нетцер на испанска земя. 20 години преди това Реал успява да отмъкне Алфредо ди Стефано под носа на вечния враг, пробва се и с Йохан, но с холандеца плановете да бъде отклонен от пътя към "Камп Ноу" не успяват.
Неспособни да саботират планираното преминаване на Кройф в Барселона, в Реал Мадрид решават да привлекат друг безобразно талантлив и темпераментен атакуващ полузащитник. Така при "кралете" идва Гюнтер Нетцер от Борусия Мьонхенгладбах.
В първото Ел Класико за сезона в началото на октомври Барса и Реал Мадрид правят нервно нулево равенство, но и двата съперника са доволни от точката.
Реал е на шеста позиция след твърде много равенства в първите кръгове, а Барселона на Ринус Микелс е в миникриза и е по-близо до изпадащите, отколкото до първото място. В клуба допълнително са изнервени от ранното елиминиране в турнира за Купата на УЕФА и от бюрокрацията, забавила пристигането на Кройф на "Камп Ноу".
Затова "хиксът" в първия сблъсък на колосите през сезон 1973/74 се приема положително и в двата лагера. До дебюта на Йохан за "блаугранас" остават още три седмици, а Нетцер липсва за Реал заради контузия.
Четири месеца по-късно пластовете в испанския футбол са се разместили драстично. С Кройф, който прави своя закъснял дебют в двубой срещу Гранада, Барселона е прероден отбор в сравнение с този, който Реал среща през есента. Каталунците са на върха с шест точки пред Сарагоса, а дезориентираният тим на Лос Бланкос се е сринал с още една позиция - до 7-ата.
Йохан стъпва уверено на тревата на "Бернабеу" като звезда, която все още не познава вкуса на поражението в новия си клуб, докато Нетцер е разколебан от факта, че няма гол на сметката си след трансфера от Бундеслигата в Реал.
Отделно "белите" са с нов треньор, след като легендарният Мигел Муньос е уволнен месец по-рано след срамна загуба от Кастейон.
Барселона е на гребена на вълната, а Реал Мадрид - видимо уязвим. Но все още е ерата на генерал Франко, а от възхода на клуба от испанската столица през 50-те каталунците имат само две победи на "Бернабеу" за първенството.
Символиката и значението на сблъсъка са огромни и въпреки моментното състояние в двата лагера, Кройф и компания отиват най-вече с мисълта да отмъкнат нещо от врага, а не да постигнат подвиг, за който се говори и пише и до днес.
Реал Мадрид стъпва здраво в първите минути, а Нетцер и Кройф са привидно в сянка. Дербито е изпълнено с груби сблъсъци, а съдията подминава явна дузпа за Барселона. Постепенно равностойният мач се обръща тотално в полза на каталунците. Ключово се оказва връщането на Кройф да играе малко по-назад. Първоначално това изглежда неестествено на специалистите, но скоро прозира и истината - промяната осигурява на холандеца директен сблъсък с Нетцер. Челен!
Тактическото решение на Микелс тотално озадачава германеца, а на терена се освобождава повече пространство на съотборниците на Йохан да се развихрят.
След дебюта на холандеца срещу Гранада, Barça Magazine отбелязва, че влиянието му е много повече от очевидното - индивидуална класа, от която отборът печели. Приносът му се изразява и в това, че около него всички се стремят да играят на предела на възможностите си. Представянето му на "Бернабеу" подчертава тази концепция с удебелен шрифт.
Асенси открива резултата, след което Кройф прави 2:0 малко преди почивката със спиращо дъха изпълнение. Йохан така контролира играта в последния четвърт час на първото полувреме, че Реал изглежда дезориентиран, паникьосан и напълно разпилян. Още едно попадение на Барселона е отменено преди паузата, но след нея бурята се развихря с пълна сила.
Дори пускането на Сантиляна в началото на второто полувреме се оказва напразно за Реал. Бъдещата легенда на "кралете" е повече опиянен наблюдател на действията на Кройф, отколкото напорист нападател в половината на каталунците.
На "Бернабеу", Марсиал, играч, който понякога се възмущава, че е принизен до "слуга" на Йохан, е в пълен мир с това, че холандецът е и негов съотборник, и негов "господар". Решителността му в това Ел Класико е толкова непоколебима, че в крайна сметка напуска терена принудително след тежък сблъсък със съперник, последван от фаул, от който пада петия гол за "блаугранас". След момента на върховна безкористност и саможертва на Марсиал, Кройф центрира перфектно към Уго Сотил, който поразява вратата на домакините с глава. Преди това Асенси вкарва още веднъж за 3:0, а Хуан Карлос също се разписва с перфектен прехвърлящ удар, след като Йохан е развинтил отбраната на Реал до изнемога.
Толкова красиво е за Барса, колкото и брутално за Реал! Еднакво по сила, но в противоположни посоки.
На трибуните на "Бернабеу" е микс от гняв, безпокойство и мъка. А всяко докосване на Кройф до топката добавя още и още към чувството на безпомощност.
Вече е 0:5, а остават цели 20 минути. Играчите на Реал решават с цената на всичко да опазят вратата си от още попадения. Такива наистина не падат, но страхът на футболистите в бяло е основният катализатор на смятаното преди това за немислимо - трибуните на стадиона в Мадрид да аплодират врага след последния съдийски сигнал.
Дори в Испания на Франко и в любимия Мадрид на генерала, в онази паметна вечер на "Бернабеу" футболът побеждава разделението и омразата в иберийското общество, за да се постигне крехко временно примирие в името на гения. Това, че той, геният, носи цветовете на Барселона, е без особено значение в случая. Защото говорим за футбола като изкуство. А изстрадалата Каталуния отново възкръсва, точно когато животът на генерала започва да се изплъзва през пръстите му.
Виртуозността на Кройф срещу Реал Мадрид през февруари 1974 г. прониква отвъд футболния терен. Феновете на Барселона се изсипват по улиците на града, за да отбележат не толкова разгрома над съперника, колкото тази над режима. И да се поклонят на Гения.
Оказва се, че Йохан прави повече за каталунската кауза за 90 минути, отколкото която и да е публична личност, политик или оратор през мъчителните три десетилетия и половина след края на испанската гражданска война.
