"Ето го Шимунич! Суров, дързък, безобразен", крещи сръбският коментатор, докато режисьорът повтаря убийственото влизане на хърватския бранител в краката на Миралем Сюлеймани. Играчите вече се блъскат по терена, на трибуните има безредици, а стадион "Мала Маракана" сякаш всеки момент ще се взриви.
Още при тегленето на жребия за световните квалификации става ясно, че мачът между Сърбия и Хърватия ще е проблемен. ФИФА прави всичко по силите си, за да може двубоят да мине безпроблемно. Но каквито и да са мерките за сигурност, когато някои играчи се ненавиждат, рано или късно се стига до брутални сцени.
Септември, 2013 година. Белград. Битка за място на Мондиал 2014. Резултатът между Сърбия и Хърватия е 1:1, а двубоят е последна надежда за домакините, че могат да стигнат поне до място за бараж в Група "А".
Хората на Синиша Михайлович допускат гол малко след началото на второто полувреме. Марио Манджукич се разписва, но авансът на хърватите бързо се изпарява, след като Митрович изравнява за 1:1.
Междувременно в дисциплинарната комисия към ФИФА вече подготвят всички глоби за Сръбската футболна асоциация, които в крайна сметка възлизат на 50 хиляди швейцарски франка (почти 45 хиляди евро). Привържениците на Сърбия палят факли, чупят седалки и осветяват с лазери състезателите на Хърватия по време на двубоя.
Последните минути са драматични, но хърватите са готови на всичко да задържат равенството. В 80-ата минута идва моментът на Шимунич, който с брутално ножично влизане стоварва на земята Сюлеймани.
Феновете запомнят изпълнението като "върхово" в кариерата на бранителя, но убийственото влизане само засенчва една много интересна история.
Шимунич е роден в Канбера и е продукт на австралийската футболна школа - колкото и странно да звучи това изречение.
"Винаги обаче съм искал да играя за Хърватия, ние сме имали много тежка съдба", казва играчът, който има силна принадлежност към мястото, на което са родени майка му и баща му.
Рон Смит е човекът, който открива таланта на Шимунич и един от първите му съвети е футболистът да смени позицията си: "Не ставаш за халфовата линия, ти си защитник!"
Причината не е толкова в техническите му качества, колкото в заболяване, свързано с дихателната система, заради което хърватинът не може да бъде толкова издържлив. И за да прикрият недостатъка, той става централен защитник.
Дебютира за Мелбърн Найтс, където феновете го запомнят с един любопитен момент - мач, в който главният съдия му дава три жълти картона.
Следва престой в Бундеслигата от 1997 го 2011 година - Хамбургер, Херта и Хофенхайм, преди да премине в Динамо Загреб. Там вече е със статут на опитен футболист, който трябва да предава опита си на останалите.
"Един от най-добрите, срещу които съм се изправял е Марк Видука. Както и Златан Ибрахимович, защото той може да прави всичко. Даже продължава да играе и на тази възраст", споделя Шимунич.
От гледна точка на времето, съжалява за малко неща. Не му пука, че едва не потроши краката на Сюлеймани. Нито го интересува скандалът с това, че отправи нацистки поздрав, а заради него пропусна Световното през 2014 година.
"Може би трябваше да играя в повече държави, за да науча повече езици. Само за това съжалявам".
"А за скандала с нацисткия поздрав и наказанието 10 мача да не играя - сигурно ще направя филм, а може да напиша и книга".
То става факт, след като Хърватия печели с 2:0 над Исландия в бараж за световното първенство през 2014.
След края на срещата Шимунич взима микрофона и започва да крещи: "За отечеството: Готови" Фразата е официален поздрав на профашисткия режим на усташите, който управлява Хърватия в силно сътрудничество с нацистите в Германия и Италия през миналия век.
По това време в Хърватия са се прилагали расовите закони и от страната са евакуирани хиляди евреи, цигани, сърби, както и хора с различна идеология, изпратени в лагерите на смъртта.
Въпреки някои скандални моменти в кариерата му, Йосип Шимунич сега е селекционер на националния отбор на Хърватия до 19 години и се наслаждава на живота като треньор.
