Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

"Защо пък да не взимаш допинг?": Олимпийската шампионка, чиято урина се оказа чисто ирландско уиски

На Олимпиадата в Атланта Мишел Смит печели три олимпийски титли и един бронзов медал, но две години по-късно кариерата ѝ секва също толкова бързо, колкото е и издигането ѝ. Снимка: Getty Images
На Олимпиадата в Атланта Мишел Смит печели три олимпийски титли и един бронзов медал, но две години по-късно кариерата ѝ секва също толкова бързо, колкото е и издигането ѝ.

В плуването винаги е било пълно със скандали, като нерядко в тях са замесени и олимпийски шампиони. Един от най-запомнящите се бе този около ирландката Мишел Смит, която спечели три златни медала в Атланта през 1996 г.

Историята на Смит се променя коренно. В рамките на само две години тя се трансформира от посредствена състезателка, далеч от времената на лидерките, до истинска машина за победи. Как ли - много си задават същия въпрос.

Мишел се учи да плува още като малка, когато баща ѝ води нея и сестра ѝ в басейна. Там е забелязана от треньори, които я подканят да започне да тренира. Така, на 9 г. ирландката започва да се занимава с плуване в местна школа.

Пет години по-късно започва да печели медали на регионални състезания, а по-късно и на държавни. Прави международния си дебют директно на Олимпийските игри в Сеул през 1988-а на 200 м гръб. След това плува на европейски и световни първенства, както и на Олимпиадата в Барселона през 1992 г.

Между 1988 и 1992-ра Мишел се състезава на общо седем международни състезания, като най-доброто ѝ класиране е 13-о място. В Барселона, например, финишира 26-а на 400 м съчетано. Казано с две думи - Смит не може да се мери с елита в плуването.

Снимка: Getty Images

Но, изведнъж, всичко се променя през 1993-та. Тогава Мишел сменя треньора си и започва да се готви с бившия състезател по хвърляне на диск Ерик де Брюин. Двамата се запознават по време на Игрите в Барселона. Тогава холандецът е все още активен състезател. Не е ясно как се ражда идеята ирландската плувкиня да започне да се готви с треньор дискохвъргач, но оттогава кариерата ѝ тръгва стремглаво нагоре.

И не само това е странното при избора на Де Брюин за треньор. През 1993-та, когато започват да работят заедно, холандецът е изхвърлен от спорта за четири години заради допинг, което слага и край на кариерата му. Като цяло, Де Брюин има интересно отношение към забранените субстанции.

"Кой е казал, че употребата на допинг е неетично? Кой го решава? В политиката има ли етика? А в бизнеса? По дефиниция, спортът няма как да бъде справедлив. Някои хора са надарени по рождение, докато други трябва да се скъсват от тренировки. Има спортисти, които не могат да постигнат нищо без допинг", гласи веруюто на холандеца.

Спортният му идол е канадският спринтьор Бен Джонсън, който печели олимпийската титла на 100 м в Сеул 88 със световен рекорд. Впоследствие обаче става ясно, че Джонсън е употребявал стероиди и е лишен от златния си медал. Самият той признава, че е използвал допинг в продължение на повече от година.

Снимка: Getty Images

Между 1993 и 1994-та Мишел драматично подобрява резултатите си. На Световното през 1994-та за първи път плува на 200 м бътерфлай, но веднага се класира на пето място. На 200 м съчетано завършва 12-а, но сваля цели четири секунди от личния си рекорд.

И всичко това на фона на пропуснат цял месец по време на подготовката, тъй като Мишел боледува от мононуклеоза.

Следващата година Мишел "избухва". Подобрява девет национални рекорда, всички на различни дистанции и в различни дисциплини, като сваля по четири-пет секунди то всеки. Печели и два златни медала на Европейското първенство във Виена през 1995-а - на 200 м бътерфлай и на 200 м съчетано. Това са и първите ѝ медали от международни състезания.

Мишел не само подобрява резултатите си, но и претърпява очевидна физическа трансформация.

