В онзи следобед едва ли някой в град Херефорд беше трезвен. Нямаше как. Естествено, децата не пият бира, но всеки възрастен, който имаше право или беше поне близо до възраст да има право да го прави, нямаше право да иде на стадиона трезвен.
На 5 февруари 1972 г. се изигра един от най-великите мачове в историята на безспорно най-великия футболен турнир - Купата на Футболната асоциация на Англия. Той бе всичко, което събира в себе си понятието "Магията на Купата". Калният терен, на който и Марадона би имал проблеми да я води. Схлупените, недружелюбни трибуни с хора, изпълнени с мрачна увереност, че чудото е възможно. Явен фаворит и абсолютен, обречен аутсайдер. Драма, каквато само футболът и този турнир могат да продуцират.
В онзи ден се роди и оригиналният Рони Ракетата, далеч преди гениалният ексцентрик О'Съливан да започне да преподава на конкурентите си край масата за снукър. Случи се, след като топката някак успя да отскочи от калта, вероятно за първи път целия следобед, а Рони Радфорд я намери като с оръдие... Обикновено шутовете на Рони свършваха на покрива на пъба на "Едгар Стрийт", зад трибуната, но не и този. Но да я караме поред.
Това вероятно е най-голямата изненада в историята на турнира. През сезон 1971/72 Нюкасъл е в отлично състояние и се бори на върха на старата Първа дивизия. За титла вероятно е прекалено да се говори, но отборът е там, в челото, редом до Лийдс, Дарби Каунти, Ливърпул, Манчестър Сити и Арсенал, най-силните отбори в Англия в началото на 70-те.
Херефорд Юнайтед пък е в Southern League - петото ниво на футбола в Англия, непрофесионално и извън Футболната лига.
Начело за първата си работа като мениджър е играещият треньор Колин Адисън, който като футболист е носил екипите на Нотингам и Арсенал.
Турнирът за ФА къп не е виждан като някаква цел за сезона, но... като ти се развият така нещата.
В първия кръг Херефорд изтегля за съперник Кингс Лин от шеста дивизия и очакванията са за победа. При 0:0 обаче, малко преди края се случва чудо. "Изпуснах си човека при един корнер - спомня си мениджърът Адисън, който редовно играе този сезон, тъй като е само на 31 години. - Той просто трябваше да вкара от два метра, а аз виждах кошмара си - как топката влиза във вратата. Но вратарят ни Фред Потър по някакво чудо спаси, не зная как. Развика ми се ужасно, ругаеше ме грозно, но с пълно право. Моята грешка можеше да ни струва отпадането още на старта на турнира."
В преиграването идва успех с 3:0 и място във втори кръг, където съперник ще е Нортхемптън. След две равенства идва трето преиграване на "Хоуторнс", стадиона на Уест Бромич. Там трябва да има победител, дори с продължения.
Над 5000 фенове пътуват от Херефорд за мача, но само минута преди края отборът им губи с 0:1 и пак е пред отпадане. Кен Малъндър обаче изравнява, а в продълженията мачът е спечелен. По това време вече се знае жребият за 3-тия кръг, а там чака Нюкасъл. Елитният Нюкасъл, с националната деветка Малкъм Макдоналд на върха на атаката. И с още играчи, които са си звезди за 70-те години. При това - като гост.
Играчите говорят с Адисън, за да искат премии за мача с такъв елитен съперник.
Собственикът Франк Майлс се съгласява, защото срещата е избрана заради романтичния си характер на Давид срещу Голиат и за телевизионен фокус (голям репортаж, не пряко предаване). Ще получат по 150 лири, ако елиминират Нюкасъл. Клубът ще си ги избие от телевизията. Не с много, тъй като времената са съвсем различни от сега, но пак. А и половината приходи от гостуването ще идат за Херефорд, както е по правило в Купата на ФА, когато се играе между елитен отбор и такъв извън лигата.
8000 фенове се качват на специални влакове на север, организирани с помощта и на Футболната асоциация. Тя прави от мача голяма кампания - това е рекламата за романтиката, за магията на турнира. Виждаме го почти всеки сезон. В онзи момент последният случай на непрофесионален отбор, елиминирал елитен, е от 1949-а, когато Уолсол бие Съндърланд, съседите на Нюкасъл.
