В края на втори сезон на мрачната, студена криминална драма "Мостът" (Broen), нещата изглеждаха доста зле за двамата детективи.
Симатичният датски детектив Мартин Роде (изигран от Ким Бодниа) беше арестуван за убийството на убиеца на сина си. А неговият съдружник - шведското ченге Сага Норен, изиграна от актрисата София Хелин, надуши престъплението на своя партньор и безмилостно го предаде на властите.
Последно видяхме как Мартин гледа печално по време на ареста си, докато Сага гледа безпристрастно.
По всичко изглеждаше, че лоялността и приятелството нямат значение за нея, както и емпатията. В нейната, владяна от синдрома на Аспергер личност, не остава много място за емоции. Да се свърши работата по правилния начин е онова, което има значение.
След този драматичен финал, Бодниа и създателят на сериите Ханс Розенфелдт се разминаха драстично относно това как трябва да се развие характерът на датското ченге в трети сезон.
Бодниа мислеше, че трябва да остане в затвора, Розенфелдт го искаше на свобода. В крайна сметка Бодниа напусна през април 2014-та, оставяйки Розенфелдт да се мъчи със сериозни промени в сценария, за да може филмът да е готов до тази есен, без участието на персонажа Мартин.
Много от сценария все пак остава непроменен, но се налага Сага да се сдобие с нов партньор - Хенрик Саборое (Тюр Линдхарт), а Розенфелдт подчертава, че раздялата с Мартин не е оставила лоши спомени у никого.
Но как всичко това засяга София Хелин, жената, която се превъплъщава в образа на чудачката Сага и която кара нейното светлозеленото Порше и носи впитите й кожени панталони?
"Беше болезнен процес преди той (Ким Бодниа) да вземе решение", казва Хелин.
"И в началото бях ужасена, нещастна и, разбира се, тъжна. Но доста бързо разбрах, че това е възможност за мен като актьор да използвам ситуацията. Така че започнах да се възползвам. И така започнахме с нова енергия да правим нещо напълно ново".
Както феновете на шоуто вече са се досетили, Сага Норен е от онзи тип жени, която би била най-доволна, ако можеше да работи съвсем-сама. Но, за нейно щастие, с новия й партньор Хенрик, тя е "в добри отношения", по думите на Розенфелдт.
"Не можехме да ги накараме да се карат в продължение на 10 епизода, освен това установихме, че ако някой действа срещу Сага на екрана, той мигновено ще бъде намразен от зрителите".
Трети сезон е мрачен, както винаги (във всички отношения) и проследява как Сага извършва разследване на цяла серия зловещи убийства, започнали с драматичното убийство на спорна гей-активискта и пионерка във въвеждането на неотрални полово предучилищни в Дания.
Семейството и предрасъдъците са ясна тема за "Мостът", но в трети сезон Сага трябва да се изправи също така и срещу самоубийството на своята сестра Дженифър, за която се спомена и в последните серии на 2-ри сезон. Ние се срещаме и с нейната "ужасяваща" майка за първи... и (внимание, сполери!) последен път.
"Беше много трудно да се върна в миналото на Сага - доста депресивно ми подейства", казва Хелин.
"Вината, самоубийството на едно дете... Трябваше да бръкна в себе си, в своите "тъмни" страни, за да намеря нейните "тъмни" стани, така че прекарах месеци в тъмнина".
Розенфелдт наистина вкарва Сага буквално в "мелницата" в трети сезон.
"Тя не владее нещата, които й се случват и виждаме как нейните емоции ефектират върху цялата й работа за първи път", казва той.
Но Розенфелдт все пак е достатъчно "мил", за да намали броя на труповете в трети сезон - от 37 трупа във втората част, сега те са доста по-малко.
"Аз съм твърде съсредоточена върху своя образ, за да броя трупове", заявява Хелин.
"Толкова много съм в Сага, че виждам всичко от нейната персепктива... Интересува ме сюжета, психологията и защо хората се държат по един или друг начин".
