Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Острието се заби на 14 см в мозъка на шампиона и той не издържа. Предлагаха органите му за донорство, но властите отказаха

Владимир Смирнов си отиде едва на 28.
Владимир Смирнов си отиде едва на 28.

В съвременната фехтовка нараняванията са рядкост: костюмите (изработени от кевларово влакно) и маските надеждно защитават спортистите, а остриетата не се чупят.

Но невинаги е било така и в миналото не се обръщаше голямо внимание на безопасността на фехтовачите. Всичко се промени след трагедията на Световното първенство в Рим през 1982 г., когато съветският рапирист Владимир Смирнов почина след пробождане в главата. Той беше само на 28 години.

***

Смирнов е едно от явленията в спорта в началото на 80-те години на миналия век с безброй отличия на вътрешната и международната сцена. Треньор му е киевският специалист Виктор Биков, който казва: "Едни много го искат, но малцина го могат. Володя е от вторите. Той тренира толкова, колкото му кажа и резултатите не закъсняха."

Ученикът му се открояваше със снажен ръст и физическа сила, а противниците му наистина се страхуваха от него. Ето какво си спомня съотборникът му Хюсеин Исмаилов: "Сякаш беше направен от желязо, а вместо юмруци имаше чайници. Сещам се как се шегувахме, когато излизаше на пътеката с думите: "Вижте го този Володя сякаш излиза за последната битка в живота си!".

Смирнов проведе така стотица мачове, но един двубой през 1982-ра наистина се оказа последният му. Резонансът в света на спорта бе толкова силен, че завинаги промени фехтовката.

Острието се заби в окото му и навлезе 14 см в мозъка

Преди мондиала Смирнов се прибра при съпругата си Ема, която бе срещнал още на 16-годишна възраст, и двете си деца - 6-годишната Дима и 5-годишната Оля, след което отиде на лагера в Беларус.

По-късно Ема призна, че е чувствала, че ще се случи нещо непоправимо: "На раздяла му казах, че го чакам да се върне от Рим с титлата, но че ще му се зарадвам да си дойде при мен дори и да не стане световен. "Не, не, няма такъв филм - отвърна ми Володя. - Или с щит, или на щит!". Кой можеше да предполага, че думите му ще бъдат пророчески? Няколко дни по-късно тъкмо се бях върнала от пазар. Внезапно се спрях като вцепенена и си помислих: "На колко години беше мама, когато овдовя?". После си прехапах езика и започнах да гоня лошите мисли от главата си."

В навечерието на Световното първенство се оказа, че Биков няма да пътува за Италия, тъй като съветските власти решиха да не му позволят да напусне страната. Смирнов беше нервен, тъй като не беше свикнал да се състезава без треньора, когото обичаше като баща.

На 20 юли 1982-ра на мондиала в Рим започнаха отборните битки на рапиристите. В първия мач жребият отреди на Смирнов да се изправи срещу олимпийския шампион от Монреал 1976 г. Матиас Бер от Германия. Срещата започна оспорвано. "И двамата натискахме да спечелим първата точка. Всичко се случи много бързо, буквално за стотни от секундата. Спомням си как нападнах, а какво стана след това... Знам го единствено от думите на очевидци", твърди Бер.

Германецът наистина нанесе няколко удара, които съветският шампион парира. При една от последвалите атаки рапирата на Бер изведнъж се счупи на две след сблъсък с оръжието на Смирнов. Матиас нямаше време да съобрази какво се случва (най-вероятно изобщо не забеляза счупването) и продължи да нанася удари по инерция. Счупеното рапирно острие лесно прониза маската на Смирнов. Бер веднага се дръпна и извади оръжието си. Върхът му беше окървавен.

Смирнов изстена и се свлече на пътеката. Той веднага бе обграден от треньори, спортисти и длъжностни лица. Бързо дойде линейка, за да откара съветския атлет в клиника, а Матиас Бер плачеше неутешимо. Той нямаше сили да продължи мондиала и германският отбор довърши първенството на планетата без него.

Когато бе настанен в болницата, Смирнов вече бе изпаднал в кома. Направиха му рентген и истината лъсна наяве. Оказа се, че фрагмент от острието е попаднал в лявото очно гнездо и е навлязъл на 14 см в мозъка, спирайки се в тилната кост. Тялото на спортиста все още функционираше, но не и мозъкът. Прогнозите не бяха никак оптимистични.

Лекарите предложиха да използват органите на Смирнов за донорство, но съветските власти отказаха

На Ема Смирнова не ѝ беше съобщено веднага за състоянието на съпруга ѝ, но тя интуитивно осъзнаваше измеренията на трагедията: "Усещах го. Във вечерните новини изобщо не съобщиха името на мъжа ми, въпреки че беше под номер 1 в отборните битки. Всичко в мен се преобърна. В края на краищата познавах Володя изключително добре. Той беше толкова отговорен, че се състезаваше дори когато имаше висока температура и тежки контузии. Трябваше да се е случило нещо ужасно, за да не излезе на пътеката. Веднага се обадих на треньора му Биков, който започна да ме успокоява и ми каза, че ще разбере какво се е случило и ще ми звънне допълнително. Мисля, че вътрешно вече знаех цялата ужасна истина, но ми даваха информацията капка по капка. Биков ми каза: "Володя е получил травма и е в болницата". Успокои ме, че всичко ще бъде наред. Самият Владимир винаги ми казваше: "Ема, нищо никога не може да ми се случи". Но беше в кома в Рим и ме чака цели 8 дни."

