Трети сезон на сериала на Hulu „Историята на прислужницата" (Handmaid's Tale) завърши ударно, за разлика от втори, който остави почитателите на героите, създадени оригинално от писателката Маргарет Атууд, раздвоени.
Трети сезон подсказа, че този път авторите на сериала са задали посока, към която да се движат, а не просто се опитват да удължат успеха на първия, който донесе награди и фенове на сериала и платформата Hulu, който у нас се излъчва благодарение на HBO.
Втори сезон остави Джун (Елизабет Мос) в Гилаед, а дъщеря й Никол, заедно с прислужницата Емили (Алексис Бледъл), изпрати в Канада, където да се докоснат до свободата и възвръщането на нормалността.
Оставането в Гилаед беше доброволен избор, оправдан с желанието на Джун да открие дъщеря си Хана, и придружен с множество кадри на мрачното лице на Мос.
Ако това само по себе си не беше достатъчно сериалът да повтори успеха на първия сезон, то сегашните 13 епизода подсказаха, че все още има хляб в историята - не само за създателите на епизодите, но и за зрителите, които отчаяно искаха всичко да се върне в правия път.
А той е пътят на промяната - от едно състояние към друго.
Една изкуствено създадена система, която почива върху грешна основа, не може да издържи дълго, преди да се срути под напора на абсурдите си. Именно това е на път да се случи в Гилаед. Ако в първи сезон видяхме ужаса на една тоталитарна система, в която жената е третирана като предмет, то втори сезон се задави, потъвайки в клаустрофобичния свят, в който сексуалното насилие и издевателствата над жените са ежедневие.
Това доведе до усещането, че сериалът няма какво да предложи откъм сюжетно развитие, освен още от същото. За щастие, трети сезон избра друг подход - да задвижи действието, макар и бавно, към промяна.
В основата й, разбира се, е Джун - незаобиколимият фактор в историята. Докато действията на всеки друг от героите водят до жестоко наказание (дори съпругата на командир Уотърфорд Серена Джой загуби пръста си заради четене), на героинята на Елизабет Мос сякаш винаги й се разминава. Въпреки това обаче видяхме развитието на персонажа от тиха съпротива, през отчаяние и лудост, до съвсем ясното решение да намери изход от ситуацията - не за себе си, а за безбройните момичета, обречени да пораснат в един затворен свят, в който жената няма право на избори. Осъществяването на този невъзможен план - над 50 деца да бъдат изведени от страната, беше в сърцето на удовлетворяващия финал на сезона.
Kiss Gilead goodbye. 😘🖕
— The Handmaid's Tale (@HandmaidsOnHulu) August 15, 2019
The season finale is now streaming, only on @hulu. #HandmaidsTale pic.twitter.com/3jMXxRnT44
Така тайната революционна организация на прислужниците и „мартите" (домашните помощнички) „Мейдей" се оказа във фокуса на събитията, като бавно, но сигурно премина от терористични атаки с взривове и жертви към друга, по-спасителна форма: всички жени рискуваха животите си, за да спасят децата.
В този сезон героинята на Елизабет Мос тръгна към категорично и сигурно разрушение на изградения досега персонаж. От една страна тя се превърна в център на общността на съпротивата, а от друга - в безразсъдна жена, на ръба на отчаянието, която постепенно губи способността си да изпитва емпатия, а вместо това грижата й за живота на другите изглежда напълно притъпена.
В този сезон не един или двама герои умират пред погледа й и пряко или косвено - заради действията й. Въпреки това тя изглежда отстранена, защото за да започнеш революция, трябва да си готов да направиш жертва. А както стана ясно в края на сезона - тя жертва себе си не само психически, но и физически.
Въпреки че на моменти епизодите се губеха, лъкатушейки между герои и теми, то последният - "Mayday" - предложи нужната динамика.
В него видяхме как една невъзможна идея се превръща в реалност: извеждането на колкото се може повече деца от Гилаед. Тук могат да се търсят много дупки в сценария, но въпреки това епизодът предложи добро телевизионно изживяване с удовлетворяващ финал.
И ако според множество чуждестранни критици има редица въпроси около това как с такава лекота се извеждат толкова много деца, без да бъде осуетен планът, отговорът може да бъде и много прост: една система, която не работи, рано или късно се срива, защото е допуснала в нея да се появят твърде много пролуки.
Нито Джун, нито дъщеричката й Хана, нито командир Лорънс (Брадли Уитфорд), помогнал за осъществяването на плана, успяват да избягат от Гилаед. Жертвата на Джун обаче води до резултат, обобщен в цитат от Библията в края на епизода, който обвързва саможертвата на Джун с божествено дело, подчертавайки не само неговата праведност, но и пожертването й.
В края на епизода виждаме Джун простреляна и носена от други прислужници и марти от „Мейдей", неясно накъде.
Онова, което е ясно, е, че четвърти сезон трябва да предложи финалната развръзка на историята, която макар и закъсняла, има шансове да бъде удовлетворяваща за зрителите. За целта обаче трябва да избере каква история иска да разкаже - дали ще се фокусира върху Джун, както досега, или ще обърне повече внимание и на другите герои и разплитането на техните съдби през по-мащабен поглед.
Трети сезон прескачаше между Гилаед и Канада, а финалът му, в който Серена Джой (Ивон Страховски) и съпругът й Фред Уотърфърд (Джоузеф Файнс), са затворници в Канада, както и фактът, че повечето водещи герои от сериала вече са отвъд границата, подсказва, че и в новия сезон това прескачане от място на място ще бъде водещо.
Последният епизод на сериала дава насока за развитие на една по-динамична история, която да постави точка на епизодите. Защото въпреки удовлетворяващото спасяване на децата, трети сезон ни върна в края на втори - Джун не успява да избяга, а Гилаед все още стои върху основите си, макар и силно разклатени.
Макар че част от хората с власт в порочната система са свалени, а група деца - спасени, фундаменталната промяна все още не се забелязва ясно. Същевременно революционната организация „Мейдей" е по-оголена отвсякога и много жени ще увиснат на въжето. Едва ли сред тях обаче ще бъде героинята на Елизабет Мос. Ако сериалът до момента е бил постоянен в нещо, то това е в сценарното майсторство да я пази винаги жива.
От гледна точка на времето, в което живеем, важно е финалът на сериала да покаже, че всяка изкривена система, в която човекът е поставен в ситуацията на безправен роб, може да бъде срутена, а мирът да бъде възстановен.
От гледна точка на Hulu - платформата, създател на сериала, важно е той да достигне финала си скоро.
Успехът, който първи сезон на „Историята на прислужницата" донесе на стрийминг платформата, превръщайки се в първия награждаван изцяло стрийминг сериал, няма да се повтори.
А изсмукването на още и още от поредицата започва да изсмуква и от търпението на зрителите. Нито героите от „Историята на прислужницата" заслужават това, нито оригиналната история, нито зрителите.
Сериалът можете да гледате по HBO и през стрийминг платформата HBOGO.
