Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

"Димът в стаята ни можеше да се реже и се наливахме с бира. Но Балъков ни беше като баща и се грижеше да не се подхлъзнем"

"Димът в стаята ни можеше да се реже и се наливахме с бира. Но Балъков ни беше като баща и се грижеше да не се подхлъзнем"

Когато кажем Божията ръка, се сещаме за Диего Армандо Марадона. Когато става дума за Кайзера, ясно е, че визираме Франц Бекенбауер. А помните ли Магическото трио? През сезон 1996/97 Красимир Балъков, Джоване Елбер и Фреди Бобич омагьосваха Бундеслигата. В края на кампанията те бяха номер 1, 2 и 4 при голмайсторите. С други думи - Бобич, Елбер, Балъков.

Четвърт век след паметния сезон "Sport Bild" събра триото в хотел "Еми Лу", от който се вижда терасата на кметството. Там през 1997-а тримата показаха на феновете Купата на Германия. Ето и интервюто с героите на Щутгарт.

- Да започнем с един необичаен въпрос. Тогава играхте с шарени обувки, което не беше популярно в Бундеслигата. Чия беше идеята?

Бобич: Хора от "Адидас" дойдоха при нас. Джоване искаше да играе с бели обувки. На мен те не ми харесваха, предпочитах червените. Дойде ни идеята дали не може всеки от нас да си има цвят. Тогава тези обувки не се продаваха. Дори в националния отбор играех с червени.

Елбер: Когато за първи път отидох на тренировка с бели обувки, ме гледаха като извънземен. Един ми извика: "Това не е възможно. С тези ли ще играеш? Магьосник ли ще си?" Отговорих му: "Това са нормални обувки, но с различен цвят." По онова време всички имахме само черни. В първия ми мач с белите срещу Борусия Мьонхенгладбах вкарах два гола. Казах си, че няма да ги сменя. В истинския смисъл на думата всеки от нас си избра цвета.

- Г-н Балъков, първоначално продължихте с черни обувки и по-късно ги сменихте. Защо?

Балъков: Защото с "Копа Мундиал" се чувствах най-добре. Моята работа беше да давам пасове и момчетата да вкарват голове.

- Колко ви плати "Адидас"?

Бобич: Нямаше бонуси. Дадоха ни само обувките. После заедно се развихме. По-късно върху обувките сложихме подписите си, имената на децата. Всичко беше ръчна изработка.

- По ваше време и фланелките изглеждаха по друг начин.

Бобич: Да, бяха различни времена. Имаше много шаблони по екипите. За днешните бихме казали, че приличат на факли. Днес са много модерни. Високотехнологични, сами дишат. По наше време ставаше трудно, когато завалеше дъжд.

Елбер: Затова ми казвахте, че съм бавен (смее се).

- Г-н Балъков, вие сте най-възрастният. Вие ли бяхте шефът на Магическото трио?

Балъков: Много добре се разбирахме и ролите бяха разпределени. Момчетата трябваше да вкарват головете, а аз да им давам пасовете.

- Плеймейкър от България, голмайстор от Бразилия и още един от Германия със словенско-хърватски корени. На какъв език си говорихте на терена?

Балъков: Веднъж заговорих на Фреди на португалски, а на Джоване - на сърбо-хърватски. Просто ги обърках. Когато се обръщах към Елбер, той отговаряше само с "Да, да". А Фреди ми отвръкаше с "Та Бом". На португалски това е "Окей, всичко е наред".

Бобич: Случи се в началото на един мач, на центъра. Красимир беше истински талант на езиците.

- Кой е откривателят на Магическото трио?

Бобич: Дитер Хьонес ни привлече, а Ролф Фрингер ни беше треньор. Но никой не е измислял система специално за нас тримата. Ние имахме страхотни съотборници, които се представяха отлично в дефанзивен план. Истинският ни откривател е Клаус Шютлер от списание "Sport Bild", който за първи път ни кръсти Магическото трио. Оттогава все повече ни се получаваше играта. Интересно ни беше. Разбирахме се от само себе си.

