Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Някои свършват бързо, но не чак за 8 секунди: Историята на най-кратката кариера във Висшата лига

Някои свършват бързо, но не чак за 8 секунди: Историята на най-кратката кариера във Висшата лига Снимка: Getty Images

Едно ритане на топката и това е. Но то ще остане в историята.

Кариерата на Ник Кълкин е кратка - само шест години от първия му мач като професионалист до последния. Но той е един от малкото футболисти, срещу чието име блести рекорд на Висшата лига. Това обаче не е рекорд, с който да се хвалиш...

Когато Реймънд ван дер Гоу получи ритник в лицето от Мартин Киоун в поредното брутално дерби между Манчестър Юнайтед и Арсенал през 1999-а, сър Алекс Фъргюсън се обърна към неопитния си резервен вратар Ник Кълкин, който бе привлечен четири години по-рано от Йорк Сити, но така и все още не бе дебютирал за "червените дяволи".

"Спомням си го като бял ден - Кълкин разказва пред Planet Football. - Беше невероятен мач. Резултатът беше 2:1, като и двата гола бяха дело на Рой Кийн.

Беше истински мач, а не както сегашните - истинско съперничество, негостоприемен стадион, враждебна обстановка, висок залог и наистина изключителен двубой, от който да бъдеш част.

Всичко се случи много бързо. Мартин Киоун удари с коляно Реймънд в лицето и окото му веднага се затвори. Не можеше да вижда. Физиотерапевтът веднага каза "смяна" и тогава мениджърът се обърна към мен и каза: "Ник, оправяй се, момче, влизаш в игра."

Нито бях загрявал, нито нищо. Помислих си: "Ето това е моят шанс." Мислех си, че остават още може би около четири минути. Знаех, че ще започнат да сипят топки в наказателното поле, но аз бях готов да дам всичко от себе си.

Нямаше да стоя безучастно на голлинията си, щях да излизам храбро, за да не притеснявам още повече момчетата. Щях да се боря мъжки за трите точки."

Първата отговорност на Кълкин след появяването си в игра е да изпълни свободния удар, отсъден за нарушението на Киоун срещу Ван дер Гоу. След като ритна топката, Греъм Пол наду свирката за край на мача. Първият му досег с топката бе и неговият последен както за Манчестър Юнайтед, така и във Висшата лига изобщо.

Има различни интерпретации за това колко дълго всъщност е продължила кариерата му в английския елит. Ако гледаме буквално, тя "се простира" не не повече от две секунди - от момента, в който рита топката до последната съдийска свирка. Ако броим и засилката му, то животът като играч на Юнайтед на терена е продължил около осем секунди.

В различни интервюта самият Кълкин определя престоя си на терена онзи ден на "Хайбъри" "около 30 секунди". Според единствения източник, който може да се смята за по-официален - книгата на Джим Уайт "Manchester United: The Biography" ("Манчестър Юнайтед: Биографията" - от англ.), в секцията за рекорди е записано: "Ник Кълкин. Играчът с най-кратката кариера в историята на първия отбор на Юнайтед, вратарят, който замени Реймънд ван дер Гоу за последните 80 секунди при победата с 2:1 над Арсенал през 1999 г."

"Чувствах се готов да се възползвам от шанса си - казва още Кълкин. - Но тогава излязох, бих фаула и дойде последният съдийски сигнал. Това беше цялата ми кариера в Ман Юнайтед."

Част от историята, но само като свидетел отблизо

С изключение на няколкото секунди срещу Арсенал, Кълкин е мълчалив свидетел на всичко, което се случва на терена, от резервната скамейка. Има привилегията да се учи от вратари като Петер Шмайхел и Реймънд ван дер Гоу и пътува из Англия и Европа с Юнайед, но приносът му за успехите на тима е нулев.

"Юнайтед беше страхотно място - казва Кълкин. - Винаги се говореше само за победа, и то на всички фронтове. Това е нещо, което никой не може да ми отнеме.

Embed from Getty Images

Бях въвлечен в подготовката за големите мачове, за големите моменти, слушах наставленията, разучавах тактиката. Беше фантастично.

Реймънд беше работохолик и беше невероятен опит да тренирам с него. Беше в много добра форма за възрастта си и тренираше по-усилено от всички. Винаги дотренираше с младите вратари следобеда.

Не съм виждал нищо подобно на това, което показваше Пийт на тренировки. Стоях зад вратата и му се възхищавах, защото го правеше с такава лекота. Беше страхотно просто да го наблюдаваш. Често си спомням за тези моменти с усмивка. Опитвах се да имитирам техниката му, но така и не ми се получи."

Кълкин беше трети избор за вратата на Юнайтед при спечелването на требъла през 1998/99, като отново стана пряк свидетел на пренаписването на историята, без да вземе никакво участие в това.

"В продължение на няколко сезона пътувах из Европа като трети вратар - като застраховка, ако някой от останалите двама се контузи във вечерта преди мача или на загрявката. Знаех, че нямаше как да заменя Петер Шмайхел, затова се държах като един обикновен хлапак, който се наслаждава на европейската си обиколка.

Embed from Getty Images

Беше страхотно да се возиш в самолети, да спиш в хотели, да бъдеш част от най-големия клуб в света. Това беше наистина незаменимо преживяване. Само се молех да ми се открие шанс да вляза в игра."

Недостатъчно добър

След триумфа в Шампионската лига Шмайхел напусна Юнайтед, за да премине в Спортинг Лисабон. На "Олд Трафорд" пристигна Марк Боснич, не че имаше кой знае каква полза от него. Впоследствие към тима се присъедини и Масимо Таиби, който изкара още по-смехотворен период на "Олд Трафорд".

Така Кълкин бе пратен далеч назад във вратарската листа. Според него обаче той е заслужавал по-голям шанс от скромните секунди, които записа срещу Арсенал преди вече повече от 20 години.

"Пийт (Петер Шмайхел) си беше тръгнал, а Марк (Боснич) не беше в особено добра форма. Сигурен съм, че той ще е сред първите, които да го потвърди. А аз бях готов за новия сезон. Нямах опит, но все се надявах, че ще получа шанс за изява, ако някой се контузи.

Но тогава доведоха и Таиби и тогава осъзнах, че нямам никакъв шанс за игра. Просто не бях достатъчно добър за първия отбор на Ман Юнайтед. Това беше очевидно, иначе щях да играя.

Не ме е срам от това, защото дадох всичко от себе си да бъда №1 на вратата на Ман Юнайтед, но просто не бях достатъчно добър. Но съм горд от всяка една минута през всичките седем години, които прекарах там."

Живот след Юнайтед

Кълкин премина в КПР, за който изигра над 100 мача, преди контузия в коляното да сложи край на кариерата му, когато бе едва на 26. В момента работи като градинар в Манчестър.

"Не успях да хвана златната кокошка и далеч не бях финансово осигурен, когато трябваше да се откажа на 25-26. Тогава вече имах семейство и трябваше да се храним с нещо. Имах пари за около шест месеца, затова трябваше да си намеря истинска работа.

Спомняйки си онези дни, се натъжавам, защото все още имах какво да дам на играта. Можех да поиграя още някоя-друга година в Чемпиъншип, Лига 1 или Лига 2, ако не беше контузията. Но не съжалявам за нищо и съм горд от кариерата си."

Може и да изглежда тъжно на едни, на други - смешно, но Кълкин изживя мечтата си, което хиляди други няма да направят. Той игра за Манчестър Юнайтед във Висшата лига и името му все още се помни.

Най-четените