Има един образ от сериала The Lord of the Rings: The Rings of Power, който чудесно илюстрира връзката между шоуто на Amazon Studios и творчеството на фентъзи писателя Дж. Р. Р. Толкин.
Образът е на листо, обагрено в красиви есенни цветове, по което е плъзнала противна черна слуз.
По същия начин красотата на творбите на Толкин бива покварена от бездарността на Патрик Маккей и Джей Ди Пейн, главни сценаристи и шоурънъри на The Rings of Power.
Двамата некадърници, незнайно как получили от Amazon Studios възможността да работят с най-големия бюджет в историята на телевизионните сериали - 465 милиона долара, нагледно демонстрираха защо, както сами признават, 10 години са писали сценарии за големия екран, които така и не са се превръщали във филми.
След края на първия сезон на The Rings of Power искрената ми препоръка към всички, които все още не са го гледали и се колебаят, е да не си го причиняват.
Вместо това прочетете някоя от книгите на Толкин (и знайте, че стилът му не се нрави на всеки) или просто изгледайте отново трилогията "Властелинът на пръстените" на Питър Джаксън. Така ще оползотворите времето си много по-приятно и ще уловите истинската магия на британския писател (в по-голяма степен с книгите, разбира се).
Осемте епизода на The Rings of Power ще се опитат с прекрасната си визия и красива музика да ви заблудят, че гледате нещо по Толкин, докато всъщност минута след тягостна минута ще ви мъчи на места скучната до приспиване бездарност на сценаристите Маккей и Пейн.
Сериалът, който те са написали, не може да се нарече адаптация, а напомня повече на фен фикшън. При това реализиран с бюджет, който продължава да изтиква на преден план въпроса: "Ами ако бяха дали тези пари на някой кадърен кинотворец?".
Преди да се потапим в този поглед към тяхното неумение не просто да претворят Толкин на екран, но дори да напишат сносен сценарий, следва да бъдете предупредени - следват СПОЙЛЕРИ за целия първи сезон на The Rings of Power.
Да не знаеш как да разкажеш история
Дори човек да не е почитател на книгите на Толкин, а просто да е гледал няколко добри сериала през живота си, може да улови слабостите в това как е конструиран The Rings of Power.
Сценарият на Маккей и Пейн твърде много разчита на т.нар. мистериозни кутии (mystery boxes) - това е елемент, било то човек, предмет или идея, за който в началото не се знае много и интересът на зрителя бива грабнат именно от обещанието, че мистерията ще бъде разкрита.
Тук имаме твърде много подобни истории - кой е Странникът (онзи, паднал от небето), кой всъщност е Халбранд, кой и какъв е Адар, каква е мистерията зад острието-ключ, която Тео намира, как ще бъдат "спасени" елфите...
По-лошото е, че историята е подчинена на мистериите, а не обратното, т.е. след едно гледане на сериала и разкриване на загадките зрителят вече няма основание някой ден да повтори.
Това противоречи на изявеното от двамата главни сценаристи желание да създадат класика, която да се "гледа и след 60 години". Шегаджии.
Сравнете техния подход с книгите на Толкин или дори с филмите на Джаксън, където водеща е историята, не мистерията. Героите имат ясна задача и е интересно да ги проследим по пътя към нейното изпълнение, да четем/гледаме как се справят с предизвикателствата, с които се сблъскват по пътя си, и как комуникират помежду си.
Комуникацията между героите в The Rings of Power понякога е приспиваща, въпреки усилията диалозите да бъдат направени по-поетични, докато редовно се прокрадва някоя дословна реплика от друга история от книгите на Толкин/филмите на Джаксън, която да прозвучи познато на зрителя. Да, сериозно, ползвани са не само препратки към Толкин, но и към измислени от екипа на Джаксън реплики и идеи.
Отвъд това идва неумението на Маккей и Пейн да построят добре един сериал.
Те заливат зрителя с няколко сюжетни линии - на Галадриел, на Елендил и Исилдур, на Елронд и джуджетата, на Нори и Странника, на Адар и орките, на Арондир и Бронуин, на Тео и острието... (много са, а?). Вместо да ги преплетат умело сцена след сцена, ту гледаме цял епизод за случващото се в Нуменор, ту почти цял такъв, обръщащ внимание основно на историите за Елронд и Нори.
На всичкото отгоре липсва усещането за време и пространство. Галадриел преплува океан. Абсурдно. Нуменорците се натовариха в ТРИ кораба, от които после слезе една камара народ и то с коне и провизии за немалък лагер. Абсурдно. За нула време нуменорците преминаха от острова си до Средната земя и в точната секунда се озоваха там, където Адар заплашва Арондир и компания. Абсурдно.
"Властелинът..." на Джаксън, че дори доста по-слабата му адаптация на "Хобит", поне се опитваше да създаде представа за огромните разстояния, през които героите преминават. Тук персонажите сякаш владеят телепортация.
Нелогични моменти има и в монтажа (особено видно е в последния епизод при "битката" между Странника, полуръстовете и измислените жрици от Рун), а и в поведението на някои от персонажите.
