В края на 90-те години и началото на новия век бяха златните години на женския тенис. В някакъв аспект надпреварата при дамите имаше дори повече интрига, отколкото при мъжете.
В средата на първата декада от 21-ви век на всяко ново име, което направеше няколко поредни мача, веднага се лепваше прякора Новата Хингис или Новата Курникова. Една от тях бе Татяна Головин.
Французойка по паспорт, но родена Москва в последните дни на Съветския съюз. Още когато е на осем месеца семейството ѝ се мести във Франция. Баща ѝ - Григорий, работи като треньор по хокей и получава предложение да се премести в Лион. Впоследствие е релокиран в по-малък град - Белфорд, в Източна Франция.
Татяна разказва, че тенисът винаги е бил част от живота ѝ. Разказва, че има снимка, на която още на осем месеца държи миниатюрна ракета в ръцете си. Във Франция баща ѝ купува поредица от касети с тренировки, а на 7 г. момичето вече сервира със скорост от 130 км/ч.
Въпреки че живее само осем месеца в Русия, Головин знае почти отлично руски. През 2004-та френското списание "Liberation" дори писа, че тенисистката говори френски, но "със славяно-американски акцент".
Бившият ѝ треньор Пиер Шере казва за нея: "Родителите ѝ са руснаци, а тя е живяла във Франция и САЩ. Това създава от нея интересна смесица - притежава руска твърдост и е позитивна като американка."
Головин отива в САЩ, когато е на 7 г., за да тренира в известната академия на Ник Болетиери във Флорида. Там прекарва още седем години, преди да се завърне във Франция през 2002-ра.
"Седем години във Флорида бяха достатъчни. Във Франция пипнахме само някои детайли от играта ѝ, като работихме доста повече върху психологията. Докато бях при Болетиери, бях твърде малка за истинска физическа подготовка", споделя самата Татяна.
Дебютът ѝ при професионалистките идва през същата 2002 г. Година по-късно, като вече 15-годишна, играе на първия си турнир от календара на WTA. Още 12 месеца след това дебютира на "Уимбълдън". Там един от въпросите, с които се сблъсква, е дали си има гадже. Въпреки крехката си възраст, Головин запазва самообладание и отвръща с перфектния отговор: "Не, чакам принц Уилям."
Най-доброто ѝ класиране идва, когато все още е тийнейджърка. На 18-19 г. играе четвъртфинал на US Open, печели две титли и влиза в Топ 15.
През 2007-а работи с Матс Виландер и разказва за философията му: "Той не харесва, че в женския тенис в голяма част от времето играем с пълната си мощ без да мислим. Учи ме да използвам ума си повече, да виждам корта по-добре и да играя повече като мъж."
Анализатори отчитат, че Головин притежава един от най-добрите форхенди в света, но и че същевременно бекхендът ѝ изостава сериозно.
На четвъртфинала на US Open 2006 Головин отпада от Мария Шарапова. Мачът среща две, да не казваме приятелки, но добри стари познати, след като се запознават в академията на Болетиери.
"Срещнахме се, когато аз бях на 7, а тя - на 8 - разказа през 2020-а Головин. - Прекарвахме много време заедно, защото освен нас, нямаше други толкова малки в академията на Болетиери. И защото майка ѝ не можеше да дойде в САЩ, а баща ѝ постоянно работеше. Затова майка ми се грижеше за нас в продължение на няколко години.
Мария често идваше да спи у нас, защото ѝ беше самотно. Тя трябваше да премине през много тежки моменти като дете, но това я направи по-силлна и по-сурова; това обяснява характера ѝ, желанието ѝ за победа и откъде черпи мотивацията си."
В автобиографията си Шарапова описва отношенията им малко по-различно.
"Аз, Татяна и Йелена (Янкович) бяхме съпернички в академията. Татяна беше най-известното момиче в нашата група. Всички я обичаха. Винаги бе сресала косата си по правилния начин, пристигаше с перфектно сплетени плитки, симпатични екипчета и безупречно загащени тениски. Разхождаше кучетата на дъщерята на Ник и носеше помпони на маратонките си.
Йелена беше все още дете. Аз бях между двете по възраст и малко "мека Мария". Не ми пукаше особено за това как изглеждам, с какви дрехи съм или как ми е косата. Връзвах я на опашка и бях готова. Дрехи? Ходех с поличките от тениса.
Понякога правехме нещо заедно в академията или излизахме на ресторант да вечеряме с някой от треньорите. Беше забавно, но никога не съм я възприемала като приятелка. Непрестанно си напомнях, че ще дойде момент, в който ще трябва да се срещнем на корта и една от нас трябва да загуби."