Част от очарованието на "Мостът" е в сравняването на различията между шведите и датчаните, които живеят от двете страни на моста Йоресунд, на чието име е кръстен сериалът.
Трети сезон привлича вниманието върху датското разбиране, че шведите са много по-политически коректни. Подчертава се и различния подход, който използват двете страни в борбата с бежанската криза: шведите са приели много повече мигранти от Дания (а и от Великобритания) - нещо, с което, според Хелин, нейните съграждани трябва да се гордеят.
"Вие приемате 4000 на година, а население ви е 64 милиона, а ние вземаме 100 000 души и сме 9 милиона. Да поговорим за това. Струва ми се, че ние поемаме много по-голяма отговорност от вас. Толкова се гордея със Швеция, мисля, че това е красиво".
Хелин има за себе си радикален отговор на бежанската криза:
"Трябва да опростим нещата. Ако някой седи на входа на вратата ти и кава "Искат да ме убият, ще ме пуснеш ли да вляза?" - можеш ли да кажеш "Не!" Защо трябва да го усложняваме повече от това? Ако идват да ни молят, не трябва ли да отворим вратите си? След няколко години тези хора започват да работят тук, за страната ни".
Социалната загриженост на Хелин се простира и върху нейната героиня.
Докато Розенфелдт не желае да даде точно определение какво е състоянието на Сага ("Това означава, че сме свободни да правим с нейния персонаж всичко, което си поискаме"), Хелин е наясно, че нейната героина има синдрома на Аспергер.
"Сага никога не би отишла на доктор, за да се диагностицира", казва твърдо Хелин. "И би избягвала докторите през целия си живот. Тя знае, че е различна и знае и за синдрома на Аспергер. Ако някой я попита, тя би казала: "Може би, но не е толкова важно. Важното е, че мога да работя и да съм добра в това".
"За мен беше от голяма ползва да прочета за синдрома и да се видя с хора, които го имат. Излязох на улицата, все едно съм нея, за да изживея как другите хора биха реагирали на моето поведение. Говоря си сега с вас, виждам ви, слушам ви, но какво се случва с хората, които не го правят? Беше интересен експеримент", разказва Хелин.
Да изиграеш толкова изискващ от актьора персонаж, обаче, взема своето от личния живот.
София живее със своя съпруг Даниел Готшенхелм, също актьор и със двете си малки деца - сина Оссиан и дъщерята Нике.
"Когато играя Сага, моят съпруг може да усети, че не присъствам емоционално, както друг път. За да изляза от роля, са ми неоходими сериозни усилия да спра своя мозък, да му кажа да престане да се държи като нея и да бъда отново себе си. Онова, което имаме общо със Сага, е страстта към работата. Никога не спираме да работим. Иначе сме доста различни.
Но онова, което се случва е, че когато съм нея за толкова дълго време - това ме променя. Започвам да съм наистина като нея".
Тя казва, че вярва в Бог, но не би описала себе си като типичен християнин. Въпреки това не скрива своята топлина и човещина, специално когато говори за Сага.
"Обичам я, грижа ме е за нея и не мога да я понасям в същото време", смее се тя.
"В истинския живот, тя би била много неприятна, но като зрител вие я харесвате. Но не се чувствам добре да съм нея. На нея й е тясно в нейното си тяло, тя се движи твърде бързо. Тя ме изтощава".
"Много често си мисля за нея, когато не я играя. Тя ми е като роднина, близък братовчед, с който си принуден да се мотаеш цяло лято, дори да не го харесваш. Защото аз не бих искала да си прекарвам времето с нея. Кой би искал?"
Много мъже, най-вероятно.
Минава време докато стигнем до този аспект, но идеята, че Сага може да бъде секс-символ, е нещо, което кара София да бърчи гнусливо нос.
"Това не е нещо, за което мисля, докато играя. Чух някои коментари, че тя вече била феминистка икона във Великобритания и това е нещо, което одобрявам и ме радва... но за другото... не знам. Не знам".
Радост? Това е рядко нещо в света на Сага Норен. Затова трябва да бъде оценено по достойнство от устата на актрисата София Хелин.
