Сър Алекс Фъргюсън беше отличен психолог в съблекалнята на Манчестър Юнайтед. Знае се от всеки. Е, стигаше се и до ситуации, в които сешоарът политаше, или Бекъм излизаше пред репортерите с разбита вежда, но като цяло гениалният шотландец намираше път към сърцата на звездите си.
Да вземем Райън Гигс. Уелсецът с часове може да ви разказва как Фърги го е и издърпал от тинята. И, бъдете сигурни, че не е само той.
Сър Алекс действаше с твърдата ръка на строг, но справедлив баща и нещата му се получаваха по най-добрия начин.
Но въпреки че упражняваше страхотен контрол и отвън не се виждаха никакви пробойни в методите му, Фърги също е имал своите опасения, че с някои от футболистите му нещата могат да тръгнат на зле. Точно такъв бил случаят на Уейн Рууни.
Пенсионираният вече мениджър направил признанието пред приятеля си Алъстър Кембъл, дългогодишен говорител на лейбъристите и приближен на бившия премиер Тони Блеър.
Двамата говорили за нападателя през 2010 г. - дни след като беше разкрито, че семейният Рууни е преспал с елитна проститутка.
В мемоарите си, които излязоха наскоро, Алъстър пише: "Разговаряхме за Рууни, а сър Алекс звучеше малко потиснато и притеснено. Вестниците бяха пълни с неща за Рууни и проститутката. Попитах го: "Какво ще правиш с него?", а той ми отговори: "Какво мога да направя? Та той изобщо не бива да близва алкохол!"
63-годишният Аластър също така разкрива, че сър Алекс се е страхувал, че някои от играчите могат да напуснат "Олд Трафорд" заради отношението на Рууни.
Той пише още: "Според Алекс, Рууни отблъскваше останалите играчи, опитвайки се да поеме контрола в съблекалнята."
35-годишният Рууни, сега мениджър на Дарби, бе помолен да коментира написаното в мемоарите на лейбъриста, но засега запазва мълчание.
Точно преди година легендата в комуникациите Алъстър Кембъл бе онлайн гост в "Панорама" по БНТ в началото на кризата с коронавируса. Той беше с горнище на любимия си футболен клуб - Бърнли.
Водещият го попита дали трябва да бъдат плашени хората с пандемията, или да им се дава надежда?
Отговорът му остава актуален и днес:
"Малко и от двете - даваш надежда, но не фалшива. Понякога трябва страх. Гледам сега прекрасното синьо небе в Лондон, идва Великден, прогноза чудесна! Мнозина ще се изкушат да излязат да поритат, да идат на пикник, да пийнат с другари. Трябва малко да ги уплашиш. Очаквам посланието на властите да бъде: ако излезете масово, рискувате своя живот и този на околните. Казваш го гласно, но също и уверяваш: ако следваме тежкия път, ни чакат светли дни."