Какво начало на "Сейнт Джеймсис" - като в приказките!
17 секунди са минали и Брайън Оуен забива топката във вратата на домакините. Фаворитът обаче обръща резултата още през първото полувреме и изненадата изглежда малко вероятна. Но играещият мениджър Адисън се намесва - нанизва гол от 35 метра за 2:2. В края играчите на Херефорд едва се влачат, а топката по чудо не иска да влезе във вратата им. Ще има преиграване!
Градът буквално полудява и не спи с дни, а билетите свършват в деня, в който ги пускат. Мениджърът и шефът на клуба отиват при местния полицейски началник. Имат план, не от най-законните...
"Тогава това беше незаконно, но днес мога да си го призная - разкрива на 40-ата годишнина от великия мач Гранвил Смит, пенсиониран шеф на Херефордската полиция. - Пихме чай с Адисън и собственика, а те ме помолиха да пуснат повече билети, отколкото места имаше на стадиона. Официално побираше 14 313 зрители, но Адисън и Майлс искаха да продадат поне 16-17 хиляди билета. Разреших им, защото така или иначе хората щяха да се качат по дървета, козирка, на близката църква и къде ли още не. По-добре клубът да вземе някое пени повече от това..."
Както е само с отбрани световни събития не само в спорта, днес в град Херефорд всеки срещнат твърди, че е бил там в онзи следобед. Разбира се, малко вероятно е, но - кой знае? Ако видите кадри от мача, ще ви се стори, че има доста повече от тези 16-17 хиляди, за които говори пенсионираното ченге. Едно море от хора, което прелива понякога и на терена. На този отвратително кален, нереален за днешните разбирания терен.
Преди мача на града не му трябва особена мотивация, надъхан е до точка на кипене.
Но Макдоналд, суперзвездата на Нюкасъл и Англия, решава да добави още съчки в огъня. "Ще подобря рекорда на Тед Макдугъл!", казва пред национално издание. А това са девет гола, вкарани в един мач от турнира.
Адисън взима изрезката от вестника и я закача в съблекалнята. Разбира се, това и им трябва на играчите на Херефорд.
Мениджърът има ясни указания: "Бийте отдалеч, топката е ужасно тежка, а теренът може да направи всичко с всеки удар. Никакво щадене в единоборствата, покажете им кой е домакин. И още нещо - ако Макдоналд вкара два гола през първото полувреме, гледайте да не завърши мача..."
Нюкасъл пристига в деня на срещата, но... оказва се, че тя се отлага заради студа и снега.
"Беше страховита зима - спомня си Макдоналд. - Отседнахме в хотел близо до Херефорд. Мачът бе отложен, но ние решихме да останем по-дълго на нещо като лагер. Следващият ни мач в лигата бе срещу Саутхемптън, пак на Юг. После пътувахме обратно на Север почти цял ден, играхме срещу Дарби у дома, а после пак тръгнахме надолу. Настанихме се в същия хотел, но ни казаха - ново отлагане. Беше кошмарна подготовка."
Третото пътуване на Нюкасъл вече е успешно, макар на 4 февруари, когато трябва да се изиграе мачът по програма, пак да има отлагане.
Но поне този път се взима решение - на следващия ден при каквито и да е условия, двубой ще има. Не може да се протака безкрайно. С 20 дни закъснение, на 5 февруари Херефорд и Нюкасъл са на терена.
Звездите на Нюкасъл намират пъб в Уорчестър и прекарват там целия ден, докато чакат да дойде време да пътуват на следващата сутрин. Според Боби Монкър, друг от асовете на тима, не са пили, а просто са играли снукър. Макдоналд няма ясен спомен, но е сигурен, че са пили. Просто не се е случвало да да идат на пъб в онези години, и да не обърнат по няколко бири.
В 15:00 ч. на следващия ден те са на терена на "Едгар Стрийт". BBC праща в Херефорд новобранеца Джон Мотсън, след като централните мачове на кръга, който се играе в същата събота, са Ливърпул - Лийдс и Престън - Манчестър Юнайтед. Това са двубои от четвърти рунд, а в Херефорд върви преиграване от трети. Мотсън, покойна легенда на BBC и английския футболен репортаж, е пратен на романтиката.