Головин разказва, че баща ѝ е научил Шарапова да не показва емоциите си и винаги да бъде тотален професионалист. Дори не ѝ е позволявал да има приятелки.
"Когато започнахме да играем по девически турнири, баща ѝ направи всичко възможно, за да не станем приятелки. Всяка от нас си имала своите си цели - разказва Татяна. - Никога не сме играли двойки, дори рядко тренирахме заедно. Ако Ник ни оставеше да играем една срещу друга, тя искаше да победи на всяка цена. Но това мотивираше допълнително и мен."
През 2004-та Головин и Шарапова се изправиха една срещу друга на ниво WTA за първи път. На финала на турнира на трева в Бирмингам Маша триумфира в три сета и грабна трофея.
"Като малка постоянно губех от нея с 0-6 0-6 или 1-6 1-6. Но вече усещам, че я настигам", заяви след загубата оптимистично Татяна.
До края на прекалено кратката си кариера Головин така и не успя да победи рускинята, но мачовете им бяха достатъчно драматични. В Маями през 2006-а, например, Татяна получи тежка контузия в глезена в третия сет. Докато получаваше медицинска помощ и крещеше от болка на корта, Шарапова тренираше сервиса си.
В материала си за мача "The New York Times" описа рускинята като "студена смесица от сексапил и безсърдечност".
След мача Шарапова коментира инцидента: "Не знаех какво ще става, докато не започнаха да бинтоват глезена ѝ. Мислех, че получава някакви конвулсии. Затова исках просто да не губя ритъм и да не замръзна."
Този епизод от кариерата ѝ веднага създаде на Шарапова образа на студена, дори груба към съперничките си. Фактът, че след като двете си стиснаха ръцете над мрежата, още на следващия ден бяха забелязани една до друга на мач от НБА, не бе толкова масово отразен.
Освен на корта, Головин се опитваше да съперничи на Шарапова и за титлата на основния секс символ на женския тенис.
По време на цялата си кариера Татяна не изпускаше възможност за някоя и друга фотосесия. През 2005-а позира под вода за "Sports Illustrated", а четири години по-късно бе част от специално издание, в което застана пред обектива заедно с Мария Кириленко и Даниела Хантухова.
Maria Kirilenco, Tatiana Golovin _ Daniela Hantuchova, Russian Tennis Sports Illustrated Swimsuit#editorialshoot #photovogue pic.twitter.com/gPLRB60kAz
— Hannah Eppenger (@EppengerHannah) August 20, 2019
Координаторката на фотосесията Дарси Браун разказва, че снимките са били изтощителни. Екипът започвал работа в 5 сутринта и приключвал след 18:30 ч. Тя определя Головин като перфектния модел.
"С нея беше много забавно. Нямаше проблем и с главата надолу да се обърне и винаги беше готова да се съблече", спомня си Браун.
Tatiana Golovin Swimsuit Shoot Sports Illustrated Swimsuit#fashionforward #vogueitaly pic.twitter.com/suQQC1YyvY
— Relkin Dobratz (@DobratzRelkin) September 7, 2019
През 2007-а Головин влезе във фолклора на "Уимбълдън" и предизвика промяна. Всички говореха за червените ѝ шорти, за които заваляха въпроси още след първия ѝ мач. На един от тях французойката отговори: "Казват, че червеният цвят носи сила и увереност. Затова ми харесват."
След края на кариерата си обаче разкри истинската причина за яркия цвят на бельото си. "Цяла година играех много слабо и исках да насоча вниманието някъде другаде", призна Головин.
Цветът на шортите бе предварително договорен с организаторите. Обяснението за отклонението от изцяло белия дрескод на "Уимбълдън" бе доста странно - ако шортите не се показват под поличката, те могат да са друг цвят, защото се смятат за бельо. И като бельо могат да са всякакъв цвят.
Оттогава се нанесоха промени и дрескодът стана по-стриктен, изисквайки от тенисистите да са изцяло в бяло, включително и бельото. Години по-късно правилата отново се променят, но кадърът от червените шорти на Головин и до днес е част от фолклора на "свещената трева".
Броят на "Sports Illustrated" с фотосесията ѝ излезе чак през 2009-а, когато Татяна вече бе сложила край на кариерата си. Французойката се отказа само на 20 г. заради хронични болки в гърба.
След активния тенис остана част от спорта като коментатор и ТВ експерт.
През 2019-а опита да се върне на корта, изигра два мача, след което се отказа окончателно.