И така и така сме тръгнали да дълбаем твърде дълбоко, да стигнем до балрога в дълбините...
Това не е адаптация, а гавра с историята на Средната земя
Може би вече сте чули/прочели, че Маккей и Пейн сгъстяват в един човешки живот време огромен период от историята на Втората епоха, както е описана (макар и недетайлно) от Толкин.
Само за пример: според книгите изковаването на Пръстените на силата от Келебримбор става около 1500 г. от Втората епоха. Първата военна помощ от Нуменор за Средната земя - и то не за някакво малко човешко село, а за елфите във войната им срещу Саурон - идва 200 (двеста!) години по-късно. Исилдур, синът на Елендил, не е част от тази помощ - той се ражда 1500 години след това.
Разбирате каква каша са създали сценаристите на The Rings of Power, опитвайки се да разкажат колкото се може повече събития накуп и да източат до краен предел правата за филмиране, за които Джеф Безос, основателят на Amazon, се е бръкнал така дълбоко.
Гаврите не свършват тук.
Галадриел - импулсивната героиня на актрисата Морфид Кларк - има все по-малко общо с литературния първообраз. Въпреки че е един от най-старите елфи в Средната земя, тя се държи като тресяща се от хормони и младежки гняв тийнейджърка, която лесно може да бъде заблудена. Вместо да проявява сдържаност и мъдрост, често други ѝ отварят очите за дреболии.
Да не пропускаме отвратителния намек, че между нея и Халбранд, който беше разкрит като Саурон, може да има нещо и че тя изобщо би обърнала внимание на човешки мъж. Изобщо разликите между елфи и хора, така важни за историята на този свят, тук са смущаващи размити или повърхностно разгледани - през връзката на Арондир и Бронуин или лутащото се от единия до другия полюс отношение на нуменорците.
Да стигнем и до Странника. Вместо поне да се напънат да измислят нещо по-оригинално, Маккей и Пейн са избрали възможно най-предсказуемия и праволинеен подход, сервирайки ни измислена версия на Гандалф (в краен случай: Саруман).
За незапознатите - Гандалф е изпратен от Валинор (нека условно го наречем острова на боговете) в Средната земя, но не пада от комета през Втората епоха, за да се държи като Тарзан. Той пристига с кораб през Третата епоха, когато събитията, за които The Rings of Power разказва, отдавна са отминали.
Но не, за да се възползват от спомените на зрителите на филмите на Джаксън, сценаристите на шоуто са решили да осквернят и този персонаж.
Можем да продължаваме така дълго, но най-истински творческото безсилие се вижда в сюжетната линия с вехнещите елфи, които се нуждаят от митрил, за да оцелеят.
Какво ще го правят тоя митрил, бе? Ще го пият на хапчета? Ще си го бият венозно? Ще го вкарват там, където Слънце не огрява?
Пейн и Маккей именно от там сякаш са изкарали тази безумна линия, която предполага, че иначе безсмъртните елфи за няколко месеца ще се гътнат, ако не се сдобият със скъпоценен метал (който, между другото, изобщо не е създаден по показания в сериала начин). Това става основа и на създаването на елфическите пръстени, което е показано много красиво, но като много други неща те кара да почесваш глава и да питаш "А защо го направиха и как точно помага?".
Отговорите - във втория сезон (ако сценаристите не забравят). И като казахме втори сезон...
Мъката ще продължи
Две години ни делят от следващия сезон на това мъчение, начело на който отново са бездарниците Пейн и Маккей. За съжаление, надеждите, че нещо ще се подобри към по-добро, се давят под вълните от малоумие, които ни заляха в първите осем епизода.
Джеф Безос по принцип не харесва провалите и има навика да се намесва в проектите на Amazon, за които вярва, че трябва да бъдат подобрени. Един от най-богатите хора на света може да е спасявал някои други начинания в компанията си, но не е показвал, че разбира от създаване на сериали (иначе нямаше да одобри тези двамата за шоурънъри).
Най-добрата намеса от неговата страна - или от ръководството на Amazon Studios - би била да заменят Маккей и Пейн с опитни и талантливи сценаристи, които в оставащите по план четири сезона на The Rings of Power да се опитат да превърнат забърканата каша в горе-долу приемлив сериал.
Няма изгледи за момента това да се случи. По-лошото е, че в Amazon често има и друга практика - провалите да бъдат наказвани, но да се замазват що се отнася до представянето им пред обществото.
В крайна сметка след първия сезон на The Rings of Power положението все още е "Безосе, язък ти за парите". Вероятно по-непретенциозни зрители ще намерят в този скъпоструващ провал нещо, което да им допада.
Но всеки, който търси логичен и добре написан сценарий, всеки, който се вглежда отвъд красивите сцени и прекрасната музика, и най-вече всеки, който е усещал магията в творчеството на Толкин (и дори в адаптациите на Питър Джаксън), ще срещне горчиво разочарование.
Разочарование за 465 милиона долара.