Моти се готви за срещата с огромно желание, въпреки че знае, че от нея ще се излъчи 30-секунден репортаж. Не е предвиден дори за "Мачът на деня" същата вечер, когато споменатите два двубоя ще заемат цялото време. И все пак - той е млад и надъхан репортер. Играта си върви при 0:0, а Джаки Милбърн, легенда на Нюкасъл, който отразява за местния вестник всеки мач на отбора, е до Мотсън. И е нервен: "Теренът е ужасен и ще влезе някой случаен гол..."
В 82-рата минута страховете са разсеяни.
След няколко пропуска звездата Макдоналд се извисява мощно и бележи за Нюкасъл - 0:1. Това е - няма романтика. Логиката си казва думата.
Още докато гостите се радват обаче, Адисън прави смяна. На терена влиза Рики Джордж, който вече е застаряваща звезда, но има огромен опит от близо десет години в елита. Също като мениджъра си.
В 85-ата минута той пуска топката на Рони Радфорд пред наказателното поле, на над 30 метра от вратата. Тя подскача от калта и "лепва" на десния крак на Рони, който праща неспасяем шут в горния ъгъл.
Настават сцени, които и до днес BBC показва, когато иска да илюстрира магията и емоцията на ФА къп (вижте видеото по-горе). Те са част от заставката на мачовете от турнира.
На тези кадри се виждат дори полицаи, които вместо да спират нахлулите на терена хора, прегръщат голмайстора Радфорд. Може би един от тях е шефът им - мистър Смит...? Все пак той си е затворил очите, за да е препълнен стадионът? Какво значение има. "Целият град е на терена", както по-късно казва Адисън.
Нюкасъл е отчаян. Ще се играят продължения на тази нива...
А там става по-лошо. Самият Рики Джордж вкарва в 103-тата минута. Отново нахлуване на публиката, като този път мачът е прекъснат за близо пет минути.
Мартин Брейн, днес на 63 години и има рекламна фирма в Херефорд. Тогава е 11-годишно момче, което тренира футбол в клуба и в събота доброволно подава топките на домакинските мачове.
"Нямаше къде да застана за този двубой - спомня си Мартин. - Всичко бе пълно с хора. До терена, до самите врати. Просто клекнах до гредата на вратата на Нюкасъл, знаейки, че ще ги бием. Татко ми бе казал, че ще ги бием. Местих се след всяко обръщане на полетата, на почивките между двете полувремена и преди продълженията. Заставах до гредата на вратата на Нюкасъл. При гола на Рики Джордж топката идваше толкова бавно към голлинията, че щеше да ми спре сърцето, отне цяла вечност да влезе. Не издържах, изтичах на игрището, блъснах някакъв играч на Нюкасъл и прегърнах Рики."
Гледките са пълна лудост. Ето това е магията на Купата на Англия. Магията на футбола!
Нюкасъл не успява да върне втория гол и отпада. А BBC размества програмата си и прави кадрите от Херефорд централни в "Мачът на деня". И това е стартът на пътя към славата на Мотсън.
Това ли е най-великата изненада в историята на турнира? Най-великото "убийство на гигант"? Вероятно.
Нюкасъл играе с титулярите и в двата мача. В този състав има седем национални играчи - трима са звезди от английския тим.
Днес в турнира за Купата изненади също има, но нещата са различни. Много от елитните отбори пускат резерви, особено в ранните кръгове.
Нюкасъл, считан за един от петте най-силни отбора в Англия онзи сезон, отива с първия си състав в Херефорд. И това така го разклаща, че от четвъртата позиция, която заема на онзи 5 февруари, завършва 11-и, което е огромен провал с този тим.
Само четири дни по-късно Херефорд среща Уест Хем - друг отбор, пълен със звезди, в четвъртия кръг. И прави 0:0 у дома, като в края Джордж изпуска златен шанс. В реванша на "Ъптън Парк" чудо няма - 3:1 за лондончани.
Но мачът с Нюкасъл и онази топка, която Рони Радфорд трябваше да прати на покрива на пъба, а я закачи в горния ъгъл на вратата, са в историята завинаги като легенди. Рони Ракетата се ражда именно в онзи следобед.
И до днес в Херефорд има няколко заведение с това име. Да не се чудите откъде идва, ако съдбата ви отвее нататък.
