Всички го познават като човека, спасил четири дузпи във финала на Купата на европейските шампиони срещу Барселона през 1986 година. В горещата севилска нощ Хелмут Дукадам ще влезе в историята с героичните си изяви и ще донесе изненадващата титла за Стяуа (Букурещ) през 70 000 фенове на каталунците. До емоциите в тази вечер е можело изобщо да не се стигне, ако месеци преди това румънски лекари не успяват да поставят правилна диагноза.
"В началото на годината често чувствах ръката си като чужда. Докторите обаче казаха: "Няма проблем, Хелмут, продължавай да си играеш". Седмици след финала в Севиля откриха тромб в подключичната артерия и бях на косъм от това да ми ампутират ръката", шокиращо признава в биографията си Дукадам.
Още в детските години легендата на Стяуа е близо до това изобщо да се сбогува с мечтата си да играе футбол. Докато кара колелото си е блъснат от автомобил и прекарва 2 дни в кома.
"Когато се събудих, лявата ми ръка беше в гипс под прав ъгъл, спомня си Дукадам. - В първите седмици след свалянето му не можех да я разгъня. Тренирах много с тежести и успях да се възстановя напълно. Един ден стигнах до Арад, тогава един голям клуб."
Като дете Хелмут си представя как хваща дузпа на голям европейски финал. Но отразяването на четири надхвърля дори най-смелите му мечти. Израства във фермата на родителите си на западната граница на Румъния в близост до Унгария. Помага на семейството в земеделието, язди коне, ходи на риба и играе футбол.
"Пазех с ръкавици за заварчици - връща се към началото Хелмут. - Трябваше да импровизираме. Семейството ми беше бедно. Сами си правехме дори футболните обувки. По-точно местният обущар се опитваше, пръстите ни изстърчаха напред. Краката ни бяха целите в рани. Първите си истински вратарски ръкавици получих в Стяуа."
В годините на активната му кариера Румъния е в тежка криза при режима на Николае Чаушеску. От 1976 година всичко тръгва надолу - няма пари, няма ток, няма храна. Служители на тайните служби "Секуритате" придружават футболистите при всяко гостуване в чужбина, за да няма бягства. През 1987 година Дукадам пътува за Западна Германия за участие в тв шоу. Условието на властта - съпругата му да остане в Румъния като гаранция, че той ще се върне.
"Като футболисти все пак бяхме привилегировани да пътуваме в чужбина и можехме да си купуваме стоки от Запад - касети на Майкъл Джексън, видеокасетофони, цветни телевизори - разказва легендарният вратар. - Обожавах десерта "Марс". Веднъж при едно гостуване на Офи (Крит) изядох 10 на един път. Прилоша ми. Мой съотборник си купи предно стъкло на ФИАТ. Беше си купил такава кола от Италия, но части в Румъния нямаше. Прибра се със стъклото у дома, а то не пасна."
Дукадам отървава влизане във военен затвор малко след финала, в който той става известен в целия свят. Стяуа вече е шампион на Румъния, но за ръководството на клуба е важно Виктор Пицурка да вземе голмайсторския приз в битката срещу младата звезда Георге Хаджи. Треньорът на Стяуа, тогава отбор на военните, съобщава на Дукадам: "Хелмут, Виктор ще вкара няколко гола на Крайова, но ние трябва да загубим".
"Тъкмо бях хванал четири дузпи на Барселона и не исках да ставам за посмешище, обяснява героят от Севиля. - Казах: "Без мен". Президентът изкрещя: "Ще играеш! Това е заповед!" Аз вече бях на път за вкъщи."
Стяуа губи с 4:5, а Пицурка вкарва хеттрик. Това се оказва недостатъчно, защото Хаджи забива 6 попадения при успеха на неговия Спортул със 7:5 в последния мач от шампионата.
"Съдиха ме пред военен трибунал, спомня си Дукадам. - От едната страна президентът, шефът на федерацията, треньорът и партийни функционери. От другата - аз. Първо опитах да обясня позицията си, но след половин час бях наясно, че това не минава. Затова станах и казах: "Имате право. Сгреших и ще си понеса последствията". Президентът отговори: "Хелмут, затова те харесвам - ти можеш да си признаваш грешките". Платих глоба от 5000 леи и не влязох в затвора."
В историческата за целия футболен Източен блок 1986 година Дукадам и съотборниците му се готвят в извънредни условия за финала. Малко преди двубоя се случва аварията в Чернобил и режимът на тока в Румъния става все по-осезаем, първенството е спряно за кратко.
"Ние имахме специални права. Синът на Чаушеску - Валентин, беше президент на клуба и заради него имахме възможност да тренираме на осветление. Абсолютен лукс в тези времена, коментира Дукадам. - Веднъж на едно от заниманията влязоха военни в защитни облекла, взеха проби от тревата. Беше като на филм. Казаха ми да не хващам топката, а само да я боксирам. Страховито."
За финала в Севиля празненствата за титла на Барселона са подготвени. 69 000 от 70 000-ния "Рамон Санчес Писхуан" са фенове на каталунците.
"Барса игра с основния си синьо-червен екип, а ние трябваше да сме в резервния бял, тъй като цветовете на Стяуа бяха сходни с тези на съперника, връща се назад Дукадам. - Направихме 2 тренировки в бели екипи, защото имаше реална опасност да дадем топката по погрешка на противника. На финала ни обстрелваха с банани и портокали от трибуните. Аз съм търпелив, даже казах на един от съотборниците си: "Жалко, че не си бяхме взели празни торбички"."
След 120 минути в Севиля идва големият момент за Дукадам. Три отразени дузпи в десния ъгъл и една в левия - Стяуа прави немислимото, а нейният вратар остава завинаги в историята.
"На стадиона цареше гробовно мълчание, потопява се в спомени Хелмут. - Дори УЕФА изглеждаха ядосани и разочаровани, че партито се отменя. На всичко отгоре нямаше достатъчно медали за нас."
За спечелената титла още витаят слухове - че са обещавани "Мерцедеси" на победителите, че те са били дадени, но взети от властта. Дукадам разкрива истината.
"След всеки преодолян кръг имаше обещания - ще получите толкова и толкова долари, такава кола. Така и не получихме премии, разказва бившият вратар. - За трите дни в Севиля всеки от нас получи по 9 долара дневни. Накрая ни дадоха по един употребяван военен джип "Аро".
Малко след финала лекарите поставят правилна диагноза на Дукадам. И той трябва да спре с футбола. В зенита на славата си. На 27 години.
"След диагнозата бях смазан. Купих си две бутилки уиски и се напих. На другата сутрин имах адско главоболие, признава Дукадам. - Видях бързо, че животът продължава и без футбол."
След края на кариерата си вратарят работи като граничен полицай, живее за кратко в САЩ, става почетен президент на Стяуа. В момент на криза продава ръкавиците от великата вечер за 3000 евро.
"Знам, че са в добри ръце. Взе ги един човек от Арад, чийто син е вратар. От време на време ходим заедно на риболов, минавам да си ги нагледам", добавя Хелмут.
Днес Дукадам помага като експерт за румънската телевизия, излъчваща вътрешното първенство.