В италианската клиника беше свикана спешна среща. 13 лекари обсъждаха дали е възможно да се помогне на фехтовача. Изводите им бяха тежки: шансът Смирнов да оцелее бяха нулеви. Това бе съобщено на председателя на федерацията по фехтовка на СССР Генадий Шибаев, който беше в Италия с отбора.

Ръководителят на лекарската комисия се обърна към него и поиска здравите органи на атлета да бъдат дарени на нуждаещи се, тъй като така или иначе той е обречен, но може да спаси други животи. Шибаев беше потресен от тази "нагла" молба и категорично отказа.

Ема Смирнова така и не успя да се добере навреме до Рим, за да се сбогува с Володя. Тя дълго време чака да ѝ оформят документите, а когато най-после всичко беше готово, от Италия дойде страшната вест, че Смирнов е изключен от животоподдържащия апарат. Бяха изминали точно осем дни от фаталния ден.

Смирнов бе докаран в СССР в два ковчега - обичайния дървен и вътрешен цинков. Въпреки че Шибаев не даде разрешение за донорство, близките и познатите на спортиста имаха чувството, че италианците все пак са извадили органите на Владимир.

"Погребението беше проведено набързо и дори не ми позволиха да се сбогувам човешки с Володя. Не ни дадоха да закараме ковчега у дома, да облечем тялото и да го подготвим. Погребахме го с мръсния чаршаф, с който е бил покрит в римската морга. На нивото на гърдите му видях кърваво петно. Какво, за Бога, беше това? В крайна сметка той имаше тежко нараняване на главата и мозъка, така че аутопсия не е била необходима. Владимир беше в отлично здраве. Сърцето, белите дробове, черният дроб, бъбреците - всичко му беше наред. Един от треньорите ми каза, че италианските лекари са се обърнали към членовете на съветската делегация и са поискали разрешение да вземат органите на Володя за трансплантация. Но такива въпроси се решават само от най-близките роднини на пострадалия. А аз не бях там. В онези дни сестра ми бе сънувала как той е дошъл при нея и ѝ е казал: "Толкова съм уморен, изрязаха ме целия", казва Ема Смирнова.

В СССР почти не се говореше за смъртта на Смирнов. Появиха се само малки каренца в основните вестниците. Като обезщетение съветските власти изплатиха на Ема 300 рубли и ѝ дадоха 137 месечна пенсия (130 за загубата на съпруг и 7 рубли отгоре). Чуждестранни спортисти (включително Матиас Бер) създадоха фонд в помощ на семейството на съветския фехтовач. Легендата е, че бързо са се събрали доста пари, но по някаква причина те така и не достигнаха до овдовялата жена на национала. Съотборниците на Смирнов ѝ помагаха още няколко години - кой колкото можеше.

"Убиецът" на Смирнов изпадна в депресия и искаше да умре

• След инцидента с Володя, Международната федерация по фехтовка преразгледа сериозно екипировката на спортистите. Остриетата започнаха да се правят от твърда мартензитна стомана, така че беше почти невъзможно да се счупят. Костюмите и маските също бяха подсилени - сега те могат да издържат на пробождане четири пъти по-мощно, отколкото по времето на Смирнов.

• Ема Смирнова се омъжи отново четири години след трагедията - отново за мъж на име Владимир. Сега тя живее в Киев.

• В Италия бе образувано наказателно дело за смъртта на Смирнов, но никой не бе наказан.

• Матиас Бер изпадна в тежка депресия и за известно време изостави спорта. Отначало искаше да присъства на погребението на съветския си колега, но после сметна, че на него "убиецът" на Володя няма да е добре дошъл. Бер се завърна във фехтовката шест месеца по-късно и спечели още три сребърни медала от световни първенства. През цялото чувството за вина не го напусна. Той се лекуваше от тежка депресия години наред, а през 2002-ра почти се самоуби.

"Стоях на моста. Беше красив пролетен ден, но не забелязах красотите наоколо [следва описанието на опита за самоубийство, което предпочитаме да не публикуваме]. Повече не можех да страдам и да живея с това. Но в един момент си помислих: "Ами ако падна на нечия кола и пострадат други хора?" Тази мисъл ме накара да си тръгна от моста. Може би Бог ми помогна", пише Бер в мемоарите си.

Матиас често се опитваше да се свърже с Ема, но десетилетия не получаваше никакъв отговор от нея.

"Написах много писма, в които разкривах чувствата си. Но никога не ми отговориха. И какво можеха да ми отговорят? Но все още се надявам, че един ден ще получа някакъв знак от нея", заяви много отдавна Бер.

И това се случи - през 2017 г. немските журналисти, които заснеха документален филм за него, уговориха среща с Ема. Така Матиас и Смирнова се видяха за първи път 35 години след трагедията. Говориха си за Владимир в продължение на часове. Ема направи признанието, че никога не го е обвинявала. За първи път от много години той усети облекчение.

След това отидоха до гроба му, а Матиас положи жълти рози, върху които дълго капеха сълзите му.

Най-четените