Елбер: Уникално е, че до днес в Бразилия ме питат за Магическото трио.

- Кои мачове си спомняте?

Елбер: През 1994 година се контузих тежко. Тогава Фреди ми донесе тайно пица в болницата. И видеокасети.

Бобич: Разбира се, на тях имаше само мачове и футболни анализи.

- Кое беше странното при вас?

Бобич: Красимир ни беше като баща. В хотела винаги носеше собствени матраци, за да спим добре. Джоване и аз бяхме лудите. В стаята ни можеше да се реже димът, пиеше се бира. Играехме карти и ядяхме сандвичи. Докато ние се веселяхме, Красимир спеше.

Елбер: Красимир се грижеше да не се подхлъзнем. И когато не бяхме съвсем на ниво, даваше още по-точни пасове.

Бобич: Хубавото е, че тогава нямаше мобилни телефони, нямаше снимки, нямаше Instagram.

Балъков: Днес за младите играчи е много по-тежко и въобще не могат да останат сами със себе си.

- След Флингер ваш треньор стана Йоаким Льов. С какво беше различен?

Балъков: Комуникацията! Всеки можеше да отиде при него и да говори по всички въпроси.

Елбер: Беше великолепно време. И с Фрингер, и с Льов. Правихме спектакъл. Не играехме толкова за резултата, а за красотата.

Бобич: Само за резултата и успеха играеше Байерн. Затова Джоване отиде там!

- Г-н Елбер, с вашия трансфер в Байерн през 1997 година се развали Магическото трио. Разказахте ли на съотборниците си защо го направихте?

Елбер: Първо говорих с Фреди. Нашите съпруги постоянно обсъждаха трансферите. В края на краищата трябваше да го направя и да отида в Байерн.

Бобич: Не се ядосах на Джоване. Поздравих го. По-скоро бях ядосан на нашите мениджъри. Твърде късно потърсиха преговори с Джоване. Беше въпрос на време. Можеха да опитах да ни задържат тримата. Но Щутгарт се нуждаеше от пари и получи 12 милиона марки. Байерн знаеше, че в наше лице ще има сериозен конкурент. Затова много умно ни "пробиха". Не оставят друг отбор да е по-голям от тях.

Елбер: Когато отговорих положително на Байерн, първо отидох в дома на Фреди. Казах му: "Не мога да заспя и ще остана у вас". Той ми отвърна: "Решил си и няма връщане!" Искаше ми се да мога да направя крачката назад. Но накрая трансферът беше правилен, въпреки че първата ми година беше тежка.

- Защо?

Елбер: Защото гледах как Фреди и Красимир се забавляват в Щутгарт. Треньор в Байерн беше Джовани Трапатони. При един мач, в който поведохме с 1:0, извика: "Джоване, смяна!" Или "Баслер, вън! Влиза защитник!" Уплаших се, че ще бъда нещастен. Но когато дойде Отмар Хитцфелд, отново станах щастлив.

- Щутгарт спечели купата с Магическото трио. Какво би станало, ако бяхте играли повече време заедно?

Балъков: Ние играехме най-красивия футбол в Бундеслигата. С още 2-3 опитни футболисти можехме да станем шампиони. Сигурен съм. Но въпреки това имахме три успешни години. След това останахме магическото дуо - аз и Фреди. Накрая само аз.  Продължих до 2003 година.

- Вие имахте ли предложение от Байерн?

Балъков: След като поднових договора си с Щутгарт, получих оферта от Байерн. След един мач между двата отбора седнахме всички на масата. Имах клауза в договора - 70 милиона марки. За онези времена това беше абсурдно. Съвсем тихо я казах на Франц Бекенбауер, тогавашния президент на Байерн. Неговата съпруга също беше на масата. Каза ми: "Хер Балъков, това не е голям проблем. Байерн може да плати 17 милиона марки!" Явно не ме беше разбрала добре.

Най-четените