Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Къде е футболът на Турция без Бешикташ, Фенербахче и Галатасарай?

Кампанията 2020/21 е първата от 38 години, в която нито един от истанбулските грандове Бешикташ, Фенербахче и Галатасарай не играе в Европа. Звучи невероятно, но е факт. И е нищо по-малко от скандал с национални размери в южната ни съседка.

През този сезон единствените турски клубове в турнирите са Истанбул Башакшехир и Сивасспор. Първият е фирмен клуб на властта, а вторият стигна до елита само преди три години. По същество са бойки и амбициозни тимове, но със сигурност не са стандартният образ на турския футбол, с който сме свикнали.

Когато "Турция" и "футбол" се съберат в едно изречение, си представяме оглушителна атмосфера, факли, дим и тресящи се от подскоците на фанатизираните запалянковци трибуни. Изникват спомени за нестихваща враждебност към гостите още от летището и посрещане със знамена "Добре дошли в ада". Накратко - сещаме се за Беш, Фенерите и Галата.

Турция е огромна страна с огромно население (82-83 милиона души), сред което футболът е религия. Клубове в страната - колкото щете. Но 80 процента от запалянковците подкрепят един от трите истанбулски колоса. През последните 62 сезона в местния елит един от великата троица не е бил шампион в края на първенството само осем пъти. Сумарно успехът им изглежда така - 54 от 62! Затова Бешикташ, Фенербахче и Галатасарай са гордо развятият трибагреник на турския клубен футбол. Някакви съмнения?

Та какво се обърка?

За да се отговори на този въпрос, трябва да се надникне зад кулисите. В Бешикташ главната роля изпълнява Фикрет Орман, който стана президент на "орлите" през март 2012 г. Поемайки клуба в криза, първоначално той успя да го издърпа от калта. Орман контролираше вещо строителството на ултрамомодерния клубен стадион "Vodafone Park", чиято поява на няколко пъти беше под съмнение поради причини от различно естество. Бешикташ спечели титлите в Суперлигата през 2016-а и 2017-а, а в съблекалнята на тима бяха играчи като Андерсон Талиска, Пепе и Рикардо Куарешма.

По времето на Орман Бешикташ постигна успехи и в Европа. През есента на 2017-а "орлите" за първи път в историята си прескочиха груповата фаза на Шампионската лига. В предходната кампания пък рулетката на дузпите им попречи да достигнат до полуфиналите в Лига Европа. Безспорни постижения.

Босът обаче се главозамая и сметките му излязоха грешни. По времето, когато Орбан подаде оставка през септември 2019 г., дългът на Бешикташ бе нараснал до 280 млн. евро.

Пепе получаваше 8 млн. на сезон, а няколко от другите чуждестранни звезди го гонеха по заплата. Кулата рухна, когато Бешикташ остана на една точка от зона Шампионска лига през пролетта на 2018-а. Тогава Галатасарай стана шампион със 75, Фенербахче взе среброто със 72, а със същия актив Истанбул ББ остана трети. Бешикташ събра 71 точки.

Подобна история за пагубно самодоволство могат да разкажат и феновете на Фенербахче.

В края на първото десетилетие на новия век моделът на "фенерите" започна да свети ярко и безупречно - силен отбор и изрядни финанси. Какво повече?

През 2011-а тимът стана шампион с преднина от съответно 28 и 36 точки пред петия Бешикташ и осмия Галатасарай. Еуфория! Всички в страната предричаха дълга доминация на Фенербахче. Но не стана точно така. В следващите девет първенства тимът вдигна още само една шампионска титла и затъна финансово. Още през 2017-а клубът вече беше използвал всички възможности за кредитиране и не успяваше да обслужва дълговете си. Обвиненията за "черно тото", намалелите приходи, неоправданите финансово трансфери, като тези на Диего Рибас, Нани и Робин ван Перси, и умореният, но непускащ кокала президент Азиз Йълдъръм доведоха клуба до упадък.

Най-накрая босът поддаде на натиска и освободи властта през юни 2018 г. Той беше заменен от Али Коч, член на управителния съвет на мултинационалния холдинг "Koç", който преди това беше в борда на Йълдъръм. Бизнесменът веднага се зае с модернизирането на Фенербахче.

Преминалият през Арсенал, Ливърпул и Тотнъм Деймиън Комоли беше назначен за спортен директор, а Филип Коку стана старши треньор. Кадровата революция се разпростря чак до смяната на главния готвач на клуба. Но имаше само един проблем - реформата не сработи.

По средата на сезона Фенербахче беше предпоследен и въпреки че в крайното класиране завърши шести, усмивки на "Шюкрю Сараджоглу" нямаше. Това бе най-слабото класиране на тима от три десетилетия. На следващия сезон "фенерите" отстъпиха с още една позиция и останахме седми.

Коч обаче не се отказва да възроди клуба и призова феновете да са търпеливи. Засега кампанията е добра. Може и да удържи на думата си.

На 16 километра северно от "Шюкрю Сараджоглу" имаме и трета подобна история.

Също като на вечните врагове Бешикташ и Фенербахче, финансовото състояние на Галатасарай в момента е ужасно. Дълговете на клуба се оценяват на близо 200 милиона евро, а президентът Мустафа Дженгиз е в лошо здравословно състояние и обмисля оттегляне.

Въпреки че завърши миналия сезон в слаба форма и остана едва шести, Галатасарай се класира за Лига Европа и дори достигна до плейофите, но не успя да пробие до групите на турнира след загуба с 1:2 от Рейнджърс на "Айброкс".

