Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

"Днес ще бъда убит": Руския танк предсказа смъртта си в далечен Ню Йорк

"Днес ще бъда убит": Руския танк предсказа смъртта си в далечен Ню Йорк

В миналото съветската боксова школа е една от най-силните на планетата и дава на света десетки първокласни спортисти. В условията на остра конкуренция, всяка от 15-те републики бълва таланти и пробивът до националния отбор на СССР е нещо наистина изключително. Но има спортисти, достигнали висините, които просто нямат късмет, въпреки безмерния си талант. Един от тези бойци е Олег Коротаев, когото мнозина и до днес смятат за ​​най-даровития боксьор в съветската епоха. Разказваме ви неговата история.

Победи в САЩ и подаръци от Фидел

Олег Коротаев е роден на 4 септември 1949 г. в Свердловск (сега Екатеринбург). Детството му е трудно, след като баща му ги напуска още когато е съвсем малък. Отговорностите натежават на плещите му от дете, но те само го правят по-силен и уверен. Започва да тренира бокс на 14 и учи във вечерно училище, за да може да работи.

Образованието обаче е на втори план за Олег. Миговете на истинското щастие за него са, когато сложи ръкавиците на ръцете си. Прогресът му в бокса е шеметен и на 17-годишна възраст става безапелационен републикански шампион. Талантът му не остави скрит за специалистите и постъпва в Университета по физическа култура в Москва.

1970-а е паметна за Коротаев. Щампионатът на СССР се провежда в Каунас, а той триумфално печели златото. От този момент нататък се превръща във важна фигура в националния тим и активно участва в редица престижни състезания.

През октомври отива на голям международен турнир в Куба и в първата си среща нокаутира представителя на ГДР Курт Андерсън още в първия рунд. Във втората си битка в полутежка категория разбива кубинеца Вега. Така обработва съперника, че представителят на домакините е изнесен от ринга на носилка. На финала побеждава Луис Вайеро, друг местен герой и шампион от Панамериканските игри. Местната публика се надява на успех на своя фаворит, но Коротаев е наистина безмилостен и стига до нов нокаут. Представянето му е толкова паметно, че лично Фидел Кастро му подарява мачете в знак на уважение.

През 1971 г. Олег участва в мача между националните отбори на САЩ и СССР. Въпреки обтегнатите политически отношения, на американска земя съветската делегация е посрещната топло. Гостите се срещат с легендарния Джо Луис и са настанени в луксозния хотел "Caesars Palace". Очевидци разказват, че Коротаев е поразен от лъскавата действителност в Щатите, но въпреки разсейването си се представя на най-високо ниво. В първия си мач той нокаутира Натаниел Джаксън, а във втория се справя със спаринг партньора на Мохамед Али - Уилям Ратлиф.

Американците са толкова впечатлени от таланта на Коротаев, на когото някъде по това време му тръгва прякорът Руския танк, че веднага му предлагат да стане професионалист в страната. Според слуховете мениджърът и треньор на Мохамед Али - Анджело Дънди, му предлага договор на стойност 1 млн. долара. Просто изумителни пари за онези времена.

Приближените до властта отговорници в съветската делегация обаче заставят Олег да откаже предложението. Нататък кариерата му е всичко друго, но не и цветя и рози.

Конфликтът с треньора и побоят над сина на шефа на МВР

През 1970 г. за селекционер на националния отбор на СССР по бокс е назначен участникът във Великата отечествена война и шампион на страната от 1946-а Анатолий Степанов. В началото отношенията между треньора и Коротаев не са никак лоши, но охладняват преди олимпийските игри в Мюнхен. Степанов не е съгласен със специалистите в страната, които смятат Коротаев за боксьор без конкуренция в СССР. Степанов има други фаворити, което вбесява шампиона и той се настройва срещу наставника. В конфликта и размяна на реплики се включва и личният му треньор Георгий Джероян, което налива още масло в огъня.

Подготовката за европейското първенство в Мадрид протича в напрегната обстановка. Спортният комитет одобрява Коротаев като първи избор на тима в полутежка категория. Но непосредствено преди състезанието Степанов го изхвърля от отбора и пуска друг боксьор.

