Свикнали сме до болка някои феноменални в играта Football Manager състезатели да не успяват да пожънат успех и в реалния футболен живот. Джибрил Сисе обаче не бе сред тях и само можем да гадаем как щяха да се развият нещата при него, ако не бяха проклетите контузии.
Когато французинът се присъедини към Ливърпул през 2004 г., той вече беше добре познат на футболните фенове по целия свят. Екстравагантният нападател беше звезда не само във видеоигрите, но и в реалния футбол. И даваше заявка да остави дълбок отпечатък в историята на най-популярния спорт.
Късметът на голмайстора от Прованс обаче не проработи и вместо "трамплинът" Ливърпул да го изстреля в друга орбита, на "Анфийлд" футболният му път зацикли.
Мърсисайдци неслучайно се насочиха към френския национал, който пръскаше магия като играч на Оксер. Да, с изрусената си коса той нямаше как да не е най-забележимият сред останалите. Външният му вид сякаш крещеше: "Вижте ме, вижте ме!". А щом всички погледи вече бяха вперени в него, се залавяше за работа. Беше като дете, което търсеше внимание от родителите си, преди да направи тройно салто с перфектно приземяване, да погледне към тях и закачливо да им се усмихне.
Головете му се доближаваха до тези в електронните игри и често вратарите оставаха като препарирани след ударите му. Такова въображение, такъв поглед, такива бързи реакции... Джибрил сякаш няколко пъти се беше редил на опашката, когато Богът на футбола е раздавал талант и всеки път е бил даряван щедро.
Не само завършекът му, но и чувството да надушва празните пространства, да избяга от опеката на пазачите си и да се вклини към вратата на съперника будеха възхищение у треньорите и запалянковците.
И много преди да започне да се говори за играта без топка, Джибрил беше готов да изнесе лекция по темата.
След като вкара почти 100 гола преди да навърши 23 години, трансферът му в Ливърпул очаквано беше посрещнат със сериозна доза вълнение.
Нападателят беше набелязан още от Жерар Улие, но дойде при мърсисайдци при наследника на покойния вече френски специалист на "Анфийлд" - Рафа Бенитес. Сделката се смяташе за предварително уговорена и не се пишеше на сметката на испанеца, което понякога предизвиква недоразумения между треньор и играч, но причината за неуспеха на французина бе съвсем друга.
Зверско счупване на крака след нелеп инцидент в мач с Блекбърн прекрати първия му сезон и влезе за дълго в лазарета. При едно единоборство за топката с Джей Макевли от Роувърс обувката на Сисе "заора" в тревата, а резултатът беше стряскащ - фрактури на тибията и фибулата. Години по-късно нападателят призна, че е съществувал реален риск да загуби крака си от коляното надолу, ако не е била навременната намеса на медицинските лица на стадиона. Възстановяване от 9 до 12 месеца и край на сезона беше присъдата на лекарите, но Сисе се завърна за триумфа в Истанбул. Във финала на Шампионската лига срещу Милан в турския мегаполис Джибрил влезе като резерва в 75-ата минута и отбеляза във вратата на "росонерите" при дузпите. Записа се в историята.
Сисе виждаше втория си сезон при "червените" като огромен шанс да навакса пропуснатото и започна кампанията на бойна нога с четири гола (един от тях срещу ЦСКА на "Васил Левски") в пет квалификационни мача за Шампионската лига.
Най-важното му попадение обаче беше в края на сезона, помагайки на Ливърпул да стигне до 3:3 срещу Уест Хем на "Уембли" във финала за ФА къп, след което "червените" да вдигнат трофея след продължения и дузпи. Мърсисайдци бяха изостанали с 0:2 след по-малко от половин час игра, но Сисе върна своите в играта. С вродената си интуиция французинът се измъкна от няколко играчи на лондончани и превърна брилянтната асистенция на Стивън Джерард в гол във вратата на Шака Хислоп с едно докосване.
В този момент нямаше съмнение - Сисе е готов да заблести ярко и за Ливърпул, както го правеше в Оксер. Но отново съдбата се намеси по грозен начин.
Отново счупен крак го извади от световно първенство през 2006 година, на което можеше да направи разликата за Франция във финала срещу Италия.
В Ливърпул бяха обсъдили неволите на нападателя от Арл и взеха решение да го преотстъпят на Марсилия, а Джибрил претърпя травмата в деня, в който двата клуба се договориха, и в последната контрола на "петлите" преди мондиала (срещу Китай).
Мнозина в неговата ситуация биха били обезсърчени, приемайки повтарящите се неуспехи като лично проклятие, но Сисе никога не загуби вярата, че най-доброто предстои, както и желанието да прави това, което умее най-добре и най-много обича.
Може би всичко се дължеше на необикновената му настройка. Да, беше ексцентрик, който дочува как се шушука зад гърба му, но предпочиташе хората да говорят за играта му, а не как е облечен и колко спални има новото му имение. Беше млад и богат, но притежаваше характера да се фокусира върху задълженията си без излишни залитания. Умееше да диференцира човека Джибрил Сисе от футболиста със същото име.
"Хората понякога доста се объркват - каза нападателят пред The Guardian през 2008-а. - Гледат татуировките ми, колите ми, стила ми на обличане и си мислят, че съм някое конте, чиято първа любов е модата. Но за мен футболът е номер едно. Да, харесвам дрехите и скъпите играчки, но знам, че мога да си ги позволя единствено и само благодарение на футбола."
До 2009-а Сисе остана под наем в Марсилия, след което за кратко бе преотстъпен на Съндърланд във втората половина на сезона, а през лятото подписа за четири години с гръцкия гранд Панатинайкос.
И "зелената" част на Атина полудя по татуирания голмайстор.
През есента на 2010 г. Джибрил вкара и двата гола при победата над Олимпиакос с 2:1 във вечното дерби, след което взе микрофона и каза: "Аз съм не само играч на ПАО, но и негов фен завинаги!". Оставяме на въображението ви да обрисува реакцията на изумителните фенове на "детелините".
Джибрил не изпълни договора си с клуба и игра само два сезона в южната ни съседка, но те бяха златни. Французинът вкара 55 гола за Панатинайкос и апалянковците го изпратиха с почести.
Последва един сезон в Лацио, след което завръщане в Англия с екипа на К.П.Р. А престоят му в западен Лондон започна по странен начин. Сисе игра осем пъти през сезон 2011/12, след като се присъедини към клуба през януари, и във всеки един от тях той или отбеляза гол, или беше изгонен с червен картон - без средно положение.
Това още веднъж го представи в светлината "всичко или нищо".
Джибрил атакуваше всяка свободна педя терен с хъса на момче, което току-що пробива в големия футбол, а головете му падаха най-неочаквано и сякаш от нищото. Той не беше загубил нито скоростта, нито демаража си, а за малко застраши Манчестър Сити да му провали шампионското парти, след което "гражданите" бяха наречени "шумните съседи" от сър Алекс.
Рейнджърс бе и последният сериозен отбор на Джибрил Сисе.
Приключи кариерата си с 41 двубоя за националния отбор на Франция и 9 попадения за "петлите". А колко ли щяха да са, ако не бяха контузиите?