След мача наставникът Фатих Терим, който за четвърти път в кариерата си води Чим Бом, получи много критики от медиите и феновете за представянето в Шотландия. "Остаряла тактика" и "безидейност" бяха сред най-безобидните обвинения към именития специалист.

Стереотипът в турската Суперлига - прочута гробница за застаряващи звезди - е друг наболял проблем.

От голямата истанбулска тройка Бешикташ е с най-младия състав, а средната му възраст е над 27 години. Основният нападател на Галатасарай е 34-годишният Радамел Фалкао. Вратарят на Фенербахче Алтай Байъндър пък е единственият титуляр в състава, който е на възраст под 25.

Опитът очевидно е огромен фактор във футбола, но тази формула вече не носи успехите, които помним от турските клубове в миналото. И трябва да бъде зачеркната. Грандовете са длъжни да погледнат към школите си и към местния пазар в търсенето на най-доброто в страната. Защо ли? Вече илюстрирахме в какво финансово положение се намират, а отделно турската лира се срина до най-ниското си ниво - 9 за евро. В същото време не е като да липсват млади таланти в южната ни съседка. Пълно е с такива дори и във втория ешелон. Като 18-годишния голмайстор на Бурсаспор Али Акман, който от началото на сезона има 9 гола и 3 асистенции. И може да играе както като централен нападател, така и по двете крила.

Бурса излиза с титулярен състав на средна възраст 22 години, а в тима са и други изумителни младоци като Батухан Кьор и Бурак Капачак. От месец на месец те повишават цената си, но в момента тримата общо струват около 4 млн. евро (според Transfermartkt). Академията на Алтънорду от Измир също е люпилня на звезди. От нея излязоха Чалар Союнджу и Дженгиз Юндер (и двамата в момента в Лестър), а скоро ще чуете и за други даровити момчета оттам.

Очевидно талантът е налице. Въпросът е, че не е съсредоточен в големите три клуба.

В исторически план да стигнеш до Бешикташ, Фенербахче или Галатасарай беше най-високата чест за млад играч в страната. Но сега те знаят, че просто няма да получат достатъчно шанс. Вземете за пример настоящия централен защитник на Ювентус Мерих Демирал, който напусна Фенербахче, за да поеме към Португалия преди няколко години точно по тази причина.

Истанбул Башакшехир е на светлинни години от тримата си бележити футболни съграждани като традиции и популярност, но ги изпреварва стратегически. В лицето на Демба Ба, Мартин Шкъртел и Рафаел да Силва отборът на Ердогън също притежава стар внос, но основните играчи Александру Епуряну, Един Вишча, Ирфан Кахвечи и Махмут Текдемир са в клуба от няколко години. Заедно с Дженгиз, преди преминаването му в Рома, те бяха развити от Абдулах Авджъ. Неговият наследник Окан Бюрук продължи тази тенденция, като взе обещаващия защитник Равил Тагир от Алтънорду.

Напук на всички свои критици Башакшехир има ясен курс, по който е поел и педантично следва. Клубът е без дългове (не е голяма сензация с оглед на връзките му с властта) и има силна вяра в развитието на млади таланти. Сигурно е по-лесно без милионите фенове на грандовете, които упражняват постоянен натиск, но реалността е, че Башакшехир се управлява с ниво на професионализъм, за каквото с днешна дата голямата тройка само може да мечтае.

Що се отнася до преодоляването на тази разлика, Фенербахче има най-добри шансове.

След като завърши седми през миналия сезон, Коч знаеше, че настоящата кампания е последният му шанс да докаже, че платформата му не се състои само от празни приказки. Основната точка във визията му за бъдещето е да се следва трансферната стратегия на Бенфика. Скорошните продажби на Ведат Мурики и Елиф Елмас съответно в Лацио и Наполи вкараха в касата близо 40 милиона евро. В по-нататъшните си опити за изчистване на дълга от 300 милиона евро, Коч привлече най-големия брой спонсори в историята на клуба, които инжектираха почти 100 милиона.

За треньор през лятото беше назначен 45-годишният Ерол Булут. Той учеше занаята в продължение на няколко години като помощник на Авджъ в Башакшехир, след което изведе Аланияспорт до финал за Купата на Турция през миналия сезон. Спортен директор на "фенерите" е клубната легенда Емре Белозоглу, който привлече 18 нови играчи и засега резултатите са отлични - отборът е в битката за титлата.

Този модел е в пълен контраст със случващото се в Бешикташ. "Орлите" отпаднаха в квалификациите както на Шампионската лига, така и за Лига Европа (от ПАОК и Рио Аве) и са непостоянни на вътрешната сцена. Новият президент Ахмет Нур Чеби носи любовта тима в сърцето си, но засега методите му на управление са неефективни.

Допълнителен проблем за голямата тройка е липсата на свежи пари от УЕФА в евро, тъй като лирата се срива ежедневно.

Настоящата тенденция е обезпокоителна и по отношение на коефициента на Турция за евротурнирите. През 2017 г. Суперлигата беше седмото най-силно първенство на континента, а вече е 13-а. Отсъствието на трите гранда само влошава ситуацията. През този сезон Турция взе едва 3100 точки - по-малко от България, Кипър и Израел. Така страната е пред реална опасност да загуби втората си квота за Шампионската лига. Случи ли се - може да е с пагубен ефект за неопределено време.

След години на лошо управление концепцията за устойчивост започва да завладява голямата тройка. Това обаче е само върхът на айсберга. Скоростта на процесите на оздравяване е от изключително съществено значение. В противен случай да гледаме Бешикташ, Фенербахче и Галатасарай извън европейския борд, може да се превърне в норма.



Най-коментирани

Най-четените