Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

"Пиеха по цял ден и не искаха да играят на студ": Нито един от първите африканци в съветския футбол не доживя до 30

"Пиеха по цял ден и не искаха да играят на студ": Нито един от първите африканци в съветския футбол не доживя до 30

Преди повече от три десетилетия, през 1989-а, съветският футбол най-после отваря врати за африкански легионери. Дерби Макинка, Уиздъм Чанса и Пийрсън Мванза са едни от първите чужденци в първенството на СССР изобщо. За краткия си престой тримата африканци не успяват да оставят следа във футбола в страната, но се помнят и до днес заради трагичния им край и факта, че никой от тях не доживява до 30.

***

През 1983 г. прохождащият в занаята треньор Юрий Сьомин заминава за Таджикистан, за да поеме ЦСКА Памир от Душанбе. Бъдещата легенда на московския Локомотив работи в клуба до 1986 г. и поставя основите на отбора, който под ръководството на Шариф Назаров достига до елита през сезон 1988. Назаров заминава за Египет и оставя Памир на Олег Хаби, но именно по негова препоръка са взети замбийците Макинка (24), Чанса (25) и Мванза (21).

В СССР се шегуват, че триото е "намерено на улицата", но това не е точно така. Тримата са национали на страната си. През 1988-а играят на олимпиадата в Сеул, на която са в една група с Италия, и достигат до четвъртфиналите. А след като напускат СССР, те са част от замбийския тим, спечелил бронза от турнира за Купата на Африка през 1990-а.

Година по-рано Памир се бори за оцеляването си в най-горния ешелон и се нуждае от подкрепления. Малко преди началото на сезон 1989 Душанбе подписва меморандум за сътрудничество със своя побратимен град Лусака и благодарение на приятелските връзки със Замбия триото играчи от националния отбор пристига в Таджикистан.

Шефовете на Памир вярват, че екзотичните трансфери не само ще вдигнат класата на отбора, но и ще привлекат повече зрители на стадиона.

Африканците се приспособяват трудно. Не знаят и дума на руски, което прави комуникацията с тях почти невъзможна. Но тренират усърдно и през октомври вече са във върхова форма.

Тогава обаче се появява друг проблем - студът е непоносим за тях, а най-суровите месеци тепърва предстоят.

Бившият вратар на Памир Андрей Мананников разказва: "Замбийците бяха големи пичове. Много обичаха да пият и здраво натискаха на водка. Живеехме в "Интурист" и не излизаха от бара. С настъпването на есента обаче отказаха да играят: "Няма как да играем на такъв студ", единодушни бяха те и постоянно се мажеха с някакви смърдящи гелове за затопляне."

Макинка и Чанса дебютират за Памир в мач от 27-ия кръг срещу Торпедо в Москва. Играят пълни 90 минути, но не успяват да помогнат да таджиките, които претърпяват поражение с 0:4.

"Беше им много трудно - спомня си Алимжон Рафиков, друг бивш играч на "армейците" от Душанбе. - Основната сила на онзи тим на Торпедо беше физиката, а както отбеляза един от нашите футболисти, оказа се, че срещу торпедовци даже "чернокожите пребледняват". Отличаваха се повече с техника, отколкото с физиката си. Но появата на африканците наистина повиши интереса към нас. Феновете идваха да ги гледат, защото им се струваше екзотично."

Отзивите за дебюта на замбийските легионери са разнопосочни.

"Макинка и Чанса не помогнаха особено. Те са две "звезди", пристигнали от Замбия, държава, към която, според мен, по-скоро трябва да бъдат изпращани футболисти, отколкото да бъдат взимани. Движеха се, влизаха в единоборства и през цялото време трепереха от студ", пише в репортажа си журналистът на "Футбол-Хоккей".

Статията в "Советский спорт" е по-похвална: "Сензация! За първи път двама чужденци играха в отбор от елита. Замбийските национали Макинка и Чанса облякоха екипа на Памир Душанбе. Как изглеждаха новодошлите? Никак не лошо. Африканският футбол напредва с всяка изминала година и играта на двамата представители на Замбия за пореден път потвърди това. Отлично подготвени физически и технически - тези футболисти изобщо не се представиха като плахи дебютанти."

В следващия, най-важен от гледна точка на борбата за оцеляване домакински мач със Зенит, на терена се появява и Мванза. Влиза като резерва само 15 минути преди края при резултат 2:0, който остава непроменен. Макинка и Чанса гледат срещата като зрители. Във въпросния ден в Душанбе е 22 градуса и местните са по къси ръкави. На африканците обаче не им е никак топло...

В останалите два двубоя до края легионерите записват още някоя и друга минута на терена, с което съветското им приключение завършва с по три мача на сметката и без отбелязан гол. По-късно от тримата само Макинка се завръща Европа. През 1992-ра играе за кратко в полския Лех.

Катастрофата и болестта

За съжаление съдбата на първите африкански легионери в СССР е трагична. През 1993 г. националният отбор на Замбия се бори за класиране за световното първенство в САЩ. Замбийците прескачат първата квалификационна група, а във втората са заедно с Мароко и Сенегал, като само победителят печели квота за мондиала. Замбия започва с домакинска победа над мароканците с 2:1, а по програма следващият мач е насрочен за 2 май в Сенегал.

Самолетът DHC-5D Buffalo на Замбийските военновъздушни сили трябва да направи три междинни спирания за зареждане между Лусака и Дакар - в ДР Конго (град Бразавил), Габон (Либревил) и Кот д'Ивоар (Абиджан). Машината не е летяла почти половин година и при техническия преглед и проведените изпитания специалистите имат някои забележки. Въпреки това властите одобряват полета.

Още в Бразавил левият двигател дава проблеми, но командирът на екипажа Фентън Моне решава да продължи полета. До Либревил пътуването е безаварийно, но след излитането от столицата на Габон се случва трагедията. Изминали са само няколко минути и самолетът все още набира височина, когато проблемният мотор е обгърнат от пламъци. Моне трябва да действа по проткол: да изключи неизправния двигател, да включи витлото и да осъществи аварийно кацане. Но допуска фатална грешка от умора, както е посочено в официалния доклад, който вижда свят цели 10 години по-късно - през 2003-та.

Случилоно се е наистина нелепо. Пилотът, който изпълнява задълженията си вече 12-13 часа, изключва изправния двигател, а не повредения. В резултат на това самолетът губи тяга и пада в Атлантическия океан на около 500 метра от бреговете на Либревил.

Освен Макинка и Чанса, на борда са още 16 играчи от националния отбор на Замбия. В самолетната катастрофа загиват общо 30 души, включително петима членове на екипажа и старши треньорът на тима - легендата Годфри Читалу. Изключителен късмет вади капитанът Калуша Бвалия, който пътува самостоятелно до Сенегал след мач на ПСВ в Холандия. Оцелява и полузащитникът на Андерлехт Чарлз Мусонда, който заради контузия не се явява на сбора на националния тим.

Така Замбия пропуска шанса да се класира за първи път на световно, въпреки е много близо дори и след трагедията, отнела повечето от водещите играчи на страната. Гостуването в Дакар е отложено за август и завършва 0:0. След това замбийците побеждават Сенегал с 4:0 у дома, но в решителната среща за първото място в групата губят визитата на Мароко с 0:1.

Мванза не получава повиквателна за представителния тим на страната си след 1992-ра. Нападателят с прякор "Бруно Конти" (в чест на легендарния италианския национал от 80-те) също не успява да отбележи 30-годишен юбилей. Най-младият от триото на ЦСКА Душанбе си отива на 29 през 1997 г. след тежко боледуване.

Най-четените