Отмъстителността на една отхвърлена жена не може да се сравни с нищо друго - ако не вярвате, питайте бившия македонски футболист Георги Христов.
В близките до нас ширини нападателят е запомнен като футболиста, който дълго държи головия рекорд за националния тим на Северна Македония, преди да бъде задминат от актуалния футболен герой на страната Горан Пандев.
Но тънките познавачи на английския футбол помнят Христов с престоя му в Барнзли, когато той се прочува не толкова със свършеното на игрището, колкото със събития извън терена.
През юни 1997 Барнзли плаща на Партизан Белград 1.5 млн. паунда за обещаващия голаджия и чупи трансферния си рекорд.
И до днес Георги Христов остава най-скъпият футболист в историята на Барнзли и наистина струва скъпо на йоркшърци в повече от един аспект.
Новото попълнение изглежда като идеален трансфер точно преди дебютния сезон на отбора в елита, след като е спечелил две поредни титли с Партизан и е отбелязал победния гол за Македония за изненадващото 3:2 над Ейре.
Тогава Христов е само на 21 и се налага Барнзли да изпревари няколко тима от Серия А, за да си осигури подписа му. Още в първия си мач като титуляр футболистът записва победния гол срещу Болтън за историческа първа победа на Барнзли в Премиър лийг.
Но това поражда съвсем неоправдани надежди, защото скоро проличава, че тимът не е готов да се бори равностойно с елитните противници и нарежда 6 поредни загуби с общо 19 допуснати гола. Една победа над Ковънтри спира черната серия, но е последвана от съсипващо 0:7 от Манчестър Юнайтед.
Междувременно Георги Христов изпълнява все по-периферна роля и рядко записва пълни 90 минути при мениджъра Дани Уилсън.
Христов напомня за себе си навръх Коледа с попадение срещу Болтън, но през следващия месец привлича вниманието по съвсем неочаквани причини.
Тъгуващ за дома и недоволен от живота в Южен Йоркшър, македонецът дава интервю за белградско спортно списание, в което се оплаква от ситуацията си в Барнзли.
Според него проблемът му да се адаптира идва оттам, че не може да си намери приятелка, защото местните момичета са грозни и твърде много посягат към чашката.
"Трудно ми е да си намеря гадже в Барнзли или да водя някакъв нормален живот. Тук жените са много по-грозни, отколкото тези в Белград или в Скопие. Нашите жени са много по-красиви. Освен това не пият толкова бира като тези в Барнзли, това пък е нещо, което въобще не ми харесва", откровен е футболистът.
"Англия е странна страна и ми е трудно да свикна да живея тук. Ако трябва да съм честен, очаквах повече от Барнзли като град и като клуб".
Georgi Hristov at Barnsley🗣️
— No Score Draws (Sian & Alex) (@CheapPanini) February 8, 2020
"The local girls are far uglier than the ones back in Belgrade or Skopje, the capital of Macedonia where I come from.
"Our women are much prettier. Besides, they don't drink as much beer as the Barnsley girls which is something I don't like at all." pic.twitter.com/awFcaZ39J7
Коментарите му за условията в Йоркшър нито засягат, нито изненадват чак толкова англичаните - все пак неотдавна Христо Стоичков и останалите от българския национален отбор са се оплакали от базата си в Скарбъро по време на Евро '96. Но оценката на Георги Христов за жените в Барнзли няма как да бъде подмината.
Президентът на клуба Джон Денис веднага опитва да намали щетите с удобно обяснение: "Точно когато Георги пристигна в Барнзли преди шест месеца, той даде интервю за репортер от Югославия и беше попитан дали е щастлив в Англия. Той каза, че му липсват близките, семейството и приятелката. Изглежда някой журналист е видял този стар материал и го е преувеличил до неузнаваемост".
Но английските медии вече са подхванали историята и нищо не може да ги спре да потърсят реакция от обидените жени.
Местната студентка Мишел Додсън е сред оспорващите твърдението на Христов. "Жените в Барнзли са най-добре изглеждащите в цялата страна", убедена е тя. "Реакцията ми към казаното от него е такава, че не става за публикуване. Той трябва да се погледне в огледалото, преди да говори за нас. Далеч не прилича на някоя живопис".
Мелани Диксън също е обидена: "Отвратително е да кажеш такова нещо. Явно има някакъв проблем със самия себе си, щом обижда другите хора". Сара Сколи отива и по-далеч: "Има красиви жени в Барнзли. Той е тъжен човек, който няма живот, бих го зашамарила. Някои жени са грозни, но не е редно да го казва така".
Цялата история претърпява ново развитие, когато две жени, работещи в местен бар, решават да организират конкурс за красота и да поканят Георги за жури.
