Изглеждаше достатъчно безобидно спречкване, с каквито изобилства във футболната игра. Севиля търсеше късно изравняване, изоставайки с 1:2 при гостуването си на Сарагоса в мач от Ла Лига в началото на януари 2007 г., а бразилският нападател на гостите Луиш Фабиано се плъзна по тревата в опит да задържи топката в игра.
Защитникът на Сарагоса Карлос Диого бе близо до него, за да го парира, но усилията на Фабиано така или иначе бяха напразни. Топката се изтърколи в аут.
Всичко изглеждаше решено и феновете на арагонците брояха последните секунди до сигнала, който ще сложи край на една здрава битка.
Тогава сякаш Адът слезе на земята.
***
Мачът
2006/07 беше паметен сезон и за двата отбора. Сарагоса завърши шести и се класира за Купата на УЕФА благодарение на 23-те гола на Диего Милито в лигата. Севиля пък защити трофея си от Купата на УЕФА и вдигна Копа дел Рей с отбор, който включваше имена като Дани Алвеш, Хесус Навас, Ренато, Фреди Кануте и, разбира се, Луиш Фабиано.
Влизайки в този мач обаче севилци мечтаеха не само за споменатите трофеи, но и за нещо повече, след като оглавяваха Примера и бяха решени на всичко да устискат преднината си.
С ранен гол на Диого и още един в началото на второто полувреме на Милито обаче арагонци дръпнаха с 2:0. Фабиано върна Севиля в играта с попадение в 70-ата минута и гостите се вдигнаха на щурм. От секунда на секунда напрежението се покачваше, за да се стигне до самия край на 4-минутното продължение и споменатото плъзгане на Фабиано.
Инцидентът
Изглеждаше сякаш бразилецът започва кавгата, разгневен от нещо подхвърлено от уругвайския национал Диого. Появиха се спекулации, че двамата латиноси се ненавиждат още от сблъсъците на техния континент, докато бяха съответно в Сао Пауло и Ривър Плейт. Те обаче отрекоха враждата им да е тлеела с години. Но в един момент изглеждаше сякаш са готови да се убият един друг.
Първо докоснаха главите си, след което Фабиано чукна съперника със слепоочието си.
И експлозията настана. Луиш сграбчи уругваеца за врата, а отговорът беше доста категоричен - дясно кроше в челюстта, което за малко да прати Фабиано в нокдаун. Това обаче си остана и единствената аналогия с професионалния бокс. Нататък стана страшно - леви, десни, леви, десни... Но без попадения в целта - разпарящи единствено въздуха. От момента на крошето свадата продължи още 20-ина секунди.
Адриано, съотборникът и сънародник на Фабиано, изигра важна роля за прекратяването на мелето, хващайки Диого през врата, след което в горещата зона на конфликта се скупчиха почти всички футболисти на двата тима.
Реферът Алберто Ундиано Маленко показа червени картони и на двамата, а побойниците бяха изкарани от терена с ескорт и на сериозно разстояние един от друг.
Испанската федерация наказа двамата за пет мача.
"Искам прошка от всички, които видяха това - каза Фабиано, когато напрежението вече се бе уталожило. - Беше грозен инцидент, но той ме удари, а след това ме обиди и ме нападна. Трябваше да се защитя. Когато се прибрах у дома, дъщеричката ми ми каза: "Тате, видях те да се биеш по телевизията, не трябва да правиш така." От това ме заболя най-много."
Междувременно Диого се оправда с огромния заряд на мача.
"Сърдечният ти ритъм в такива моменти е висок. Не е най-нормалното нещо, но се случва, когато си прегрял. На хладна глава е различно. Нека хората прегледат видеото, за да видят как се развиха нещата и кой кого атакува пръв."
Въпреки че първоначално Фабиано изглеждаше подбудителят, бразилецът твърди, че Диого му е казал неща, които "няма как да бъдат повторени".
Съдията Маленко написа следното в доклада си: "Забелязах, че играчите Диого и Фабиано се налагат с юмруци. Без да мога да уточня кой от тях е започнал пръв, показах червени картони и на двамата."
След като си изтърпяха наказанията, героите на този разказ продължиха по пътя си, но не се промениха - винаги готови за битка, никога неотстъпващи пред съперник.
Фабиано остана в Севиля до 2011 г., като отбеляза 106 гола в 229 мача за андалуския клуб. Неговото майсторство пред вратата на противниците определено компенсираше проблемите с дисциплината му.
Той се завърна в Бразилия след успешния си период в Испания, вкарвайки редовно за Сао Пауло, преди да се оттегли след един сезон във Вашку да Гама през 2017 г.
Диого също остана в Сарагоса до 2011-а, след което игра за Уеска и белгийския Гент, преди да се върне при арагонците през 2014 г. и малко след като да обяви оттеглянето си от играта.
Двамата бяха национали на страните си и като цяло постигнаха много във футбола. Случаят от началото на 2007-а обаче не е нещо, с което се гордеят.
