ВНИМАНИЕ: В текста се съдържат някои спойлери за Game of Thrones, Westworld и Stranger Things.
Знаят, че са си свършили работата, когато следите от намесата им остават незабележими за публиката - това е правилото на дизайнерите на визуални ефекти в най-големите фантастични или драматични сериали на телевизията.
Не е никак лесно да създадеш робот-убиец, който изглежда толкова реалистично, че зрителят да усети, че може да го докосне с пръсти. Всички други видове органични създания или герои са експоненциално по-сложни за изработка, защото е изключително трудно да излъжеш човешкото око, казва Алекс Курцман. Той е изпълнителният продуцент на Star Trek: Discovery, чиито дизайнери получават задачата да анимират гигантска бавноходка - извънземно с размерите на мечка, което пълзи на 8 крака и използват "мицеларната мрежа" на вселената, за да се движи в пространството.
Златната ера на телевизията вдъхна живот на много амбициозни и качествени проекти, чиито бюджети позволяват впечатляващи визуални ефекти. Не става дума само за сериалите на платени канали като HBO, но и за продукциите на кабелните телевизии и на стрийминг-платформите.
Затова не е изненадващо, че компютърно-генерираните зверове в ТВ-сериалите стават все по-развити и реалистични.
Екипът на Discovery отделя 6 месеца, за да произведе най-сложното си чудовище и да се увери, че то наистина провокира достоверна емоция. В крайна сметка резултатът отговаря на базовите принципи на Star Trek - онова, което изглежда извънземно, чуждо, страховито и чудовищно, е просто нещо, което все още не разбираме.
Обикновено дизайнерите се концентрират върху рисунката на очите, когато се опитват да вдъхнат "живот" на създанията си. Но какво се прави, когато чудовището няма очи?
В случая на Star Trek - животното им изразява емоциите си основно чрез езика на тялото и антените около зъбатата си уста. Понякога дизайнерите се принуждават да използват различни специфични черти във визията на чудовището, за да заменят с тях принципните характеристики на човешкото лице.
Екипът на Stranger Things се сблъсква със същия проблем, когато създава образа на Дарт (накратко от Д'Артанян) - странно създание, наподобяващо уголемена попова лъжичка, за което впоследствие се разбира, че е ранна фаза от развитието на злия Демогоргон.
Обикновено когато аниматорите искат да накарат едно същество да изглежда симпатично, те уголемяват очите му. При Дарт обаче това е невъзможно, затова създателите му решават да го направят леко тромав и непохватен в движенията си. Освен това принтират 3D модел на създанието, за да могат актьорите да го държат, което улеснява доста изпълнението им.
Някои други сериали показват създания, които наистина нямат нищо общо с реалния свят - като жабата-молец от новия Twin Peaks на Дейвид Линч. Насекомото-амфибия излиза от земята и се вмъква в устата на момиче. Сюрреалистичната идея идва от самия Линч, разказва ръководителят на екипа по визуалните ефекти Пиер Бюфен.
"Предницата му няма никакви сили, затова се движи само със задните си крайници, съвсем бавно. Идеята беше да се създаде нещо изключително странно и уродливо. Представете си, че сте по корем на пода и се опитвате да се движите, без да ползвате ръцете си", обяснява той.
Когато става дума за "органични" свръхестествени създания, сред най-добрите примери са хостовете от втория сезон на "Westworld". Ръководителят на екипа от дизайнери Джей Уърт разказва, че са моделирали лабораториите от парка на Западен свят по визията на фабрика на Audi, която Джонатан Нолан посещава. Всяка секция от лабораториите има своя собствена мисия при производството на хостовете. За да оформят различните версии на роботите, дизайнерите трябва да начертаят и цялата история на парка - от първите хостове до най-новото поколение.
"Разговаряхме много често по въпроса за органичната природа на телата. Можем да показваме само малки части от него, но работата ни трябва да е покрила абсолютно всички различни елементи, за да има как да попълним празнините", казва Уърт.
Идеята на екипа е да гарантира, че роботите изглеждат уникално. Ако са твърде металически, хостовете ще приличат на Терминатор. Ако са твърде деконструирани, ще напомнят на андроида Сони от "Аз, роботът".
Така се стига до концепцията за матово-черните метални скелети, които защитават сложните хидравлични и механични системи под кожата. Червените кабели наподобяват човешките вени.
Въпреки че всички тези създания са плод на фантазията или научната фантастика, все пак трябва да пазят известна връзка с реалния свят. Дори когато екипът на Game of Thrones изработва визията на драконите, дизайнерите полагат огромни усилия да вградят практични ефекти. Когато на екрана виждаме как драконът бълва огън, доста често в заснемането на сцената е използвана реална огнехвъргачка.
"Толкова много фантастични неща се случват, че ако изглеждат твърде изкуствено, ще развалят преживяването на зрителите. Опитваме се да ги анимираме толкова реалистично, колкото истински са калта и пръстта от останалите сцени в сериала", казва главният дизайнер на Game of Thrones Джо Бауър.
В последния епизод на Сезон 7 един от драконите на Денерис се превръща в безсмъртна версия на самия себе си. Визуалните препратки за създаването на ледения дракон Визерион идват от странен източник.
Бауър раздава на аниматорите си изображения на вампира Носферату, чиито прегърбени рамене и паякообразни пръсти вдъхновяват новата форма на Визерион. Дори когато драконът лети, главата му потъва под нивото на раменете. А когато Визерион унищожава прословутия Вал на Вестерос с огнен залп, сцената провокира асоциации със звука и вибрациите от волтова дъга.
Впечатляващото при тези зверове не е само страхът, който те внушават.
"Не е важно просто да нарисуваш хищническите черти на създанието си. Това е лесно, то се подразбира от само себе си - белите остри зъби и розовите венци ще уплашат всеки зрител. Важният въпрос е как да го направиш красиво и елегантно", казва Невил Пейдж, дизайнер на чудовището от историческия хорър "The Terror".
Неговият Туунбак е свръхестествена смесица между гигантска бяла мечка и злонамерен дух, който преследва екипажите на два обречени кораба, затиснати в северните ледове. Целта му е да се покаже като ужасяващо природно изчадие, но има моменти, в които главата му прилича на човешки образ - а точно това е целта на дизайна му.
"Представете си, че разглеждате две снимки - отляво имате полярна мечка, а отдясно - красиво, старо и мъдро лице на ескимос. Това направих и аз - дигитално скулптирах мечката, след което модифицирах главата й по подобие на възрастен човек", казва Пейдж.
Понякога точно тези базови детайли като наклонената глава или познатото изражение на очите кара анимираните създания да изглеждат като живи същества. А понякога могат дори да ви накарат да забравите, че са само пиксели върху екрана.
