Годината е 1973-та. Ричи Финестра (Боби Канавали) e мениджър на звукозаписен лейбъл, загубил вяра в музикалната индустрия, пропил се и затънал в сериозна каша.
И все пак, точно преди да удари дъното, главният герой на новата драма на HBO "Винил" е сполетян от неочаквано вдъхновение. Ричи отива в мрачната част на Манхатън, за да си купи кокаин, когато ненадейно попада на шумен рок-концерт на изгряваща група, наречена New York Dolls.
Oще с първите кадри "Винил" оставя усещане за филм на Мартин Скорсезе - комбинация от земен реализъм, носталгия по Ню Йорк от 70-те и пулсиращ рокаджийски саундтрак. Всъщност Скорсезе е изпълнителен продуцент на сериала и режисьор на двучасовия пилотен епизод.
В случай че присъствието на утвърдения режисьор ви се струва недостатъчно, когато става дума за сюжет за лоши момчета, екзистенциални кризи и изкупителното въздействие на музиката - тогава е добре да знаете, че сред изпълнителните продуценти на "Винил" е и Мик Джагър - фронтменът на Rolling Stones.
Актьорският състав включва Оливия Уайлд - известна още като чаровната 13 от "Д-р Хаус", Рей Романо ("Всички обичат Реймънд") и Джуно Темпъл. Сюжетът смесва измислени герои с актьори, които играят съществуващи музикални звезди (като Дейвид Боуи, Елвис Пресли и Лу Рийд) - сериалът е амбициозен, скъп и според създателите - с гарантиран успех.
Изпълнителният продуцент Терънс Уинтър описва първоначалната си реакция, когато го канят да се включи в проекта: "Спомням си, че си повтарях: "Така. Мартин Скорсезе. Мик Джагър. Рокендрол. Не ме интересува какво е - няма начин да не го гледам".
За HBO, които имат в портфолиото си неща както "Game of Thrones", "True Detective", шоуто на Джон Стюарт- "Винил" е важно попълнение. Това е начин да се добавят имената на Скорсезе и Джагър в списъка с именити сътрудници.
Целта и амбицията на "Винил" според Скорсезе е "музика да бъде част от сюжета, но и целият сюжет да бъде като едно музикално парче", да се усети как музиката е дефинирала живота на хората преди около 50 години. За Мик Джагър "Винил" е образ на едно вълнуващото, несигурно време в музиката, когато един западащ метрополис се превръща в сцена за пънка, диското и хип-хопа.
"Ню Йорк беше затънал" разказва Джагър. "Имаше много бедност и много неравенство - и всичко това на фона на мръсни градски пейзажи". "Забравих да спомена и глупавите дрехи", допълва Джагър. "Някои от тях бяха абсурдни, но някои бяха донякъде оригинални".
Достигането до заснемането на "Винил" отнема много години.
Първоначалният план е за филм, наречен "The Long Play", който Скорсезе и Джагър подготвят от 2000 година насам, и който трябва да проследи живота на хора от музикалния бизнес в продължение на няколко десетилетия и културни ери.
Уинтър, носител на "Еми", продуцент на "Семейство Сопрано" и изпълнителен продуцент на "Престъпна империя", е сред сценаристите, работили по "The Long Play". Но през 2008-ма, по неговите думи, "световната икономика се срина, и изведнъж телефоните спряха да звънят".
"Студиото заяви "Хм, може би не е сега моментът да правим тричасов епичен исторически филм", допълва Уинтър, който е писал сценария за "Вълкът на Уолстрийт" на Скорсезе.
Като се опира на сюжета на "Престъпна империя" - скъпата гангстерска драма на HBO за ерата на сухия режим (която продължи пет епизода и привличаше средно по 2-3 млн. зрители на епизод в Америка) - Уинтър пренаписва рок-проекта като пилотен епизод за телевизия.
За главната роля на Ричи Финестра, нервният шеф на American Century Records, продуцентите се спират на Канавали - носител на "Еми" за ролята на избухливия бандит Джип Росети в "Престъпна империя".
Подготовката на Канавали за ролята във "Винил" е много сериозна.
Тя включва срещи с мениджъра Дани Голдбърг (представлявал изпълнители като Beastie Boys и Nirvana); уроци по китара с Лени Кей, който е сред основателите на Patti Smith Group - и много време, прекарано със Скорсезе, който активно оформя героя на Ричи.
"Той ми каза: "Ти си човек, който постоянно посяга с ръце към хората, когато комуникира", спомня си Канавали. "Всеки път, когато се доближавах до него, той се отдръпваше леко. Скорсезе ми каза: "Искам да запазиш тази черта. Искам Ричи да бъде такъв".
