Повечето хора са запомнили Луиза Григорова - с ролята на Алекс от телевизионния сериал "Стъклен дом", където изгря звездата й. Минали са няколко години от медийния фурор. Днес я намирам по-различна от всякога. Няма мистерия за мен в драстичната промяна у едно момиче, което неусетно се е превърнало в прекрасна, усмихната, млада жена. Отговорът е ясен - Луиза Григорова е влюбена. И твърди, че е завинаги.
Любовта е основното вдъхновение и двигателна сила в забързаното й ежедневие. Животът й тече между интензивните репетиции за новия спектакъл нa проф. Маргарита Младенова - "Човекът, който искаше" по Чехов, където ще играе Дамата с кученцето. И по извънградските пътища, като отпрашва от София във всеки удобен случай, дори да е само за по едно кафе на непознато място.
Цялата тази нейна активност и непокорният й нрав поставиха на кантар вероятността двете да се засечем в ежедневието си. И тук идва късметът, който наклони везните в моя полза.
Свързвам се с Луиза неясно как, от първия път - от краткия и делови разговор по телефона я усещам лаконична, обрана и дори готова да даде любимия си, отрицателен отговор. Но нещо в мен, явно и в нея, подсказва, че има за какво да си говорим.
В уречения ден, за който планирам срещата (от днес за утре, в последния момент), Луиза е свободна, което е рядкост.
Пристигам 10 минути по-рано в най-новия ресторант, прочут с най-добрата азиатска кухня в София - SASA на площад "Народно събрание". И й звъня, но телефонът й пак е изключен..."Звездна тенекия" мисля си и в този момент я виждам. Луиза вече трескаво разглежда менюто и е на уреченото място, както сме се разбрали без допълнителни и излишни съобщения и уточнения. Тази нейна дисциплинираност и точност ми прави силно впечатление.
"Когато не искам да казвам нещо, просто не го казвам. Дръпната съм си, не съм невъзпитана, но мога да кажа, че съм чешит и темерут. На "здрасти" не отговарям. Всичко винаги първо е не, а после да... евентуално".
Луиза сменя настроението си за секунди - първоначално наистина е лаконична, но после се отпуска и двете препускаме към съществената част. А тя е да покажа малко повече от другата Луиза Григорова.
Фотосесия в азиатски ресторант SASA
Тайната й сила е да забравя всичко - случва се често и става бързо, което си е изключителна дарба. Грацията и чара е добила от майка си - Ивет Григорова, в чиято модна агенция прави първите си стъпки. Преди модния подиум обаче, бил балетът. И страшните истории около него.
"По-голямата част от детството ми премина в репетиции с момичетата от балетната школа. Бяхме една банда от 15-ина момичета и танцувахме по 4-5 пъти седмично. Балет от сутрин до вечер", спомня си Луиза.
Балерините си имали хоби - разказвали си страшни истории на някой от последните балкони над сцената или между седалките в тъмното. За духове, мъртъвци и вещици.
"Ясно си спомням, как имаше двама-трима човека от квартала, които си бях внушила, че ме преследват и искат да ме убият. И когато ги виждах на улицата - бягах панически. Чак като пораснах се замислих как ли са се чувствали".
До ден днешен Луиза продължава да се забавлява по този начин с въображението си, Създава измислени персонажи за хората, които среща. Никога не се доверява веднага, затова и подемам разговора отдалеч - за да се доближа до нея постепенно.
В азиатски ресторант сме и няма как да не си поговорим за модната й кариера в далечната Азия. Веднага ми прави впечатление, че не си поръчва суши. "В Китай ядох за първи път суши. Това беше единственото, което можех да ям. Всичко останало е твърде лютиво, мазно и пържено за мен. Върнах се от Шанхай с 5 кг отгоре".
Освен, че така и не успяла да свикне с традиционната китайска храна, Луиза се почувствала и леко отблъсната от културата там.
"За тях човекът като същество е нещо много по-различно отколкото в останалия свят. Да си професионалист тук и там са две коренно различни работи. Там е къртовски труд, а всеки гледа на теб като ходещи пари. Помислих си - ако така се изкарват пари, това е най-трудното нещо на планетата. Едва после разбрах, че пари могат да се вадят и с удоволствие", смее се Луиза.
