Когато се връща към тези събития, гласът на Саво Милошевич притреперва. Преживял е какво ли не, но такова нещо трудно се разказва.
Голямата трагедия го сполетя през 2011-а, три години след като прекрати кариерата си. След голям битов скандал, дядо му, на когото е кръстен, грабва пушката и прострелва баща му в гърдите. Стева Милошевич издъхва в линейката на път за болницата, а Саво-старши - в затвора.
Шокът е огромен не само в Сърбия, но и в цяла Европа. Все пак Саво е играч, преминал през Висшите лиги на Англия и Русия, испанската Ла Лига и италианската Серия "А". И такъв, който успява да остави головия си отпечатък във всяко едно от споменатите първенства.
Бившият футболист дълго не може да се съвземе от удара. На няколко пъти призовава медиите в западната ни съседка да оставят на мира него и семейството му.
"Това е ужасна трагедия, боли ни много. Дайте ни време да се осъзнаем, дайте ни време да го преглътнем", моли се Саво.
Търси утеха във футбола и става помощник на националния отбор, но през 2013-а ужасът отново го застига.
Възпитаник на школата на Партизан, Саво Милошевич е двукратен шампион на Югославия с екипа на "гробарите" и носител на Купата на страната. В края на кариерата си става и шампион на Русия с Рубин, като вкарва попадението, с което подпечатва първото място на тима от Казан. И до днес в Русия наричат този гол в 87-ата минута срещу Сатурн "златен". В Англия вдига трофея от турнира за Купата на лигата с Астън Вила. Двукратен голмайстор е на Югославия като играч на Партизан и топ реализатор на Евро 2000 заедно с Патрик Клуйверт. Партизан, Астън Вила, Реал Сарагоса, Парма, Еспаньол, Селта, Осасуна и Рубин са отборите в кариерата на бившия нападател.
Брат му Андрия губи контрол над автомобила си и се блъска в камион, превозващ взривоопасни материали. Загива на място.
2014-а също кошмарна. Чичо му, който е брат на застреляния му баща Стева, си отива в неописуемо нелеп инцидент. Той е земеделец и обработва земята си с трактор, когато машината се преобръща и получава тежки наранявания. Скоро след това почива.
След поредицата от трагедии Саво Милошевич е сринат. По това време той вече работи във футболния съюз на Сърбия и отклонява всички въпроси от лично естество. Дава коментари, свързани само с професионалната си дейност.
Бившият голмайстор се осмелява да проговори за събитията, почернили живота му, едва през 2019 г., когато е назначен за треньор на Партизан.
"Когато бях на 27 години, майка ми почина от рак. През юни 2011 г. дядо ми уби баща ми, а през 2013 г. по-малкият ми брат загина в автомобилна катастрофа. Трудно е да преодолееш случилото се, дори да си от желязо.
Болката, причинена от тези събития, не спира да измъчва и никога няма да изчезне. Завинаги ще остане в мен, така че трябва да се науча да живея с нея. Какво друго мога да направя? Да изчезна? Не трябва ли да се опитвам да следвам идеалите си?"
Помъдрял, смирен и подготвен след няколкото години на административната длъжност във федерацията, Саво получи предложение от Партизан, на което не можеше да устои.
"Да съм треньор на любимия клуб, в който започнах кариерата си, винаги е била моята мечта", заяви той през сълзи по време на представянето си.
Младият наставник обаче не успя да се задържи дълго при "гробарите" и напусна през 2020-а след само една година в клуба заради противоречия с ръководството.
След краткия престой на "ЮНА" Саво си взе почивка и се отдаде на творчество. През изминалата година се снима в игралния филм "Сръбските герои на Средновековието", в който изигра византийския император, участва в няколко театрални представления и започна да пише книга.
"Какво правя в свободното си време ли? Всичко - много чета, пиша, рисувам, уча. Когато играеш футбол професионално, нямаш време за училище, университет и образование като цяло. Не е изненадващо, че повечето спортисти са смятани за необразовани. Но има голяма разлика между необразован и глупав човек. Можеш да имаш няколко дипломи и да си глупав, или да не си стъпнал в университет и да си интелигентен човек. Опитвам се да се усъвършенствам всеки ден."
Сръбските медии писаха, че Милошевич може да се върне във футбола и да поеме националния отбор, но той опроверга слуховете: "Сбъднах всичките си футболни мечти и не съжалявам. Беше прекрасно приключение. Време е да се посветя на семейството, приятелите и новите си цели."
И като споменахме националния отбор на Сърбия, ще завършим с интересен щрих. Само има един-единствен мач за западните ни съседи и два гола във вратата на България. Датата е 19 ноември 2008 г., а нападателят се разписва на два пъти на стадион "Партизан" пред погледа на тогавашния ни президент Георги Първанов. Каква е уловката? Как така такава легенда като Саво Милошевич има само един мач за "плавите"? Ами, много просто. Останалите му 101 са за Югославия и Сърбия и Черна гора. А за Сърбия като самостоятелна държава - само разгромът над нашите.
