Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Да откраднеш и да потрошиш суперлуксозния автобус на клуба, защото бързаш да заложиш

Газа - гениален футболист и непоправим щурак.
Газа - гениален футболист и непоправим щурак.

Пол Гаскойн е смятан за най-талантливият футболист на Англия през последните 50 години, както и за зевзек от световна класа извън терена.

В новата книга "Нашият Газа: Нераказаните истории" ("Our Gazza: The Untold Tales") голям брой бивши съотборници, мениджъри и служители на отборите, в които игра Гаскойн, разказват случки за футболния гений и неговото неуморно влечение към шегите и забавата.

Уникалната колекция от разкази е изваяна изпод перото на топ журналиста Джон Ричардсън и ще ви накара да се разплачете от смях от прекрасната лудост на Крал Газа.

***

Брайън Робсън нямаше търпение да поведе тима на Мидълзбро за първото гостуване във Висшата лига с лъскавия чисто нов клубен автобус.

Но Пол Гаскойн го взе да направи едно "кръчге", катастрофира и причини щети на рейса за хиляди лири.

Боро потелги за визитата на Астън Вила с четири часа закъснение, тъй като трябваше да търси резервно превозно средство за своето пътуване до Бирмингам, и загуби с 1:3.

Робсън бе видял всичко като футболист - и добро, и лошо по много, но едва ли е вярвал, че като мениджър ще му се наложи да търси сметка и да чете конско на играч, който е задигнал и разбил клубния рейс.

Ето и разказа му:

"Момчетата приеха Пол с радост, защото в момента, когато пристигна при нас, той беше изпълнен с ентусиазъм. Постоянно изпитваше онази неописуема страст към футбола. Но опасността и заплахата идваха, когато му станеше скучно или искаше да направи някоя шега.

Един ден по време на тренировка реши да се качи в автобуса за едно "кръгче" и го смачка до неузнаваемост. Представете си чисто нов, лъскав рейс, който тъкмо бе пристигнал при нас... А Газа не можеше да устои на онази миризма на нова кола, която се усещаше и в салона на рейса. Той възнамеряваше да отиде до местните букмейкъри, за да заложи на нещо, май на коне, но така и не излезе от тренировъчния комплекс. Вместо това се разби в една огромна бетонна подпора.

Когато влезе в кабинета ми след инцидента, ме гледаше с един такъв поглед - като на агънце. Казах му, че се надявам всичките му коне, на които залага, да спечелят гонките си, защото ще трябва да плати щетите, както и че го глобявам с две седмични заплати. Знаех си още когато го взимах, че си слагам таралеж в гащите и ще имам някои неприятности с него, но не съм и предполагал, че ще стигна дотам да му се карам, че е катастрофирал с клубния автобус", разказва Робсън.

Историята му се потвърждава и от Пол Мърсън, който също играеше за кратко в тима от Североизтока в края на 90-те: "Този рейс сигурно струваше "майка си и баща си", защото притежаваше абсолютни всички екстри, които бяха познати на хората тогава. Целият отбор с нетърпение очаквахме да направим първото си пътуване с автобуса, но оглеждайки блестящото бижу на паркинга, Газа забеляза, че ключовете са на таблото. Той скочи вътре веднага. След това запали двигателя и потегли към най-близката улица, която е на е около километър и половина, за да заложи.

Но когато стигна до края на базата, зави надясно и се разби с автобуса в една бетонна стена. Всичко беше смачкано и не можехме да отворим багажното, в което бяха екипите ни. Бързо трябваше да намерим нови фланелки и нов автобус, за да потеглим за Бирмингам. Но Газа се на**а. Толкова чакахме този нов рейс, а той му видя сметката още преди първото ни пътуване."

Подобно на други мениджъри, Робсън се научи да прощава глупостите на Газа, защото знаеше, че вътрешно е страхотен човек, а талантът му като футболист беше безмерен.

Всъщност единствената надвиснала опасност за близка среща на Робсън с известния сешоар на сър Алекс Фъргюсън бил заради 20-годишния Газа и веселия му танц с топката на "Сейнт Джеймсис" през 1987 година в един мач между Нюкасъл и Манчестър Юнайтед.

"Той игра толкова добре през първото полувреме, че виждах как сешоара на шефа ще полети към главата ми. Гледах го как се приближава към мен в съблекалнята и бушуваше отвътре. Казах му: "Тренер, хлапето е добър играч, ще го попритисна след почивката. Мислиш ли си, че искам да играя толкова слабо пред семейството си и пред всичките си приятели от Нюкасъл? А той просто изригна: "Оправете го този!" През второто полувреме го приклещих, но щетите вече бяха нанесени и Нюкасъл спечели с 1:0."

Най-четените