Тя, която доста държи на личното пространство и пази ревностно зоната на комфорта си, така и не свикнала с опипването на китайците. "В Шанхай, когато те видят, изпадат в лудост. Искат да те пипат, да крещят около теб и се чувстваш като панаирджийска маймуна. Задават ти странни въпроси и искат да се снимат с теб постоянно. Стресът е голям, а техният говор е все едно ти се карат"
Въпреки всичко Банкок успява да плени сърцето на ледената европейска принцеса Луиза.
"Това беше мястото, на което исках да остана. Удължих си престоя с още месец по собствено желание и до ден днешен си мечтая да се върна там".
Ние обаче връщаме Луиза в България, в пернишкия театър, през 90-те години. Тя отново е на пиесата "Приключения опасни със герои сладкогласни" на Недялко Йорданов.
"Първото представление, което гледах над 10 пъти. Всеки път се връщах с надеждата Славейчето Слави да оцелее. Надявах се, че няма да умре. Плачех и отивах отново, за да разбера, че края на историята не се променя". Тогава Луиза не си е и помисляла да стане татрална актриса. Решението й идва силно, конкретно и категорично с пиесата "Отблизо" на Патрик Марбър. В нея става дума за секс, предателство, любов, самоанализ - безпощаден поглед към съвременните отношения.
"Ти виждал ли си някога живо човешко сърце? Прилича на юмрук, обвит с кръв." , цитира тя думите на един от главните герои.
"Страшно много ми хареса. Казах си "Аз трябва да съм на сцената". Може би не толкова заради самата пиеса и самите актьори взех това решение. А а просто като видях те какво успяха да вкарат в мен като усещане... През цялото време се смях и накрая започнах да плача от този смях, защото се оказа, че всъщност е тъжна история, разказана чрез шеги. Когато разбрах какво са ми причинили актьорите - на мен и на душата ми, само за час и половина, си казах, аз трябва да съм от актьорите, горе, на сцената. Тези, които променят хората долу". И без да се притеснява, че любовта във всичките й форми има своите жестоки последствия по думите на Патрик Марбър, Луиза хвърля душата си в изкуството.
"Ако можех да пея и да рисувам щях да правя всички тези неща. В пиесата "Евридика в подземния свят" пея, но безкрайно фалшиво. Това обаче, е ок, защото идеята е, че самата Евридика не може да пее".
Освен театъра, само още няколко неща изкарват наяве чувствеността и любвеобилността на Луиза Григорова.
Едно от тях е котараната с фамозно име Графиня Ан Проспер дьо Лоне - кръстена на героинята й от дипломния спектакъл "Маркиза дьо Сад".
"Бях абсолютно куче-човек - обожавах кучета. Впоследствие разбрах, че с моята програма кучето няма как да бъде щастливо с мен. Затова си взех котка, въпреки че ме беше страх от тях".
Графиня дьо Лоне е неотлъчно до Луиза, дори когато къмпингува на палатки. Както и Мартин Макариев - споменава името му точно на време, докато ни сервират тортите. Най-сладката част от разговора за вълненията на Луиза Григорова.
Мартин Макариев е един от най-успешните млади режисьори у нас.
"И най-прекрасният мъж на Планетата. Съжалявам за всички жени, но най-прекрасният мъж вече е мой. Ще го задържа завинаги ако мога", добавя Луиза .
Амбициозната заявка, която прави, има своите основания. Казва, че двамата консумират сладост и любов от сутрин до вечер. Той пали колата и я води на невероятни места, за да "разтуши" от репетициите.
"Мъж се печели с искреност. Показах на Мартин, че съм готова да дам повече, отколкото да получа. В днешно време трудно може да имаш доверие на някой, а аз доказах, че мога да бъда най-добър приятел в трудните моменти. Изчаках го търпеливо и не му досаждах в продължение на година и половина. Знаех, че съм влюбена, но успях да обуздая пеперудите."
А скоро двамата влюбени ще работят и заедно
"Когато имам нещо, което ме пали - умирам за него". А това, което не гаси Луиза е всеки следващ проект, с който идва "новото запалване, новата история, новото проучване за героя... Намираш нов човек, в който се превръщаш, след това ставаш и следващия". Мечтае за първата си кино роля, но от онези, за които дават Оскари. Би изиграла Лили Иванова в биографичен филм, с уговорката, че няма да пее. А дотогава си пожелава заслужен успех. "Защото ми писна успешни да са хора, които не са го заслужили."
Фотограф: Мирослава Дермеджиева
Гардероб: Ralph Lauren