Уайлд, която е ветеран на TV сериали като "Д-р Хаус" и "Ориндж Каунти", също търси напътствия от Скорсезе за героинята си Девън, която е съпруга на Ричи и някогашна активна фигура в декадентската арт-сцена на Ню Йорк.
В разговорите си с продуцентите на "Винил" Уайлд казва: "Вече съм фен на идеята. Но за да се съглася да участвам, трябва да знам, че не искате от мен да бъда страдащата домакиня и съпруга. Искам да съм сигурна, че има и нещо повече".
Уайлд остава доволна не само от предисторията на Девън, бивша муза и довереница на Анди Уорхол, но и от подхода на продуцентите, който залага на откритост и сътрудничество.
Други актьори също изглеждат доволни от шанса да се видят в широки ревери и с пищно лицево окосмяване.
Романо, звездата-комик на "Всички обичат Реймънд", който играе партньора на Ричи в лейбъла, Зак Янкович, казва, че когато изпраща записа си за кастинга на Скорсезе, реакцията на продуцента е: "Той никога не е чувал за теб."
"Не съм толкова самоуверен, че да смятам, че всеки е чувал за мен", разказва през смях Романо. "Но ми се стори малко странно".
Все пак, както казва Романо (който е участвал и в "Parenthood" и "Мъже на средна възраст"): "Това се оказа късмет. Скорсезе нямаше предварително изградени представи за мен".
Снимките на пилотния епизод на "Винил" започват през лятото на 2014 и продължават 35 дни.
Канавали, който работи по 16-17 часа дневно, 5-6 дни седмично, играейки неистовия и често надрусан мениджър, казва, че ангажиментът му със Скорсезе си е струвал.
За да се превърне в сериал, "Винил" има нужда от около 1000 кв.м. снимачен терен в Steiner Studios в Бруклин. Именно тук са пресъздадени в най-дребни детайли офисите на American Century, заемащи цели 600 кв.м.
Това е просторно офис пространство, изпълнено с цигарен пушек. с ретро обложки на албуми по стените, с пепелници, ролодекси и пишещи машини. На етажите над снимачната площадка са офисите на продуцентската компания и мащабен отдел за костюми, заемащ терена, наследен от "Престъпна империя", чиито снимки приключиха през 2014-та.
Никой не коментира какви са разходите за снимките на "Винил", но филмът използва голямо количество нова и лицензирана музика, която ще се пуска и под формата на саундтрак албум след всеки епизод (в България издатели са Atlantic Records и Warner Bros.).
Уинтър заявява: "Да, цената ще е висока, но и печалбата ще е също толкова невероятна!"
Уинтър е съсценарист на пилотния епизод на "Винил" заедно с Джордж Мастрас ("В обувките на Сатаната"), коментира още критиките по отношение на "Престъпна империя", а именно, че шоуто е отделило много време да изгражда герои и сюжетни линии, преди да достигне до тяхното развитие.
"‘Империята" беше малко бавна, но тук сюжетът е напълно различен".
За "Винил" той казва: "Тук е като изстрел от оръдиe. Замисълът ни е да се чувствате все едно сте завързани за ракета, която излита".
За Джагър продължаващата работа по "Винил" е неговото запознаване с едно от малкото начинания в шоубизнеса, с което не си е имал работа досега, но и сериозен урок доколко е способен да участва в процеса на подготовка.
"Няма как да прекарваш всяка минута от живота си в сериала - това не е твоята работа", заявява Джагър.
"Но това е твое творение, твое чадо, и не искаш да го изпуснеш. Без да ставаш обсебен, трябва да държиш ръката си на кормилото".
Има и още една причина Джагър да държи под око "Винил": неговият син Джеймс е актьор в сериала. Той играе фронтмена на неопитна прото-пънк банда. "Не съм настоявал да бъде избран за ролята", заявява Джагър. "Само помолих да го оставят да се яви на прослушванията и да видим как ще се справи там".
Уинтър коментира, че "Винил" е поредна глава от навлизането в съвременната култура от страна на Скорсезе. За целта на утвърдения режисьор му се е наложило да се научи да прилага слуха си на рок-фен към визуалната медия, както и да пренесе кинематографските си умения към телевизията.
Припомняйки си ранен разговор за "Престъпна империя", Уинтър разказва как е обяснявал на Скорсезе разликата между минисериал и същински сериал.
