Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

"Счупих рекорда на Уейн Рууни в Евертън, но какво от това? После станах таксиджия"

Когато Джон Пол Кисък е освободен от любимия си клуб, той не успява да сдържи сълзите си. Но това е едва началото на неговата история Снимка: Getty Images
Когато Джон Пол Кисък е освободен от любимия си клуб, той не успява да сдържи сълзите си. Но това е едва началото на неговата история

През 2006 г. Джон Пол Кисък чупи рекорда на самия Уейн Рууни и става най-младият футболист на Евертън, играл за резервния отбор на тима.

Тогава кариерата на полузащитника върви в тон с тази на Рууни - бъдеща легенда, капитан и голмайстор на Англия. Кисък също е местно момче, ливърпулец, получил шанс от най-ранна възраст да защитава цветовете на любимия си клуб.

Само три години по-късно обаче, той стига дотам да кара такси, за да се издържа, тъй като е освободен от Евертън и мечтата му се оказва разбита.

Когато мениджърът Дейвид Мойс му съобщава, че е свободен да си търси нов отбор, младокът се връща в съблекалнята в тренировъчната база на "карамелите" и избухва в сълзи. 

"Опитах да се сдържа, но скоро заплаках. В Евертън средата беше такава - или плуваш, или потъваш, но това не го направи по-лесно за приемане и не означаваше, че съм по-малко смазан", разказва футболистът.

"Фил Невил и Тим Кейхил видяха колко съм разстроен и се погрижиха за мен. И двамата бяха страхотни с мен".

През януари 2009 г. Джон Пол Кисък попада в групата за дербито срещу Ливърпул за ФА Къп и наблюдава от скамейката сладката победа на Евертън с 1:0, но само месеци по-късно му се налага да стане таксиджия.

Отчаяният талант е окуражен от приятелите и семейството си да не се предава и да не зарязва футбола окончателно. Той се съгласява да се завърне в местните тимове Нютън и Формби, а после се отдава на кариера в Националната лига, петото ниво на английския футбол, като сменя редица клубове.

В Лутън привържениците го кръщават "Меси" и това даже не е ирония - дребничкият и техничен Кисък определено е на "ти" с топката и притежава техника и визия за играта.

Днес 31-годишният ливърпулец вече е спрял активната си кариера и е обратно в родния град, където помага на брат си в бизнеса.

Той се връща назад, за да си припомни колко обещаваща е била кариерата му в началото и колко различно от очакванията се е развила.

Роден в едно от предградията на Ливърпул в семейство от страстни фенове на Евертън, Кисък е харесан и взет в клуба на сърцето си едва 7-годишен.

Малко под 170 см на ръст, физиката и силните му страни няма как да не напомнят не само на Меси, но и на цялото трио от Барселона с Шави и Андрес Иниеста.

"Докато израствах ставаше въпрос само за ръст и физика и атлетизъм, а полузащитниците бяха насърчавани да покриват целия терен до двете наказателни полета. Но когато Меси, Шави и Иниеста се наложиха, това имаше голямо влияние, защото показа, че не е нужно да си едър и силен, за да оказваш влияние в мачовете".

Джон Пол прогресира толкова бързо, че достига до националния отбор на Англия до 16 г., когато все още е на 14. 

После играе и за националната гарнитура до 18 г., макар че е само на 16 и логично, за него започва да се говори из цялата страна.

"Доста съм срамежлив и не обичам светлината на прожекторите. Идваше ми малко прекалено в онзи период, докато други около мен, които си създаваха име, определено се наслаждаваха на това".

В Евертън той няколко пъти е викан в първия състав и попада в групата за мачовете, но така и не получава шанс да влезе в игра, за което упреква Дейвид Мойс.

"Той е голям треньор в дефанзивен план, обича да залага на сигурността, а това не беше добре за мен заради типа играч, който съм", обяснява Кисък.

По онова време треньорите в резервния състав позволяват на халфа да играе по-разнообразно, да взима топката от защитата, да я разиграва и да опитва да създаде нещо в предни позиции. 

Мойс обаче не харесва такъв подход. "При него нещата се случваха по-трудно и смятам, че започнах да го дразня".

Кисък изкарва период под наем в елитния шотландски Гретна и играе срещу Селтик и Рейнджърс, преди да се завърне на "Гудисън Парк" за сезон 2008/09.

Този път обаче не попада дори в групата за мачовете, макар че Евертън достига чак до финала в Купата на Англия.

"Ако трябва да съм честен, да бъда извън състава за финала на ФА Къп много ме ядоса. Като погледна назад се сещам, че имахме Лиън Озмън, Стивън Пиенаар, Микел Артета и Тим Кейхил в средата на терена и те бяха брилянтни. Очевидно не бях добър колкото тях. Но все пак мисля, че заслужавах шанс, други юноши получиха игрови минути".

"Джими Лумсден беше един от треньорите, който много ме харесваше и ме поощряваше да почукам на вратата на Мойс. Нямах обаче увереността да го направя".

"Мойс не беше от треньорите, които слагат ръка на рамото ти. Някои дни минаваше покрай мен без въобще да покаже, че ме познава".

Краят настъпва, когато един ден шотландецът вика Кисък в офиса си и му заявява, че е свободен да си ходи.

"Очевидно знаех, че ще се случи, но въпреки това бях съкрушен. Чувствах, че съм разочаровал хората. За психично здраве се говори много повече в наши дни, но тогава страдах от подтиснатост. Нямах никакви квалификации и като напуснах, вместо да изкарвам добри пари като преди, се оказах без никакъв доход".

Джон Пол Кисък вярва, че трябва да се направи повече, за да бъдат подготвени младите футболисти, ако се окажат в ситуация като неговата. 

Снимка: Wikipedia

След като си тръгва от "Гудисън Парк", полузащитникът преодолява тежкия период далеч от футбола и се завръща към спортната си кариера в нискоразредни отбори. 

Записва мачове за над 10 различни тима в период от 10 години, а в последния си сезон е играещ помощник-треньор в полупрофесионалния Уайтхоук.

Така мечтата му да бъде футболист все пак се осъществява, макар и родният Евертън да го пренебрегва.

Оставил трудностите и съмненията зад гърба си, днес Джон Пол Кисък разказва своята история с цел да помогне на неизчерпаемата бройка млади футболисти, за които едва ли някога ще чуем - но които преодоляват трудности като неговите и непрестанно постигат своите малки и големи победи на терена и извън него. 

Най-четените