"Десаи стоеше при останалите съотборници и ми каза: "Слушай мелодията на Шампионската лига, това искаш да чуваш сезон след сезон". И беше наистина развълнуван", спомня си великият Джон Тери.
"Беше в края на кариерата си и беше спечелил всичко, нямаше защо да е толкова развълнуван за тези мачове. Но искаше да побеждава и да бъде част от вечерите в Шампионската лига. И до днес като се сетя ме побиват тръпки - няма да забравя онези вечери, в които стоях редом до Десаи", допълва Тери в заключителните моменти от своята собствена кариера.
Разбира се, английският защитник на свой ред се превърна в легенда, но преди него капитанската лента в Челси носеше именно Марсел Десаи.
Французинът беше наричан Скалата заради начина, по който доминираше в отбраната на "сините" в края на 90-те и началото на 2000-те. И макар че трофеите му с Челси са скромна бройка в сравнение с тези на неговия наследник Тери, Десаи заслужава не по-малко признание - защото по негово време това беше един много различен клуб.
Всъщност най-великите моменти в кариерата на Скалата не бяха с екипа на английския тим. Преди да пристигне на "Стамфорд Бридж", той вече беше спечелил Шампионската лига в две поредни години, първо с Олимпик Марсилия, а после с Милан на Фабио Капело.
Десаи отбеляза четвъртия гол за Милан при незабравимия разгром с 4:0 над Барселона на Йохан Кройф във финала за европейската купа през 1994 г. С "росонерите" два пъти спечели и Серия "А", а в националния отбор има не по-малко митичен статут: с над 100 мача за Франция, световна титла от 1998-а и европейска титла две години по-късно.
Точно преди "петлите" да спечелят домакинския Мондиал 1998, Марсел Десаи финализира своя трансфер в Челси за 4.6 млн. паунда.
Във времето преди Роман Абрамович и преди привличането на имена като Дидие Дрогба, Фернандо Торес, Ариен Робен, Михаел Балак и Еден Азар, Десаи беше сред най-знаковите трансфери на Челси.
След като вече бяха взети именитите Рууд Гулит, Джанфранко Дзола, Роберто Ди Матео и Джанлука Виали, пристигането на Десаи беше потвърждение, че клубът се цели високо. А при такива удари в селекцията идват и съответните големи очаквания.
Само месец след бурните тържества по случай световната титла на Франция, роденият в Гана футболист дебютира за новия си тим - и представянето му не беше никак обнадеждаващо.
Челси гостуваше на Ковънтри и трябваше да спре едно солидно нападателно трио, състоящо се от Дарън Хъкърби, Ноел Уелан и Дион Дъблин.
В края на 90-те футболът в Премиър лийг все още беше доста директен и опростен, а това представляваше ново предизвикателство за Десаи, свикнал с тактическите дуели в калчото.
Мачът започна вихрено за Ковънтри, Хъкърби и Уелан надиграха звездното ново попълнение и вкараха два гола още до 16-ата минута, а домакините спечелиха с 2:1.
Това не беше единственият подобен момент. В онези ранни месеци Десаи далеч не изглеждаше като непробиваема скала и самият той по-късно го призна.
Opening day of the @premierleague season 1998/99 and @Coventry_City are off to a flyer beating Chelsea 2-1, goals from @hucks6dh6 and @DionDublinsDube pic.twitter.com/qhuUBl01h0
— When Football Was Better (@FootballInT80s) August 15, 2019
"Вярно е, че страдах. Егото ми беше разбито. Играех срещу хора като Дион Дъблин, Дънкан Фъргюсън - масивни играчи", разказа Десаи пред Guardian преди няколко години.
"Помня онези дълги топки, срещу които трябваше да се защитаваме в мачове със съперници като Ковънтри и Съндърланд. Не можех с нищо да ги уплаша".
"Във Франция и Италия бях от силните физически играчи, можех да погледна нападателя в очите и да му покажа, че в този ден няма да има нищо за него. И той щеше да погледне надолу и да се приеме за победен".
"Но не и в Англия. Там те бяха готови за битка. Нападателите те надборваха! Четири месеца бях в депресия", спомни си още Марсел Десаи.
Големите играчи обаче си личат по способността си да се адаптират. И французинът направи точно това.