"Жените в Барнзли са много дружелюбни, доста от идващите тук са красиви", коментира една от организаторките, Дона Карман. "Излизат веднъж-два пъти седмично да разпуснат и да забравят за грижите през седмицата".
Вероятно принуден от клуба си, Георги Христов наистина посещава организирания конкурс, а шефовете му допълнително опитват да замажат скандала, като канят победителката да участва във фотосесия в спортната им база.
Злополучното интервю на Христов се отразява и на статута му в отбора и макар че той е титуляр в първия мач за годината (ужасно 0:6 срещу Уест Хем), после е забит на скамейката в шест поредни кръга, като в пет от мачовете изобщо не се появява в игра.
Когато е върнат на терена в началото на март, прогресът му е видим и македонецът прави най-добрата си серия за Барнзли.
Първо влиза като резерва срещу Ливърпул и прави асистенция, с която йоркшърци изравняват за 2:2. Макар че в последната минута Стив Макманаман носи победата на "червените", приносът на Христов е достатъчен, за да получи титулярно място в следващия кръг.
Тогава той се разписва с отлично изпълнение срещу Блекбърн - образцов гол за централен нападател с поемане на топката зад защитата и изстрел точно в ъгъла. Барнзли отново губи срещата, но очевидно Христов е във форма и го потвърждава няколко дни по-късно срещу Лийдс с може би най-качествения си гол за клуба.
FLASHBACK: Georgi Hristov scores against Leeds United at Elland Road, 4th April 1998 #COYR pic.twitter.com/aEVOn5c4s7
— Barnsley FC (@BarnsleyFC) September 30, 2016
Елегантното воле, отиграно с лекота и някак небрежно, без никакво усилие, е още един проблясък на надеждата, че Барнзли разполага с мечтан нападател, който може да спаси отбора от изпадане.
Всичко обаче се обърква отново още в същия двубой. В 89-ата минута срещу Лийдс Христов е изгонен и пропуска ключов етап от борбата на дъното. Принуден е да гледа отстрани как спасението на Барнзли става невъзможно и тимът му се свлича обратно във втора дивизия.
Нападателят отново е подложен на лично унижение, когато "Мирър" разкрива, че е имал "пламенна тримесечна афера" не с друга, а със самата победителка от конкурса Мис Барнзли, организиран в негова чест.
Както се казва, такава история само животът може да измисли.
Тина Пауърс е сред 12-те жени, избрани да участват в конкурса, който на всичкото отгоре се излъчва по телевизията. Пауърс се оказва звездата на състезанието, като не пропуска да подхвърли към журито: "Георги трябва да мисли как да вкарва голове, вместо за жени". Очевидно впечатлен от нея, играчът я кани на среща по време на последвалата им обща фотосесия на "Оукуел".
След трите месеца връзка обаче положението става критично. Дамата обвинява Христов, че е лудувал с друга в местен нощен клуб и дори твърди пред пресата, че той е искал да държи връзката им в тайна, защото си има годеница в Македония.
Изправен пред такива обвинения, македонецът не прави кой знае какво, за да ги отхвърли. На развален английски той твърди, че се е наслаждавал на различни забежки и признава, че си има годеница в родината.
"1998 година е. Без секс само с приятелка. Всички еднакви. Нормално е. Само на 22 съм", гласи култовото му обяснение.
Естествено, тези разкрития никак не го издигат в очите на ръководството и феновете на Барнзли, които отбелязват, че аферата се е случила, докато той е бил извън състава в началото на годината.
Самият футболист настръхва срещу навлизането на "Мирър" в личния му живот и възкликва: "Не знам защо хората в Барнзли продължават да казват "Какво Георги прави? Къде Георги сега?"
Финалният му двубой във Висшата лига идва в последния кръг при загубата с 0:2 от Манчестър Юнайтед. Той така и не успява да блесне отново в английския футбол и макар че остава в Барнзли още два сезона, серия от контузии в коляното му пречат да си спечели място в първия отбор.
През 2000 г. Христов напуска в посока Нидерландия и става голмайстор на НЕК Ниймеген, но травмите не спират да го преследват.
Оттам нататък македонецът обикаля куп отбори в Шотландия, Израел, Унгария, Гърция, Кипър, Азербайджан и Финландия, като не успява да се задържи никъде за повече от един сезон.
Въпреки че номадската му кариера приключва безрадостно, в Северна Македония той си остава нападател с 16 гола за националния отбор и първият в историята на страната, играл във Висшата лига на Англия.
Това са си солидни постижения, но на Острова Георги Христов винаги ще бъде човекът, който се опълчи на жените в Барнзли. И претърпя тежка загуба.