След това несгодите продължават. Коротаев къса кръстни връзки, което води до операция и дълго възстановяване. Степанов се възползва от ситуацията да нанесе удар под кръста на Олег и разпространява слуховете, че заради травмата може да се смята за "приключил" с бокса. Коротаев обаче стиска зъби и не обръща внимание на клюките. Завръща се на ринга по-силен от преди и през 1972-ра на турнир в Ленинград нокаутира същия този Метельов, който заема мястото му за европейското. Това създава огромни проблеми на Степанов, който е развенчан от медиите заради пристрастията си. Но за радост на треньора, Олег скоро неочаквано губи финала на държавното на СССР и намалява шансовете си за билет за Мюнхен. Тези шансове са унищожени напълно, след като Коротаев закъснява с половин час за лагер-сбора на националите. Тогава Степанов вдига невъобразим скандал и настоява спортистът да бъде лишен от всички титли за нарушение на дисциплината, да му бъде отнета спортната стипендия и да бъде дисквалифициран доживот. Невероятно, но искането на националния треньор е удовлетворено. Кариерата на 23-годишния шампион върви към преждевременен край, но тимът на СССР се проваля на игрите в баварската столица, което води до смяна на треньорския щаб. Олег веднага е реабилитиран и отваря нова глава в спортния си път.

През 1973 г. той най-накрая достига до европейско първенство. Газейки опонентите си като танк, на полуфиналите Олег се изправя срещу Мате Парлов, действащия шампион на континента. Още в първия рунд Коротаев праща югославянина в нокдаун. Но балканецът успява да се окопити и с мръсен номер отваря аркада на руснака, а реферът игнорира нарушението и лекарят прекратява срещата. Така Коротаев остава само с бронз и на почетната стълбичка отказа да се ръкува с Парлов.

След това Олег пропада в дупка. През същата тази 1973-та печели общосъюзното първенство, но на следващата година дори не достига до полуфиналите. Той все пак успява да защити честта на националния отбор на световното първенство в Хавана. По време на състезанието той побеждава големия Леон Спинкс, който има успех над Мохамед Али като професионалист. Но нова битка с Парлов се оказва фатална за Руския танк. На финала югославянинът отново пуска кръв на Коротаев и отново го побеждава.

На фона на разочарованията Олег все по-често започва да нарушава режима. Запоите в най-оборотните ресторанти, шумните компании и пиянските побоища се превръщат в ежедневие за него. В една от свадите Коротаев, без да знае кого налага, пребива сина на ръководителя на Министерството на вътрешните работи Николай Щелоков. Роднината на апаратчика се възстановява два месеца... Олег лежи известно време в ареста, а след като е освободен, участва в първенството на СССР през 1976 г. в родния си Свердловск, на което стига само до бронз. Това са последните издихания на кариерата му. Но се оттегля като герой със 187 победи (160 с нокаут) от 196 мача.

През 1977 г. Коротаев се забърква в нов шумен скандал. В асансьора на московски хотел той пребива чужденец и му задига портфейла. Властите му отнемат всички привилегии и го обявяват за "позор за съветския спорт". По време на обиска на апартамента му е конфискувано мачетето от Фидел Кастро, което е квалифицирано като "хладно оръжие", и са открити наркотици. В резултат на това боксьорът е осъден на пет години затвор.

Зад решетките в Ярославъл Коротаев придобива голям авторитет в престъпния свят и когато излиза на свобода, вече има дебели връзки в криминалните среди. През 1985 г. отново е осъден за побой и този път е изпратен в затворническото селище в Биробиджан (град в Еврейската автономна област, разположен на Транссибирската железница, в близост до китайската граница). Освобождават го предсрочно през 1988-а и се завръща в Москва. В столицата бившият боксьор става член на организирана престъпна групи. Трупа кървави пари, но и много врагове. Бивш негов съотборник, командос от специалните части, му казва, че конкурентни банди искат главата му. Първоначално Коротаев не приема информацията насериозно, но скоро се убеждава, че наистина го следят и през 1992-ра емигрира в САЩ.

Отвъд океана се жени за втори път и работи като вицепрезидент на туристическа компания. "Ще ме намерят и ще ме убият и тук", споделя страховете си той. Думите му се оказват пророчески. На излизане от ресторант в Ню Йорк е прострелян смъртоносно в тила. Истинските мотиви за убийството на боеца са неизвестни и до днес. Слуховете са много, а според един от тях е станал жертва на международен криминален синдикат.

Тялото на шампиона е транспортирано до Москва и е погребан във Ваганковските гробища. На прощалната церемония в средата на януари 1994-та се стичат хиляди.

Най-четените