Само две седмици след загубата от Ковънтри бранителят направи голям мач и запази суха мрежа при победата с 1:0 над Реал Мадрид за Суперкупата на УЕФА.
Неговият първи трофей беше и доказателство, че партньорството със сънародника му Франк Лебьоф в защита може да проработи и на клубно ниво, а не само в националния отбор.
Дебютният сезон на Десаи в Челси не донесе още трофеи, но лондончани изнесоха силна кампания и накрая завършиха само на 4 т. зад спечелилия требъл Манчестър Юнайтед.
Следващият сезон се оказа по-слаб и Челси завърши на разочароващата пета позиция, но централният бранител беше на висота в големите мачове и регистрира още една суха мрежа във финален мач - този път за ФА Къп при победата с 1:0 над Астън Вила.
Спечелената купа беше последвана от успех за Чарити шийлд в началото на следващия сезон, когато Манчестър Юнайтед беше победен с 2:0.
Звездните нападатели на Юнайтед Оле Гунар Солскяер, Теди Шерингам, Анди Коул и Дуайт Йорк нямаха решение как да пробият френската защитна стена на съперника.
Така от една страна Марсел Десаи трупаше трофеи с Челси, но от друга, формата на тима в първенството оставаше незадоволителна и през септември 2000 г. мениджърът Джанлука Виали беше заменен от друг италианец, Клаудио Раниери.
И при Раниери обаче голям скок нямаше, отборът беше в преходна фаза и изминаваше доста трънлив път с две поредни шести места между 2001 и 2003 г.
В този период Десаи вече беше в средата на 30-те си години и беше наследил Денис Уайз като капитан, а опитът му беше безценен в трудните и непредвидими времена.
Франк Лебьоф напусна в посока Марсилия, докато новите защитници Джон Тери и Уилям Галас имаха нужда от помощ, за да се адаптират.
Челси прекара три години извън Шампионската лига, но с помощта на Десаи се пребори за четвърто място през 2002/03 и се завърна в най-престижния европейски турнир.
За да грабне четвъртата позиция, Челси трябваше да изпревари Ливърпул на Жерар Улие и постигна решаваща победа с 2:1 в последния ден от кампанията.
Тогава Десаи отбеляза безценен изравнителен гол с глава, преди Йеспер Гронкяер да донесе успеха.
On the final day of the 2002/03 season, Chelsea defeat Liverpool 2-1 thanks to goals from Marcel Desailly and Jesper Grønkjær, the Blues claim 4th place and the remaining Champions League spot, Zola turns Jamie Carragher inside out and Steven Gerrard sees red, May 11, 2003. #CFC pic.twitter.com/VaqaoZhqo8
— Classic Chels (@ClassicChels) May 11, 2020
Французинът определено беше от хората, които подбираха важни моменти за малкото си голове. Попаденията му за Челси бяха едва седем в 222 мача, но днес можем да си дадем сметка за стойността на онзи изстрел с глава срещу Ливърпул.
Победата над "червените" подсигури участието в Шампионската лига, а това помогна, за да се стигне до смяната на собствеността, навлизането на Роман Абрамович на "Стамфорд Бридж" и цялата славна ера впоследствие.
Внезапно Челси се оказа неземно богат, но щяха ли играчи като Клод Макелеле, Ернан Креспо и Хуан Себастиан Верон да приемат офертите от клуба, ако нямаше да играят в Шампионската лига?
Шестият и последен сезон на Марсел Десаи в Челси беше неговият единствен в ерата на Абрамович.
Беше дошло времето ветеранът да приеме поддържаща роля - след като беше допринесъл за развитието на Тери и Галас, те вече изглеждаха по-добри без него.
Макар и предимно като резерва, Десаи помогна за достигането до полуфиналите в Шампионската лига.
После той напусна, за да довърши кариерата си в Катар, а Челси беше поет от Жозе Моуриньо, за да се превърне в суперклуб и да спечели всичко възможно в следващите години.
На Десаи му се падна специфична, но благородна роля - да спомогне за полагането на основата, на която стъпи бъдещият славен Челси.
Само трите му трофея на "Стамфорд Бридж", най-значимият от които си остава Купата на Англия, може и да изглеждат като скромна награда за отдадеността и класата му.
Но феновете никога няма да забравят какво направи французинът в един толкова сложен период и неговият статут на легенда е гарантиран.
