Баща му умира на 45, когато Йохан е едва 12-годишен. Шокът за него е голям и започва да сънува кошмари, че също ще си отиде млад от този свят.
Но въпреки страховете си, Кройф посяга към цигарите съвсем малък. Диагностициран е с наследствени сърдечни проблеми, но не му пука особено. На 16 вече е заклет пушач. Няма търпение да свърши тренировката и запалката щраква в ръцете му, а устните жадно поглъщат дима. За придобиването на лошия навик сериозна вина има Пит Кайзер. Той е четири години по-голям, а Кройф го обича като батко. И съответно - копира.
Година по-късно Йохан вече е в първия тим на Аякс, но страстта му към цигарите не намалява. "Той пушеше преди мач, след мач, а понякога дори и по време на почивката", свидетелства съотборникът му Сяк Сварт.
Съвестта не измъчва младия Кройф. Все пак е в Амстердам, където през 60-те царува духът на свободата, а пушенето (на тютюн) съвсем не е сред най-ужасните пороци.
Единственият проблем на Йопи, както галено го наричат в съблекалнята, е Ринус Микелс - новият треньор на Аякс, който е страстен привърженик на строгата дисциплина. С идването си през 1965 г. той незабавно се заема с младия талант. Треньорът го подозира, че пуши, тъй като постоянно усеща натрапчивия мирис на тютюн, и знае за страстта му към алкохола и хазарта, така че започва да го наблюдава почти денонощно.
Кройф има "персонален пазач", но е доста изобретателен и постоянно успява да му се изплъзне.
Един от куриозните случаи е преди гостуване, когато Йохан подранил и запалил цигара до клубния автобус. Микелс също дошъл по-рано, но секунда преди да го хванат в крачка, пушачът пъха ръката с цигарата в джоба си и я държи там, докато разговарят и докато треньорът не се качил в рейса. Кройф се изгорил, но бил доволен, че отново е финтирал известния тактик.
Друга случка е от крос в гориста местност, когато Йохан и негов съотборник се скатали зад дърветата и дръпнали по една цигара. Този път обаче Микелс ги хванал и пострадал целият отбор. Следващият ден бил почивен за момчетата, но той насрочил занимание от 8:00 ч. сутринта, а заповедта му била Кройф да е на базата поне час по-рано.
Скоро той не само признава на треньора, че пуши редовно, но и го убеждава, че цигарите не пречат на играта му.
Йохан се превръща в звезда още в първия си сезон в Амстердам, а железният Ринус прави безпрецедентен жест и му разрешава да пуши на почивката и в официални мачове.
През 1973 г. Кройф преминава в Барселона, където дори не се опитва да скрие порока. Още преди първия си мач холандецът пали цигара в тунела на стадиона, а след него отново - в съблекалнята. Едни се дразнят, че злоупотребява със звездния си статут, а други вярват, че се е пристрастил към цигарите до крайност.
През 70-те и 80-те години на миналия век много от професионалните футболисти не се крият, че пушат. Може би, това се дължи на факта, че цигарите по онези времена са много популярни.
Проучване от 1986 г. установява, че пушачи са половината от английските елитни играчи, а през 2014-а са десет пъти по-малко - около 5-6 процента.
Лекарите са единодушни, че тютюнопушенето влияе на играта на футболистите, тъй като се нарушава обмяната на кислород в тялото. В резултат на това те могат да почувстват дискомфорт и гадене, издръжливостта им чувствително намалява, повишава се кръвното налягане и се учестява пулсът.
В допълнение, комбинацията от тютюнопушене и физически натоварвания сериозно засяга здравето: артериите на пушача са тесни и по-трудно доставят кислород до сърцето (по време на активност то се нуждае от много повече кислород, отколкото в нормалното състояние).
Спортистът може да намали симптомите, ако не пуши поне два часа преди мач или тренировка и в рамките на един след това.
Все пак за професионалните спортисти пушенето е по-малко вредно, колкото за обикновените хора. Редовната физическа активност намалява краткосрочната вреда от цигарите. Но при сериозна злоупотреба с никотин, дори и организмът на атлета е безсилен. Трябва да се отчете и фактът, че много от футболистите-пушачи не спират да пушат след края на кариерата си, а след като вече не тренират активно, вредите са още по-големи.
Йохан предпочитал "Camel" без филтър и не падал под 20 цигари дневно. След позволението на Микелс в Аякс - съотборниците му, журналистите и феновете просто приемали Кройф и цигарата в устата му като едно цяло.
Традицията "поне по кутия на ден" продължила до февруари 1992-ра.
