Въпреки успехите на руското плуване през последните години, никой от съвременните шампиони не може да се сравнява с великия Александър Попов. Четири олимпийски титли, шест победи на световни първенства и 21 триумфа на европейски шампионати изпъкват сред многобройните постижения на Попов.
По време на кариерата си той бе обожаван в Русия, а в света си бе заслужил огромно уважение. През 90-те дори американци и австралийци - нации с големи традиции в плуването - признават, че се учат от майсторството на Александър.
До 25-годишна възраст той вече е натрупал безброй престижни победи, внушителна репутация и солидни доходи, но се оказва между живота и смъртта след улично сбиване в Москва. Саша е проснат на земята с прободна рана в белите дробове и удар с камък в тила след спречкване с продавач на пазар в руската столица. За радост, е откаран бързо в болница, където лекарите успяват да се преборят за живота му. Огромната трагедия виси на косъм, но след инцидента Попов стъпва на крака, завръща се в спорта и отново достига до върха.
Волгоградската школа
Той започва да тренира плуване сравнително късно - на 7-годишна възраст. Трудно е да си го представим, но в онези години дори се страхува от водата. Затова малцина от треньорите му предполагат, че ще се превърне в такова явление в плуването. Всичко обаче се променя с преместването на семейството му от Свердловска област във Волгоград, който са слави с плувната си школа. По-късно Александър е приет във Волгоградския държавен институт по физическа култура и спорт, където се среща с треньора Генадий Турецки. Съдбата си знае работата.
Любимата му дисциплина е "гръб", но специалистът го насочва към свободния стил. Идеята се оказва гениална и още на първото европейско, на което участва, Саша печели три златни медала.
"Аз съм руснак, а не австралиец"
На Олимпиадата в Барселона през 1992-ра Попов изнася рецитал пред света, но се бори с душевни терзания. На 21 е, което е и много, и малко в плуването през 90-те. Някои от изтъкнатите специалисти смятат, че игрите в каталунската столица са най-големият шанс на Саша да покори олимпийския връх. Попов е нервен и притеснен, осъзнавайки, че има логика да е така, защото по онова време много талантливи плувци наистина приключват рано-рано кариерите си.
Но Попов успява да се отърси от напрежението и печели два златни медала на 50 и 100 метра свободен стил, а след това добавя две сребра от щафетните надпревари. След края на олимпиадата треньорът му Генадий Турецки заминава да живее и работи в Австралия, а скоро Попов решава да последва наставника. В Русия това не им се харесва и се появяват хора, които започват да укоряват шампиона в липса на патриотизъм. Само година по-късно обаче плувецът се завръща в родината и обяснява всичко.
"Аз съм руснак. Родителите и приятелите ми са тук. Австралия е красива страна, но там всичко и всички са ми чужди. Вече съм си у дома. Тук е нашата земя и ние ѝ принадлежим", емоционално казва олимпийският шампион.
Изправя на крака американския президент на руския химн
Попов не само не се отказва от плуването след олимпийските игри в Барселона, но доминира още десетилетие и безусловно е смятан за най-бързия плувец на планетата. На игрите в Атланта през 1996-а пристига като един от фаворитите, но домакините тръбят, че сънародникът им Гари Хол ще свали Попов от трона.
Дори американският президент Бил Клинтън се настанява на трибуните за финала на 50 метра свободен стил с надеждата да види златото на врата на Хол. Но вместо това му се налага да се изправи на крака и да изслуша руския химн.
Драматичната московска вечер
В Атланта Попов печели още едно злато, което го прави четирикратен олимпийски шампион до 25-годишна възраст. Животът му е цветя и рози. А освен на славата, Александър се радва и на перфектна физическа форма. Никой не се съмнява, че ще участва и в Сидни 2000.
В края на август 1996-а Саша пристига в Москва с намерението да разпусне за няколко дни в столицата. Една вечер заедно с приятеля си Леонид придружават две познати момичета до метрото. В един момент минават покрай сергия за дини, а продавачът прави неприлични подмятания към девойките.
Попов и спътникът му настояват за извинение и пламва скандал. На Леонид му е разбит носа и са му нанесени прорезни рани по ръката. Александър пък е намушкан в тялото, а след това ударен с камък в главата.
"Атаката с ножа ме отрезви"
Щастливата развръзка до голяма степен се дължи на двете момичета, които намират начин да откарат много бързо пострадалите в болница. Попов е диагностициран със сериозни наранявания, а най-лошото е, че е увреден белият му дроб. Животът му е спасен от именития хирург Автандил Манвелидзе, който не отрича заслугата си, но признава, че чудото е станало факт най-вече заради малкото време, което минава между сбиването и приемането на шампиона в спешното, както и заради феноменалната му физика.
"Оказах се на грешното място в неподходящия момент. Опитвам се да го забравя. Всъщност тази случка ме отрезви и ми даде повод да се замисля и да направя правилните стъпки в живота си", коментира по-късно плувецът.
Той не обича да си спомня тази история по очевидни причини, а още по-малко - да разсъждава върху това още колко повече успехи би натрупал, ако не се беше случила. Но дори и след толкова сериозна контузия Александър се завръща в спорта и взима сребро в Сидни, а след това още три пъти става световен шампион.
През цялата му кариера му предлагат да се състезава под чужд флаг срещу много пари. Най-настоятелни са австралийците, които му обещават и нещо доста нестандартно - да кръстят улица на името му. "Няма да се продам на никого дори и за милиони долари. Русия е и ще бъде моята родина завинаги", е отговорът на шампиона.
