Вече повече от месец сериалът "Squid Game", преведен у нас като "Игра на калмари", е завладял света. Поредицата на Netflix излезе на 17 септември и се превърна в една от хитовите продукции на компанията.
456 непознати се впускат в тайна надпревара, в която трябва да се справят с шест теста, базирани на детски игри в Южна Корея. Който се провали или наруши правилата, бива убит. Последният оцелял печели голямата награда от 45,6 милиарда вона (около 90 млн. евро).
Сериалът завладя зрители в над 90 страни, а на 13 октомври от Netflix обявиха, че той е успял да събере аудитория от 111 милиона зрители, с което се превърна и в най-успешният първи сезон в историята на стрийминг платформата.
"Squid Game" веднага завладя и социалните мрежи. Феновете създават миймове и популярни трендове в TikTok. Актьорите от поредицата обиколиха и най-големите шоу програми в САЩ, като може да очакваме и специфичните костюми от сериала да бъдат сред предпочитаните за предстоящия Хелоуин.
От Netflix все още не са обявили, че ще правят втори сезон, но това изглежда почти сигурно. Междувременно феновете продължават да допълват сценария с различни фен теории и любопитни детайли. Една такава теория гласи, че "Squid Game" не е просто абстрактна критика към капитализма, а много близка аналогия до случилото се преди скандалната Олимпиада от 1988-а.
Въпреки че сериалът е базиран около главния герой Сон Ки Хън и как той се справя с различните предизвикателства в игрите, има и втора сюжетна линия, посветена на детектива Хуан Чун Хо, който се опитва да разобличи организаторите на смъртоносната надпревара.
Според един от документите, с които се сдобива Чун Хо в сериала, първите подобни игри се провеждат през 1988 г. - годината на Олимпийските игри в Сеул. Това е и най-солидното доказателство на феновете, че между сериала и Олимпиадата има категорична връзка.
Игрите през 1988-а ще останат в историята по много причини. Северна Корея държи да бъде съорганизатор на Олимпиадата. Южна Корея обаче отказва, което влошава допълнително отношенията между двете страни. В допълнение това е шанс за Южна Корея да демонстрира, че е просперираща нация със стабилно правителство и икономически показатели. Но го прави на ужасна цена.
(За България Игрите в Сеул 88 са едни от най-успешните. 171 наши спортисти се завръщат с общо 35 медала, което ни отрежда седмо място в класирането по нации. Също така печелим цели десет златни отличия - недостижимо постижение на олимпийски игри и до днес.)
Според разследване на "Associated Press" подготовката за Олимпиадата се е превърнала в абсолютен кошмар и е нанесла непоправими щети по живота на десетки хиляди корейци. Свидетелски показания на оцелели, в допълнение към открити снимки и документи сочат към едно и също - няколко години преди откриването на Игрите в Сеул корейското правителство е създало цяла мрежа от трудови лагери, чиято цел е да подобри икономическата ситуация в страната и по този начин да се справи с организирането на голямо международно спортно събитие като Олимпиадата.
Около 1982-ра в Корея започват да изчезват безследно бездомниците, пияниците, деца и подрастващи. Те биват отвличани и карани в различни части на страната, където да полагат принудителен труд. В огромната си част хората не получават заплащане за труда си и са подложени на постоянно психически, физически и сексуален тормоз от охранителите.
Разследването на AP стига до извода, че поне 500 работници губят живота си в годините преди Олимпиадата, но се говори, че числото е много по-голямо.
Политическата класа успява да прикрие престъпленията си. Мрачните събития от 80-те не получават никаква публичност, а семействата на загиналите така и не получават нито компенсация, нито извинение от управляващите. Предишни опити да се разследва трагедията са били принудителни спирани.
Нещо подобно може да се види и в "Squid Game". Организаторите на играта примамват хора от бедни семейства и от ниските прослойки на обществото само за да ги превърнат на пионка, на която да могат да заложат. А по този начин се създава развлечение за няколко изключително богати зрители.
Организаторите се успокояват с мисли от типа, че ако тези хора са останали на улицата, са щели да свършат по същия начин. Разследването на AP намира подобни извинения и в документите за създаването на трудовите лагери в Южна Корея.
Изглежда, че "Squid Game" представлява миниатюра на случилото се през 1988-а и годините преди това, когато отново богатите (или хората с власт) използват бедните за свои цели. Може би това е и една от причините за популярността на сериала, тъй като това е тема, която резонира с всеки.
На теория, това може и да е ключ към сценария на евентуален втори сезон. Досега зрителите не получиха обяснения как подобна мащабна организация, отговорна за изчезването на хиляди души в продължение на няколко десетилетия, може да съществува без значението на правителството.
Очевидно, отговорът е идентичен с този през 1988-а - поне част от политическия елит е наясно със садизма, който се случва под носа на всички, но извърта глава, защото "Squid Game" помага на Южна Корея да се прочисти от безполезната част от населението си, като по този начин подсилва още повече здравите и проспериращи членове на обществото.
