През 1988 г. американецът Грег Луганис пристига в Сеул като абсолютен фаворит в турнира по скокове във вода. На предишните олимпийски игри в Лос Анджелис печели два златни медала, а след това в продължение на няколко години е непобедим както на кулата, така и на трамплина.
Луганис е изумителен атлет - обаятелен, артистичен и общителен. С невероятно драматична лична история. Когато се ражда, майка му и баща му са на по 15. С родители-деца детството му е трудно. Расте в свят на престъпления и пороци, но успява да се измъкне от блатото. А през 80-те вече е един от големите спортни идоли на американската нация.
За да си представим по-добре безмерния му талант, отваряме скобата, че един от основните му съперници - китаецът Тан Лиенде - прекарва шест години в изучаване на видеоклипове със скоковете на Грег в опит да копира техниката му. И в крайна сметка упоритостта му се отплаща. Азиатецът на два пъти побеждава Луганис преди Сеул'88 и това се приема за мега сензация.
Няколко месеца преди Игрите, Грег научава трагична новина за здравето си. От тези, които преобръщат животи. Решава обаче да я остави вътре у себе си и в очите на хората все още е скачачът, от когото се очаква да разбие конкуренцията на останалите.
Олимпийският турнир започва с квалификация на трамплин, а той изпълнява перфектно първите осем скока. Но идва време за деветия...
"Веднага усетих, че летя твърде близо до трамплина - спомня си по-късно Луганис. - Най-вече се страхувах да не докосна дъската с ръце. Затова се опитах да направя оборотите възможно най-широки, за да се измъкна настрани. Видях, че ръцете ми минават, и започнах да излизам от скока. Но изведнъж чух "буууум"."
"Бум!" - това е главата му, която с голяма част от обема си се удря в трамплина. Американецът за момент губи координация, но успява да завърши опита. Когато се показва от водата, заедно с него плува и кърваво петно. Грег е ужасен, но всички го приемат за нормално след инцидента. Никой дори и не подозира какви са най-големите страхове на шампиона.
Веднага му е оказана първа помощ от лекар, който зашива раната, а само половин час по-късно Луганис отново стъпва на дъската, за да завърши квалификацията. И въпреки контузията заема трето място.
На следващия ден само шевовете и обръснатата около прореза задна част на главата напомнят за случилото се. Грег отново е блестящ и първо защитава титлата си на трамплин, а след това взима и ново злато от кулата. Така той записва името си в историята като първия и единствен непобедим скачач на две поредни олимпийски игри.
По време на награждаването Луганис се разплака и зрителите го приемат като естествен изблик на емоции след драматичната победа.
Чак седем години по-късно американецът признава, че е бил парализиран от страх, че е можело да е заразил някого със СПИН.
В медийната си изява през 1995-а, когато вече е прекратил кариерата си, Грег прави признание и за хомосексуалната си ориентация. "Как можа, защо го направи? Да застрашиш здравето и живота на други хора...", са въпросите, които най-често чува от събеседниците си.
"Бях се побъркал от страх - защитава се Луганис. - Ужасно се страхувах, че мога да заразя съперник или лекаря, който заши раната. Въпреки че разбирах, че почти няма шансове това да се случи."
Грег обаче решава да премълчи диагнозата си и не казва нищо на никого, въпреки че медикът, който му помага още на басейна, го обработва без ръкавици.
За щастие никой не се заразява. Просто хлорът във водата теоретично убива всички вируси, включително и СПИН. И заразяването не става през кожата.
Критиките към бившия любимец на нацията обаче дълго не стихват.
"Той, разбира се, имаше право да не говори с никого за СПИН, но трябваше да бъде честен поне с лекаря, който му помогна - коментира колежката му от националния отбор на Щатите Уенди Лусеро. - Докторът беше в непосредствена опасност и той трябваше да го уведоми."
След признанието Луганис става активен борец за правата на сексуалните малцинства и хората с ХИВ. Твърди, че често през годините са му били отказвани различни ангажименти заради това, че е хомосексуалист.
С времето нещата се промениха и Грег отново е уважавана личност. Той играе в театъра и написа книга, която се превърна в бестселър. Работи и като треньор на подрастващи талантливи скачачи и бе част от делегацията на янките на Игрите през 2012 и 2016-а съответно в Лондон и Рио.