Обилно потене, повръщане и болки в гърдите го принуждават да потърси лекар. Диагнозата е бърза и лесна за поставяне - запушени артерии вследствие на пушенето и незабавна нужда от операция.
"Не бях много притеснен заради проблемите. Бях свикнал хората да искат да ми помагат. В такива случаи славата е хубаво нещо. Хирургът е наясно, че целият свят ще следи резултатите от неговата работа, а ти знаеш, че той ще направи всичко по силите си, за да те излекува. Това е успокояващо", пише Кройф в автобиографията си.
Но лекарят му, Марио Пети, не бил настроен толкова оптимистично: "Йохан извади късмет. Заболяването му е невероятно опасно. Ако се беше забавил, нямаше да сме в състояние да го спасим."
Операцията преминава успешно и лекарите позволяват на холандеца да се завърне към футбола, но при две условия: един месец пълноценна почивка и абсолютна забрана да пуши до края на живота си.
На терена и на треньорската скамейка Кройф има страхотно въображение, а такъв е и в живота, и бързо намира изход. Решава, че ще замени цигарите с... близалки. Предпочитаната му марка е Chupa-chups.
"По време на мачовече вече не пушех, а смучех бонбони на дръжка. Те бяха много вкусни и ми позволяваха да се справя със стреса."
В началото на 90-те Chupa-chups се рекламира от звезди като Харисън Форд, Диего Марадона и Джорджо Армани, но никой на прави такава реклама на марката като Кройф, и то напълно безплатно.
В този период продажбите на компанията нарастват със 700 процента. От маркетинга на Chupa-chups дори пускат специален пакет за Йохан, стилизиран като пакет цигари.
Въпреки всички проблеми, през 1992-ра Барса става шампион, а холандецът печели една от най-важните победи в живота си - никога повече не докосва цигара.
"Как може да съм бил такъв глупак толкова много години. Да знам, че тютюнопушенето причинява рак и уврежда сърцето - и в същото време да продължавам да се заблуждавам с извинението, че това е чудесен начин за облекчаване на стреса."
През пролетта на 1992-ра Кройф участва в кампания на Министерството на здравеопазването на Каталуния.
Във видеото холандецът жонглира с пакет цигари, а всеки път, когато докосва кутията, зад кулисите се чува звук, който имитира сърцебиене. Накрая Йохан произнася фразата, която става легендарна: "Футболът ми даде всичко, а цигарите почти го отнеха". Рекламата придобива огромна популярност и се излъчва на испански, каталунски, английски, холандски и френски език. Също така става мото на фондацията за борба с тютюнопушенето, основана от холандеца.
В следващите години обаче той няма нищо против играчите му да пушат. "Ако са толкова добри, колкото мен, могат да правят каквото си поискат", заяви треньорът през 2009 г., когато водеше каталунския национален отбор.
Кройф прекарва с цигара в устата повече от половината си живота, а това се оказва твърде много.
В края на 90-те здравословното му състояние го принуждава да прекрати треньорската си кариера, а през март 2016 г. си отива от рак на белите дробове.
Пушенето е основният фактор, който води до това заболяване. В 90 процента от случаите болните са пушачи (останалите 10 са хора, чиято работа е свързана с вредно производство).
Но при Кройф е налице и пълен набор от утежняващи обстоятелства: започва като дете, пуши цигари без филтър и пуши изключително много.
Тези фактори увеличават значително вероятността от развитие на рак на белите дробове, а тяхната комбинация често е причина за онкологични усложнения.
"Основното нещо, на което ме научи тази история е, че не можете да правите безнаказано неща, които ви вредят. След операцията размишлявах много за зависимостта към никотина. Чудех се защо толкова дълго бях пушил толкова много. Особено след като лекарите се произнесоха, че 90 процента от сърдечните проблеми са причинени от тютюнопушенето", пише Йохан в автобиографията си.
"Кройф беше един от идолите на моето време. Той не беше много по-възрастен от мен, но на терена постигна неща, за които не можех и да мечтая. Той беше футболният Джеймс Дийн: пушеше и играеше. Видях го преди един мач срещу нас в Страсбург да нагъва сандвич, а след това беше най-добрият. С поведението си демонстрираше свободата на духа си. Йохан беше изключителна личност", спомня си Арсен Венгер, който също пуши като треньор на Монако.
След смъртта на Кройф, феновете на Аякс и Барселона почетоха паметта на идола си. Паметниците на холандеца бяха отрупани с футболни атрибути, цветя и свещи. Но като че ли най-много бяха близалките Chupa-chups... Където и да е - Йохан се нуждае от тях!
