Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

В ада или на "Али Сами Йен"? За гостите бе едно и също. Днес там има три небостъргача

"Червено-жълтата" част на Истанбул мечтае. След две поредни титли, през 2020-а Галатасарай сдаде първото място на Истанбул Башакшехир, отбора на властта. Сега Джим Бом отново е на върха с три точки пред големите си градски съперници Бешикташ и Фенербахче.

И трите колоса от турския мегаполис се радват на фанатична подкрепа, но трибуните остават пусти заради пандемията. Дано кошмарът вече привършва. Защото футболът без феновете е нищо. А специално тези в Истанбул се радват на великолепни условия.

В края на миналото и началото на новото хилядолетие Фенербахче първи обнови стадиона си "Шюкрю Сараджоглу" по последните изисквания на УЕФА и го превърна в модерно съоръжение. Преди пет години на мястото на стария "Инюню" отвори врати "Водафон Арена", новото бижу на Бешикташ. Преди 10 пък Галатасарай заигра на "Тюрк Телеком Арена". Той също е последен вик на футболната мода, но това съвсем не означава, че хард ултрасите на Джим Бом не продължават да тъгуват по "Али Сами Йен", пред който гостуващите отбори предпочитаха ада. На него Галатасарай игра почти 46 години. А само като щрих добавяме и родната следа в легендата - първият мач на стадиона е между отборите на Турция и България на 20 декември 1964-та.

В края на 30-те години на миналия век Галатасарай е изправен пред сериозен проблем. Взето е решение стадион "Таксим", на който отборът играе домакинските си мачове, да бъде демонтиран и на негово място да се построи обществен парк.

След като се обръща за помощ към правителството, клубът получава петно, което все още е извън пределите на Истанбул, в района Меджидиекьой. Определя се символичен наем от една лира на година, но Галатасарай се задължава да построи стадион върху земята.

Втората световна война и финансовите затруднения обаче осуетяват плановете на Джим Бом. В резултат на това през 1945 г. в Меджидиекьой се появява само скромно игрище със схлупена трибуна за около 500 зрители. Но и толкова ентусиасти трудно се събират. Стадионът е много отдалечен от центъра на града, няма транспорт, а и районът е изключително ветровит. Затова в Галатасарай решават да използват терена само за тренировки и временно тимът домакинства на "Инюню" на Бешикташ.

Съжителството с врага продължава, докато Главната дирекция по физическа култура самостоятелно завършва изграждането на нов стадион и прехвърля правата за използването му на Галатасарай. През 1965 г. Джим Бом най-накрая има свой дом. Новият стадион е кръстен "Али Сами Йен" в чест на първия президент на клуба. Арената е с четири трибуни, две от които с козирки.

На няколко пъти обаче Галатасарай е принуден да напусне временно съоръжението по различни причини - ужасно състояние на терена, изграждането на пътен възел край една от трибуните, както и за реконструкции.

Честите премествания обаче не отнемат от привързаността на феновете на Галатасарай към съоръжението. В продължение на 90 минути запалянковците на Джим Бом създават непоносима атмосфера за гостите. Добавка към тътена на подскачащите фенове и тъпаните, блясъка на факлите и оглушителните освирквания са летящи бутилки, запалки и монети. Така второто име на "Али Сами Йен" става Ада.

"Добре дошли в Ада", посрещна Челси през 1999-а и "сините" никога няма да забравят тази визита край Босфора.

Не само Бешикташ и Фенербахче прекланят глави в пъкъла на "Али Сами Йен", но и европейски величини като Барселона, Реал Мадрид, Милан, Манчестър Юнайтед и други.

Но всяка приказка си има своя край. Галатасарай играе последния мач в свой рай на 11 януари 2011-а срещу Бейпазаръ Шекерспор за Купата на Турция.

Четири дни по-късно "жълто-червените" приемат Аякс на "Тюрк Телеком Арена".

Междувременно "Али Сами Йен" бързо е подготвен за събаряне, а през май окончателно е заличен от лицето на земята.

След като съоръжението е съборено, жителите на Меджидиекьой организират подписка в подкрепа на идеята за създаването на парк на мястото на "Али Сами Йен". Но за правителството бизнес интересите се оказват много по-важни от исканията на гражданите.

Голяма инвестиционна компания завладя освободената територия и скоро започна грандиозно строителство на две 42-етажни жилищни сгради и 36-етажен бизнес център.

За съжаление строителната площадка се превърна в арена на трагедия. През 2014 г. 10 работници загинаха, след като се скъсаха въжетата на асансьор на 32-ия етаж в една от сградите.

Гражданите на Истанбул обвиниха властите за инцидента, но строителството бързо бе подновено и на мястото на "Али Сами Йен" днес се издигат три модерни небостъргача, в които има ресторанти, кина, фитнес центрове и апартаменти, недостъпни за обикновените хора - такива с цена от 5,5 хиляди долара за квадратен метър.

Минавайки край блясъка на трите кули, е трудно да се повярва, че на същото това място, окъпано от лукс и суета, само допреди десетина години най-важното бяха двете врати и топката, която да се оплита в мрежата на гостите. "Червено-жълтото" море искаше единствено това, а в замяна даваше всичко. Най-често беше достатъчно да отвори вратите на ада за гостите, които никога не бяха добре дошли. Не и на "Али Сами Йен".

Най-четените