Той минава за едно от най-лошите момчета в историята на Бундеслигата. Окончателно си печели тази репутация в мач за Купата на Германия между Щутгарт и Кайзерслаутерн, след като в знак на протест за неотсъдена дузпа блъска съдията и го поваля на земята.
Но да не го съдим толкова сурово, тъй като Аксел Крузе има достатъчно предпоставки за своята дивотия.
Роден в ГДР малко след вдигането на Берлинската стена, младокът бързо се превръща в един от големите таланти на източногерманския футбол. На 18 вече е играч на Ханза Рощок и популярността му расте. Интересен е и за властите и на 19 е привикат на разпит от страховитата Държавна сигурност ЩАЗИ.
"Привикаха ме в кабинета на председателя на клуба Роберт Пишке, но вместо него ме чакаха две ченгета. Поканиха ме за "изясняване на една ситуация" - разказва Крузе. - С един жълт "Вартбург" ме закараха в центъра на града - в апартамент точно срещу централата на ЩАЗИ. Обвиниха ме, че планирам бягство от републиката. А до този момент изобщо нямах такива намерения. Бях млад, запознавах се с хубави момичета в дискотеката и животът ми беше добър. Като футболист имах привилегията да пътувам в "несоциалистическите страни". И нямах никаква причина да се чупя. Така след няколко часа разпит ме пуснаха. Но за това време от наивен младеж се превърнах във възрастен. Взех решение - при следващото ми пътуване в чужбина ще избягам."
Чакането продължава три години.
На 8 юли 1989-а Ханза гостува на Копенхаген в турнира Интертото. Крузе завързва контакт с познат от Западен Берлин, който да помогне за бягството.
"Скоро след като разбрах жребия, му написах картичка: "Честит рожден ден, хер Якоб". Това беше нашият знак. Той се информира за следващия международен мач на Ханза и замина за Копенхаген. На 8 юли излязохме от хотела с двама съотборници да изпушим по цигара. Казах им да продължат по улицата, а когато вече бях извън погледа им, профуча таксито с моя приятел и аз скочих вътре. Бях свободен! Невероятно чувство - разказва за бягството си Крузе. - Спряхме на една бензиностанция. Изхвърлих си ключовете и 50 източногермански марки в коша за боклук. Новият ми живот бе започнал."
Дивият младок отново поема риск, отивайки...на Изток. Подписва с Херта и е само на няколко километра от лапите на ЩАЗИ.
"ФИФА ме наказа и не трябваше да играя до септември 1990 г. Но преди това падна Стената - обяснява Крузе. - През декември 1989-а започнаха преговори за продажбата ми между Ханза и Херта. Платиха за мен 300 хил. марки, които фактически спасиха стария ми клуб от разпадане, защото можеха да дадат заплати на играчите в конвертируема валута. Призна ми го и президентът на Ханза."
За разлика от мнозина Аксел не приема падането на Берлинската стена с възторг.
"Тъкмо се бях приготвил да си лягам, когато видях по "Курфюрстендам" (главната търговска улица на Западен Берлин, б.а.) огромна тълпа. Помислих, че е демонстрация, но беше полунощ. Изтичах до близката кръчма, за да питам какво става. Един приятел ми каза: "Стената падна". Бях на път да го набия за шегата, но той ми показа кутия цигари и бутилка от алкохол, които се продаваха само в Източен Берлин.
Прибрах се вкъщи, видях какво става по телевизията и си легнах бесен. Бях подивял, защото бях рискувал всичко, а сега всички останали можеха да играят на Запад съвсем спокойно. Бях в регистрите на ЩАЗИ, бяха ми издали и заповед за арест", вълнува се и до днес Крузе.
Стената пада в четвъртък, а три дни по-късно родителите на Аксел вече са в Берлин, за да го видят. Той не иска и да чуе за връщане на Изток.
Иначе в Бундеслигата голямата уста на Крузе му носи само негативи. На терена се кара със съдиите и противниците, а в съблекалнята - с треньорите.
"Докато играех в Айнтрахт, често се карах с треньора Драгослав Степанович. И всеки път в "Билд" излизаше история за лошия Аксел и добрия Степи. Веднъж спрях журналиста, за да му поискам обяснение, защото той знаеше много добре истината. А той ми отговори: "Степанович ме приема винаги в кабинета си след тренировка, а аз имам да пълня страници. Как си представяш да го плесна през устата?". Такава е играта. Аз просто не мога да я играя", признава Крузе.
След случката с рефера от началото на нашия разказ Аксел е пред отказване от футбола. Наказват го с рекордните 10 мача, а той заявява на треньора Кристоф Даум, че приключва с играта. Но спецът го спасява от тежката ситуация, заставайки зад гърба му.
"Той ме реабилитира изцяло след тази случка - признателен е скандалджията. - Някои от съотборниците ми сигурно намираха ситуацията за смешна. Други сигурно са си казали: "Този душевноболният остава да играе при нас". Но като цяло в света са малцина хората, които се осмеляват да изричат тежките истини в лицето на другите."
Крузе прекарва три сезона в Щутгарт, като след инцидента със съдията за кратко е даден под наем в Базел. Засича се при "швабите" и с великолепното трио Балъков-Бобич-Елбер.
А характерът му все пак се оценява от всяка публика, за която играе.
"За мен най-голямото признание дойде на Олимпийския стадион в Берлин. Играех за Херта през 1997 и ни гостуваше бившият ми отбор Щутгарт. В един момент започнах да чувам възгласи "Ааааааксеееел Круууузеее". И това идваше от противниковата агитка. Няма по-голямо признание от това за един футболист", завършва разказа си една от най-колоритните фигури, подвизавали се по германските терени.
