Той създава легендата Милан, която е продължена от Фабио Капело. С магическото холандско трио Ван Бастен-Гулит-Рийкард Ариго Саки прави революция във футбола, а "червено-черните" се превръщат в доминант на голямата сцена с по две титли от КЕШ, Суперкупата на Европа и междуконтиненталната купа.
Пътят на Ариго Саки стартира в родното му градче Фузиняно, където път му дава библиотекарят на общината. Първия си допир с треньорската професия италианецът има още на 19 години. Тогава преди мач на своя тим той изпитва болки в гърба и заявява на Алфредо Белети, който тогава се грижи за отбора, а същевременно движи културния живот на градчето, че няма да може да вземе участие в двубоя. "Тогава ставаш треньор", отсича библиотекарят, който оказва голямо влияние върху живота на амбициозния си съгражданин.
"Един ден му се оплаквах, че трябва да купим либеро, защото нямаме такъв играч. Попита ме кой номер носи футболистът на този пост. Отговорих: Номер 6. Тогава той ми донесе една фланелка с шестица на гърба и ми каза, че трябва сам да си създам такъв играч. Даде ми да разбера, че пари няма и един треньор сам трябва да изгражда и развива своите футболисти", разказва Ариго.
И някак в реда на нещата Фузиняно е първият отбор в кариерата на Саки и като наставник през 1973-та. Тогава италианецът е само на 27.
Пробивът идва с Парма в средата на 80-те.
Той извежда клуба до място в Серия "Б", а през втория си сезон в тима остава само на три точки от промоция в елита. По-важното обаче е отстраняването на Милан в турнира за Купата на Италия. Собственикът на "росонерите" Силвио Берлускони вижда нещо специално в Саки и веднага му предлага договор. Пресата го посреща остро. Според медиите "несъстоятелен бивш футболист като него няма как да стане успешен треньор", и то на великия Милан. Подхвърлят, че дори Берлускони, който е играл като по-млад, вероятно е бил по-качествен играч от него. "Не знаех, че за да бъдеш добър жокей, е задължително да си бил кон преди това", не остава длъжен на журналистите Саки.
Още в първия си сезон той извежда Милан до титлата и Суперкупата на Италия, а в следващите две години прави тима си и крал на Европа.
Но по ирония на съдбата, малко преди да поеме "росонерите", Саки е пред отказване от професията.
"Когато преминах от Римини в Парма през 1985 си казах: Още един сезон и тогава край. Вече не можех да избягам от стреса - спомня си италианската легенда. - Но с Парма се качихме в Серия "Б" и си казах: "Хайде още един". Когато спечелих титлата на Италия с Милан, си дадох още една година. След това дойдоха двата триумфа за Купата на европейските шампиони. След втория отидох при Берлускони и му казах, че приключвам. "Мистер, отидете си вкъщи и си починете 10 дни", отвърна ми той. Година по-късно наистина напуснах. Но работих нон стоп от 1973-та до 2001-ва - 28 години без да изпадна и без да бъда уволнен нито веднъж."
Вдъхновяват го Реал Мадрид на Пушкаш, Ди Стефано и Сантамария, Бразилия на Пеле от Мондиала през 1958-а. Попива от холандската революция и Аякс през 70-те, за да направи самият той такава с Милан в края на 80-те.
А Френският вестник "L'Équipe" пише: "След като си гледал този отбор, гледаш на футбола с друго око."
Саки определено има особена философия за играта.
"Искахме да създаваме синергия, защото един отбор има мощ, каквато няма нито един играч, колкото и велик да е той - споделя италианецът. - В моята първа година начело на Милан Рийкард играеше под наем в Сарагоса, а Ван Бастен игра само три от 30 мача, защото беше контузен. Въпреки това спечелихме титлата. В киното или режисурата има сценарист, но той дава написаното на режисьора. Затова и се чудя на треньори, които казват, че играчите са най-важни. Тогава бих попитал: "Защо тогава получавате милионни заплати като треньори?"
При идването на Саки Милан продава годишно 30 000 абонаментни карти. След титлата продажбите нарастват повече от два пъти.
Усетът на хората е непоклатим. Наясно са, че в тима им работи явление в занаята.
Треньорът е страшно взискателен на тренировка. Изцежда до последно футболистите си.
Големият Паоло Малдини признава години по-късно, че още сънува кошмари от заниманията на Саки.
"Написах му съобщение тогава: "Мили Паоло, съжалявам, че моите тренировки още те преследват в съня ти.", а той отвърна: "Здравей, Ариго, аз се извинявам, защото благодарение на твоите занимания се научих да играя футбол." Наистина съм искал много от своите играчи, но всичко това се изплати с резултати", категоричен е големият треньор.
Пеп Гуардиола наскоро му признава: "Мистер, надявам се след 20 години за мен да говорят така, както говорят за вас днес". Огромен комплимент! Какво повече да се каже?
След Милан Саки пое Италия, с която стигна до финала на Световното първенство през 1994, загубен с дузпи от Бразилия.
"Никой в родината не иска да си спомня за този мач, независимо че за пръв път играхме в мач за титлата след 12 години - завършва Ариго. - Но Милан играеше по-добре от моята Италия. Просто с клубния си отбор имах по 300-400 тренировки годишно. С националния - не повече от 40."