"Казах му: "Минисериалът е с окончателен, определен брой епизоди - 6, 8, 10 епизода и край", спомня си Уинтър. "‘Докато истинският сериал е... снимаш пилотния епизод и после продължава нататък". И той ми отвръща: "Значи пилотният епизод е филмът, а това, което се случва по-нататък в сериала, е след филма? Окей, разбирам. Аз ще заснема филма, а след това ти направи сериала".
Не стига, че в статията има грешки, ами и вие допълнително сте оплескали превода. Името на Боби Канавал се произнася Кенъвале. Може да го извъртите на Кенъвали, както грешно правят много американци или да го побългарите на Канавале, но в никой случай не може да го наричате Канавал. Мик Джагър е предимно продуцент на сериала - един от тримата. Не е другиЯТ изпълнителен продуцент, както твърдите, защото в тази си роля работи само по 2 епизода (и то последните 2 на първи сезон, които ще се излъчат чак през април). В New York Times също не го наричат "другият" - казват само "a fellow executive producer". Защото Джагър и Скорсезе са едни от многото изпълнителни продуценти. Останалите също са именити: Джон Мелфи, Терънс Уинтър, Ема Коскоф, Алън Коултър, Джордж Мастрас, Рик Йорн, Виктория Пиърман и пр. На "журналисти" като вас сигурно имената нищо не ви говорят, но биографиите на тези хора включват много от значимите сериали и филми на последните 15 години - като се почне от "Бандите на Ню Йорк", мине се през "Семейство Сопрано" и "Сексът и градът" та се стигне до "Вълкът на Уол Стрийт". Обаче поне едно име трябва да ви говори нещо - това на Терънс Уинтър, който сте нарекли "шоурънър". Първо, това са две думи и се пишат отделно - "шоу рънър". И второ няма такава длъжност. Това е просто синоним за изпълнителен продуцент. А значи и няма как Джагър, и Скорсизи да са единствените. И погрешно е спомената биографията му. което е грешка на "Ню Йорк Таймс". В "Семейство Сопрано" Уинтър е продуцент само на 11 епизода. През останалото време върши други продуцентски дейности. Наградите "Еми", които получава са за сезони, в които е бил именно изпълнителен продуцент. Може да ви се струва, че няма голямо значение - все са продуценти, само че в телевизията различните продуцентски названия са конкретни длъжности и всяка от тях има конкретни задължения. Все едно да объркате главен редактор с дежурен редактор на някой вестник. А това дето Канавале е работил по 16-17 часа дневно на 6-дневна седмица е огромна тъпотия. Стандартният снимачен ден продължава 10-12 часа, като това освен репетиции и снимки, включва подготовка на терена и на техниката (които естествено не се правят от актьора), обедна почивка, други почивки ако актьорът има празни часове между сцените, транспорта между локациите и т.н. Абсурд е Канавале да е работил по 17 часа ежедневно, защото това не е ситком. Дори най-главният герой в сериали като "Винил" не участва във всяка сцена и всеки кадър. Съответно четенето на сценариите и репетициите си влизат в онези 10-12 часа. В киното понякога е възможно да изкараш цяла седмица на 16-часов ден заради ограничени срокове на достъп до някоя локация, но там подготовката на сцените плюс местенето на камерата и осветлението често отнема повече време, което за актьора може да е почивка. Телевизионните сериали обаче се снимат на конвейер с много по-плътен график месеци наред. Пък актьорът не работи сам. Ако той е бил зает 16-17 часа, значи целият снимачен екип също е бил зает. Само че трудовите условия в САЩ не са много по-различни от България. Даже в киното и телевизията често са по-строги, защото имат силни профсъюзи - има си регламентирани почивки между работните дни. Тоест тези 17 часа ще са много сериозен овъртайм, който при такива скъпи сериали ще струва не само майката и бащата, ами и лелята, и чичото на Мик Джагър. Щото овъртаймът се плаща скъпо от продуцентите и HBO няма да се бръкне за него. Не че не се случва - случва се на всяка продукция. Но първо няма начин да уплътниш всеки работен ден, просто защото не можеш да контролираш всички локации и странични ангажименти на актьорите. Изненади винаги има. Със сигурност са се случвали дни в които са снимали само по 7-8 часа. И тези дни не са били един-два. Дори и да нямаше трудови закони пак не може дълго да се кара на 16-17 часов ден, просто защото екипът ще прегори и ще се изпокара още в края на първия месец. Всеки продуцент го знае. Затова дори нормално натоварен график често се плаща не само с пари, а и с допълнителни почивки - примерно цяла празна седмица по средата на снимачния период.