Сър Алекс Фъргюсън разкри кое е най-голямото му съжаление по време на 26-годишното му управление в Манчестър Юнайтед.
Легендарният шотландец беше мениджър на "Олд Трафорд" в периода 1986-2013-а и превърна Юнайтед в най-успешния клуб в историята на английския футбол.
Но наред с невероятните постижения, Фърги имаше и своите трудности, и признава, че все още се чувства виновен за разпадането на отбора, който беше изградил в началото на ерата на Висшата лига.
"Що се отнася до съжаленията, се връщам към отбора от 1994 г. Четиримата отзад вече остаряваха и беше ужасно за мен, защото тези момчета бяха фантастични - каза Фъргюсън по време на представянето на документалния филм "Sir Alex Ferguson: Never Give In". - Пол Паркър, Стив Брус, Гари Палистър, Денис Ъруин - те бяха фантастични играчи. В продължение на 9-10 години бяха невероятни. Проблемът за мен се състоеше в това какво можех да направя за тях. Отидоха в други отбора и се справиха добре, но да им кажа, че се разделяме беше много, много трудно."
Бившият мениджър на Юнайтед добави: "Същото е, когато трябваше да се разделим с млади играчи. Понякога момчетата бяха на 17-18 и трябваше да им обясним, че се опитваме да им намерим отбор и че съжаляваме, че трябва да го направим. Това е ужасно. Много е тежко, когато се разделяш с млад играч. Всичките му амбиции, надежди и желания са свързани с това да играе за Манчестър Юнайтед пред 75 000 души, както и финали на "Уембли". Това е амбицията на всяко младо момче, което идва в Манчестър Юнайтед и когато му го отнемеш, това е много болезнено. Наистина мразех това."
Фъргюсън бе начело на Манчестър Юнайтед в 1500 мача във всички състезания и записа победи в 60% от тях. 79-годишният шотландец вдигна 38 значими трофея, включително 13 титли от Висшата лига, две от Шампионската лига и пет купи на на Англия.
Фъргюсън посочи и най-незабравимия си спомен на "Олд Трафорд" - първата титла през 1993-та. "О, Боже! Денят, в който спечелихме лигата за първи път. Всемогъщи Боже! Не можах да изляза от паркинга! Имаше хиляди и хиляди. Отидох там следобед, защото трябваше да направим снимки с купата. Имаше море от хора, което ме погълна. Беше невероятно. Този ден беше ден на 26-годишно облекчение. Феновете ни бяха страдали 26 години, а във въпросния ден бяха готови да ме издигнат за президент."
