Досега Маурисио Почетино е водил Челси само в шест мача, но вече усеща напълно тежестта върху плещите си.
Спокоен и овладян при представянето си начело на тима през юли, аржентинецът изглеждаше озадачен и сломен под септемврийския дъжд, докато възпитаниците му така и не успяваха да намерят път към вратата на Борнемут.
Нулевото равенство в петия кръг на Висшата лига срещу съперник, който най-вероятно ще се бори за оцеляване, беше поредният разочароващ резултат - а уж новият Челси твърде много прилича на яловия и безидеен тим от миналия сезон.
Разбира се, Почетино се бори при направо екстремни обстоятелства, тъй като около половината играчи, на които би разчитал в титулярния състав, са контузени и ще отсъстват за различен период от време.
Но мижавият старт на сезона с пет точки от пет мача разби надеждите за мощен устрем при новия мениджър и навява на мисълта, че обликът на "сините" няма скоро да се промени.
Задачата на Почетино беше да изправи отбора на крака и да покаже, че може да играе атрактивен футбол с младите футболисти на свое разположение. Чудо обаче не се случва - и при цялата бъркотия, която цари в Челси при управлението на Тод Боели, въпросът е колко търпение ще бъде проявено към треньора и кога вината ще бъде стоварена и върху него.
Списъкът с контузени в състава е дълго четиво, но въпреки това селекцията на Почетино срещу Борнемут предизвика някои критики.
Бен Чилуел беше в групата, но не беше готов да започне от първата минута, а Марк Кукурея беше аут заради болест.
Затова централният защитник Леви Колуил беше пратен на левия бек в схема 4-2-3-1, докато 19-годишният Лесли Огочукву беше титуляр в халфовата линия вместо купения за 43 млн. паунда от Манчестър Сити Коул Палмър.
На Енцо Фернандес пък му се наложи да бъде титуляр по-малко от пет дни след като игра на необичайна надморска височина в Боливия и летя 10 000 километра обратно за Лондон.
Аржентинският халф е най-добър на позицията на №8, но този път беше поставен като атакуващ полузащитник и си личеше, че е изморен. Не беше особена изненада, че целият отбор на Челси беше инертен и неубедителен.
Какви ли експерименти ще последват тази неделя, когато лондончани посрещат Астън Вила?
Почетино не пропуска да напомни след всеки неуспех, че се оправя без куп контузени и срещу Борнемут отсъстващите бяха общо 12.
"Прекалено много играчи не са на разположение. Ще бъдем силни, когато целият състав е на линия. Имаме невероятна вяра, но лош късмет. Дали ще плача и ще недоволствам? Не, трябва да приема предизвикателството и да остана позитивен", зарече се треньорът.
Работата е там, че сега той трябва да покаже не само вяра и позитивизъм, но и гъвкавост, каквато невинаги му е била присъща.
В Тотнъм Почетино демонстрира нежелание да се откаже от една отбрана група основни играчи, на които вярваше безрезервно. На "Стамфорд Бридж" тепърва ще се оформя ядрото на този нов Челси, напълнен със скъпи, но неопитни футболисти, нуждаещи се от напътствия и подкрепа.
Срещу Борнемут Почетино можеше да използва Ян Маатсен като чистокръвен ляв бек и Палмър на позицията на Фернандес, но не го направи и предвид поредния мач без победа, недоволството срещу него расте.
Със само един успех от пет кръга в първенството, прогресът на отбора при Почетино е твърде бавен за очакванията в клуба.
"Смятам, че предвид обстоятелствата, правим много добри неща - повече, отколкото могат да се очакват. Но при Челси очакванията са винаги да се побеждава. Изграждаме нещо, в което трябва да повярваме. Тези млади момчета трябва да разберат какво е да си играч на Челси и да се състезаваш във Висшата лига", обяснява аржентинецът.
Той обаче не може да реши основния проблем от миналия сезон с липсата на голове и това не е особено изненадващо като видим опциите му в атака.
Кристофър Нкунку беше привлечен, за да бъде основен реализатор, както и креативна сила, но французинът се контузи и се налага Николъс Джаксън да води нападението, а той никога не е бил особено резултатен.
При такива липси в състава не се вижда как нещата ще се подобрят в близките седмици. А мениджърът ще продължи да трупа негативи и да изтъква едни и същи оправдания.
Трудностите сякаш връхлетяха твърде бързо Маурисио Почетино, след като той се завърна в професията и се хвърли в дълбокото на "Стамфорд Бридж".
Първоначално индикациите са, че не му липсва кредит на доверие от ръководството, но наставникът трябва да спечели феновете на своя страна и да се стабилизира на поста в ера, в която треньорските глави падат за щяло и нещяло.
В платформата X (доскорошния Twitter) привърженици на "сините" вече се обединяват около идеята, че трябва да бъде привлечен Роберто Де Дзерби, който оставя прекрасни впечатления в играещия вдъхновяващо Брайтън.
Не че в Челси нещата се получиха особено добре, когато през миналия сезон беше взет тогавашният треньор на Брайтън. Но пък примерът с Греъм Потър трябва да напомни на Почетино, че ако търпението на публиката към един мениджър свърши, това може да повлияе и на шефовете.
На Потър също се гледаше като на дългосрочен вариант за Челси, но англичанинът не получи нужното време да направи това, което в момента се очаква от Почетино.
Днес наблюдаваме лондонския тим все още в преходен период, с тотално неизбистрена титулярна единайсеторка, със същите проблеми като преди, но и с над един милиард паунда, похарчени за селекция, откакто Тод Боели притежава клуба.
Ще се случи ли нещо различно при Почетино, ще получи ли той повече време от собствениците, ще се окажат ли феновете отново твърдо против треньора?
Историята на Челси вече години наред ни показва, че следващите сътресения никога не са далеч на хоризонта.
И единственият шанс на Поч да се спаси е отборът да се изправи на крака неочаквано бързо и да покаже нещо много по-различно от досега.
Виновниците за състоянието на "сините" стоят по-нагоре от Почетино в йерархията - но няма съмнение, че при нови провали последиците ще се стоварят първо върху него.
