Той е една от най-големите легенди на австрийския футбол и звезда на европейската сцена за времето си.
Херберт Прохазка започва своята кариера в един от най-опасните квартали на Виена, за да я завърши като седемкратен шампион на страната си и първенец на Италия.
"До 12-ата си година спях между родителите си. Живеехме с дядо ми в двустайно жилище в една от най-криминалните зони на града. Мачовете на местния ни отбор винаги завършваха с бой - разказва Прохазка. - Никой от съседите не можеше да си позволи нещо грандиозно, затова и никога не сме се чувствали бедни."
На 16 талантът на Прохазка е забелязан от гранда Аустрия, който го привлича от аматьорския Остбан XI. Още тогава си личи страхотният му поглед върху играта, филигранният пас и футболният интелект.
"Веднага похарчих половината от първата си заплата. Купих нов килим на родителите си - скромно отбелязва австриецът. - Трябваше да продължа образованието си независимо от професионалния договор като футболист. "Това не е професия. Научи занаят, че да не ни се смеят комшиите", казваха родителите ми. Бях решил, ако ме скъсат на изпитите да не стъпя повече в училище. Издържах ги и това беше с четенето."
Първата тренировка на Прохазка в Аустрия е пълен хит.
Той се появява на стадиона с дънки "чарлстонки" и каубойски ботуши. Здрависва се с всички един по един. А тогавашната звезда на тима Ернст Фиала го посреща с думите: "С коня ли си тук?"
Сприятеляват се и Ернст го взема под крилото си. Води го със себе си на риболов и дори делегира важна задача на Прохазка - да захранва рибата с трохи хляб. В отбора всички пушат като комини. Самият Прохазка е в долната половина на таблицата със "само" 10-12 цигари на ден.
"Един от съотборниците ми - Ернст Баумайстер, пафкаше по 40 на ден. Това беше убийствено. Той тичаше като кон по време на мач, но на почивката направо си изкашляше дробовете. Навсякъде, където съм играл, поне половината отбор пушеше. Разбира се, по-добре е да не пушиш. Аз съм убеден - ако си добре трениран, няколко цигари на ден не могат да ти нарушат представянето", на мнение е Прохазка.
Независимо от лошите навици Аустрия записва най-сериозните си резултати с Прохазка в състава.
През 1978 година тимът губи финала за КНК от Андерлехт с 0:4, а в следващата година отпада в турнира за Купата на европейските шампиони на полуфиналите. "Мачът с Андерлехт беше най-лошият в цялата ми кариера - с тъга си спомня австрийската легенда. - Бяхме зле подготвени. Освен това явно се бяхме задоволили с факта, че сме на финал. Играхме твърде офанзивно, а белгийците бяха един от най-добрите тимове в Европа на контраатака. След мача Баумайстер, който освен че палеше цигара от цигара, беше най-коравото куче в отбора, се затвори в тоалетната и се разрева. Всички искахме да го направим, но беше заето."
След полуфинала за КЕШ Аустрия не успява да повтори успехите си на континенталната сцена. Забраната за играчи над 28-годишна възраст да отиват в чужбина е вдигната и почти целият отбор напуска. В това число и Прохазка, който е блеснал и на Световното първенство в Аржентина през 1978.
"За да напусна родината, трябваше да бъдат изпълнени две условия. Първо трябваше да печеля значително повече в сравнение с Аустрия. Второ - отборът трябваше да има специална притегателна сила", обяснява Прохазка.
На опашка за него се нареждат Тотнъм, Брайтън, Лийдс, Спортинг Хихон и Шалке.
"За английското първенство тогава бях прекалено техничен, а там се играеше силов футбол. При Хихон нещата изглеждаха малко несигурни, а Шалке нямаше как да платят два милиона марки за мен", връща се назад Прохазка.
Така един ден като във филм на австриеца позвънява човек, който се представя за спортен директор. Но не казва кой клуб представлява. Едва на срещата във Виена става ясно, че това е представител на Интер, а в Италия от лятото се очаква да падне забраната за привличането на чужденци. Прохазка е изборът на "нерадзурите". Спират се на него пред Мишел Платини, защото австриецът все пак се връща да играе и в защита.
Херберт изкарва в Милано две години. В първия сезон тимът злощастно отпада от Реал Мадрид в полуфиналите за КЕШ, а във втория взема Купата на страната. Независимо от това ръководството не е доволно и иска да привлече друг чужденец. И Прохазка подписва с Рома, допринасяйки за първата титла на "вълците" след 41 години пауза, но е освободен след края на сезона.
"Беше пълна лудост. Седмици наред целият град бе в цветовете на Рома. Всяка статуя беше с шапка и шалче на отбора. Три кръга преди края на първенството бяхме шампиони. Започнахме да празнуваме и да ядем като луди. Качих три килограма за 10 дни - добавя Прохазка. - Младият Карло Анчелоти тогава ни беше водоноска. Фалкао и аз често му казвахме: "Карло, ако не знаеш какво да правиш топката, просто ни я подавай". Той беше много добър играч. Приемаше тези шеги с усмивка. На 80-годишнината на Рома се видяхме с него в Рим. Тогава вече беше спечелил два пъти Шампионската лига като треньор. Аз, както едно време, си го нарекох "водоноска". А той отвърна: "Сега вече може да престанеш с това"."
Макар и кратък, престоят в Калчото е незабравим за Прохазка, който днес е основен гост-коментатор на Австрийската национална телевизия ORF.
"Италия беше сбъдната мечта. Стадионите бяха пълни до козирката. Нито един артист или политик не беше с такава популярност като футболистите. Бяхме като богове. В заведенията не ни разрешаваха да плащаме. Веднъж в Милано един фен ми каза: "Ще вземам от летището и ще карам всеки твой близък". Питах го не е ли на работа. Отговорът му беше: "Аз работя за градския транспорт, който има дългове за милиарди. Ако ме няма утре на работа, просто ме няма." Този начин на мислене беше готин. В Италия се казваше: Тук 70% от хората живеят заради храната, а другите 30% от храната. Аз бях от първата група", завършва Прохазка.