Снимка: Getty Images

"Трансформацията бе огромна. Помнех Мишел като доста нежна, със закръглени форми на тялото. Но когато я видях на Европейското първенство през 1995-а, си казах: "Боже, какво си направила?", спомня си ирландската плувкиня Гари О'Туул.

В навечерието на Олимпиадата през 1996-а Смит вече оглавява класацията на 200 м бътерфлай, под №6 е в тази на 100 м и под №7 в тази на 200 м съчетано. Тогава ирландката започва да привлича внимание към себе си.

Преди Олимпийските игри Мишел и Ерик се женят. Още в първия ден на Игрите в Атланта Смит смачква конкуренцията на 400 м съчетано. Завършва с цели три секунди пред вицешампионката, а времето ѝ е с 20 секунди по-добро от плуването ѝ на Олимпиадата четири години по-рано.

Два дни по-късно печели злато и на 400 м свободен стил. Интересното е, че Мишел обикновено не плува тази дисциплина и влиза в отбора за Олимпиадата в последния момент. Защо ли? Защото подобрява личния си резултат с 19 секунди в сравнение с предишното си върхово постижение отпреди година. Прогресът ѝ започва да буди много въпросителни.

Американките са най-засегнати, тъй като се броят за фаворитки за златото, затова са и най-гласовити. "Питате ме дали Смит използва допинг? Подобен прогрес винаги поражда подобни въпроси. Ако питате дали има подозрения, бих казала да", коментира четирикратната олимпийска шампионка Джанет Еванс.

Шефът на Ирландския олимпийски комитет Патрик Хики веднага защити своята състезателка: "Американките завиждат, че са победени от спортист от толкова малка държава и биха направили всичко възможно да омаловажат успеха ѝ. И тъй като не могат да се мерят с нея, я обвиняват в употреба на допинг."

Смит обаче не е притеснена от обвиненията. Точно обратното. Дори печели трето злато на Игрите - на 200 м съчетано, след което добавя и бронзов медал на 200 м бътерфлай. Успехът ѝ е толкова главозамайващ, че получава поздравления и от американския президент Бил Клинтън. Мишел се прибира в Ирландия като национален герой.

Снимка: Getty Images

Година след Олимпиадата в Атланта Смит печели още няколко медала на Европейското първенство. Но тогава започват и проблемите ѝ с плувната федерация (ФИНА). Мишел пропуска тестове за допинг - или не е на посочения адрес, когато е търсена от антидопинговите ченгета, или отказва да даде проба.

През 1998-а ситуацията става абсурдна. Сутринта на 10 януари на вратата на Мишел се чука за поредната проба за забранени вещества. По същото време се провежда Световното първенство в Пърт, но ирландката не участва на него, тъй като два месеца преди форума получава сериозна контузия в автомобилна катастрофа. Но спортистите са длъжни да дават проби за допинг и в извънсъстезателен период, за каквато именно е потърсена Мишел.

Смит кани антидопинговите ченгета в дома си, но отказва да даде проба, тъй като двамата със съпруга ѝ бързали, отивали на почивка. На Мишел ѝ е предложено агентите да съпроводят нея и Ерик до мястото, на което ще почиват, и тогава да вземат пробата, на което тя отговаря, че пътуването им е пропаднало и че вече е готова да направи теста.

Допинг ченгетата усещат силен аромат на спирт от пробата ѝ, а след тестването ѝ се оказва, че Мишел не е дала урина, а е сипала уиски в съда, предоставен ѝ от агентите. Това вече е нарушение, което ФИНА не може да подмине и наказва ирландката с изхвърляне от спорта за четири години - същото, което слага край на кариерата на треньора ѝ и неин съпруг. Смит губи и обжалването на наказанието пред КАС.

Точно като съпруга си, наказанието слага край и на нейната кариера. Но Мишел успява да задържи медалите си, тъй като наказанието ѝ не е за положителна допинг проба, а за възпрепятстване на действията на допинг ченгетата. Въпреки всички противоречия около фигурата ѝ, със своите три златни и един бронзов медал, и до днес Мишел Смит остава най-декорираната състезателка в историята на ирландското плуване на олимпийски игри.

Най-четените