- Този елф ли трябва да бъде? - попита учудено жена ми, когато на екрана се появи мургавият и подстриган късо Арондир, един от очевидно ключовите персонажи в сериала The Lord of the Rings: The Rings of Power.
- Да. - отвърнах през зъби аз.
Последва смях от нейна страна. Не точно реакцията, която създателите на най-скъпия в сериал в историята биха искали да получат. Истината обаче е, че заслужават много по-лоши неща.
Подобно вероятно на много от вас, в петък вечер и ние изгледахме първите два епизода на новата продукция на Amazon Studios, струваща безпрецедентните 465 милиона долара само за първия си сезон.
Признавам, че първоначалната ми нагласа към сериала не беше добра. Липсата на опит при двамата шоурънъри, някои кастинг решения и най-вече фактът, че съм запознат с творчеството на великия Дж.Р.Р. Толкин и съзнавам колко трудно е да се разкаже пълнокръвна история само по приложенията на "Властелинът на пръстените", ме караха да държа очакванията си ниски.
Хвалебствията в първите отвъдокеански ревюта доведоха до пукнатини в този изкуствено създаден таван на очакванията и ме накараха да се съмнявам в собствените ми съмнения. "Ами ако бъркам? Ами ако... се окаже добър?", питах се. Откриващата сцена, вдъхновена от тази на трилогията на Питър Джаксън и представяща под формата на бърз монтаж света и случващото се в него, също ме изненада приятно, за да е още по-силно разочарованието по-късно.
Днес, когато вече съм изгледал изцяло първите два епизода, се чудя дали няма да се окажат истина офисните ни шеги, че Джеф Безос, председателят на борда на Amazon и може би основен виновник за The Rings of Power, е плащал на колеги в САЩ/Великобритания, за да кажат някоя добра дума за половинмилиардната подигравка с Толкин.
Защото The Rings of Power е точно това - не адаптация на творчеството на Толкин, а подигравка с него.
Знам, че колегата Александър в петък вече ви представи едно обективно ревю на първите два епизода и ви препоръчвам да го прочетете, защото много точно улавя някои от проблемите на сериала. Тук обаче ще си позволя липсата на обективност. Водеща е емоцията, а осъзнах, че с всеки изминал час от гледането на The Rings of Power ставам все по-недоволен от това, което видях.
Най-неприятното е опропастеният потенциал, който бюджет от 465 милиона долара няма как да не даде. Съзнавате ли каква невероятна телевизионна продукция бихме могли да видим, ако толкова много пари бъдат връчени на доказани разказвачи на истории?
The Rings of Power демонстрира какво правят толкова много пари, когато попаднат в ръцете на правилните дизайнери на продукцията, дизайнери на костюми, композитор, специалисти по визуални ефекти. В тези отношения сериалът притежава качество и мащаб, достойни не само за адаптация на Толкин, но и за всяка друга добра история.
И точно това е тъжното: добрата история я няма. The Rings of Power е красив, но какво от това, когато е скучен, изпълнен със сценарно безсилие адаптационен провал?
Проблемите на сериала така, както аз - запален по Средната земя с първия филм на Питър Джаксън, но превърнал се във верен читател на всяко късче история, което Толкин и синът му Кристофър след това са ни давали - ги виждам, са основно в три направления.
Да започнем от периферно виновните, за да стигнем до сърцевината.
На първо място, The Lord of the Rings: The Rings of Power има проблеми с подбора на актьори. Това сигурно е най-големият трън в очите за онези, които вече по инерция крещят "Политкоректност! Woke глупости!". За мен е най-малкият, но все пак забележим и дразнещ в своята самоцелност.
Толкин сам е разделил света си на раси, доста по-различни едни от други в сравнение с чисто човешките в нашия свят, но желанието за "расово и етническо многообразие" в сериала води до ситуации като тази с елфа-пуерториканец Арондир, чието визуално присъствие те вади от фентъзи света и те запраща отново в странното ни културно съвремие.
Кастинг режисьорът на The Rings of Power сякаш е работил по цветова квота - при ловците един тъмнокож, при Харфутите двама-трима, при джуджетата, при елфите...
Кастинг малоуимията обаче са на съвсем друго ниво - и тук нито многообразие или политкоректност имат общо - когато говорим за елфите като цяло. Толкиновите елфи са по-красиви от хората. Във филмите на Питър Джаксън е обърнато специално внимание на това с избора на по-нежно, дори женствено изглеждащи актьори (и дори статисти!) за ролите.
Красотата очевидно не е била фактор при подбора на актьори за елфите в The Rings of Power, нито е взет предивд фактът, че говорим за безсмъртни същества.
Сред актьорите има такива, които изглеждат на по 20, други - на по 60, едни се доближават до естетическия стандарт на това що трябва да е елф, други изглеждат очукани от времето, стреса и лоши гени средностатистически човеци с остри уши.
Да не би актьорът, играещ Келебримбор, да е някакъв чичо на Безос? Да не би играещият Гил-Галад да му е парти дружка?
Да, знам - Хюго Уивинг, оригиналният екранен Елронд, далеч не е първа хубост, което е отразено и от симпатично кривата му млада версия в сериала (макар да говорим за уж независими една от друга адаптации). Но Елронд има човешка кръв и при него да не е перфектен е оправдано.
За Арондир няма смисъл изобщо да говорим. И не, не става дума отново за това, че актьорът е пуерториканец, а за факта, че на теория надарен с отлични зрение и слух елф не може да усети заплахи на 10 сантиметра зад себе си. Ама това вече е сценарен мързел.
Да, кастинг проблемите бледнеят - ще прощавате подбора на дума - в сравнение със сценарната подигравка, която шоурънърите Джей Ди Пейн и Патрик МакКей ни предлагат.
На първо време трябва да се признае, че те наистина не са имали много, с което да работят. Приложенията на "Властелинът на пръстените", върху които са имали достъп, са един много суров скелет за Втората епоха на Средната земя. Пейн и МакКей е трябвало да напълнят този скелет с персонажи и истории, за да изградят нещо гледаемо. Всеки читател на Толкин трябва да го разбере.
Но какво правят те - пренебрегват дори малкото, което имат като насоки.
Първият признак на безсилие е да сгъстят хилядолетия история (макар и не в толкова големи мащаби, "Домът на дракона" за момента се справя много по-добре в това да показва, че между едно и друго събитие е минало някакво време), за да съберат повече интересни събития на едно място.
Дори това не им е достатъчно и създават нови сюжетни линии, които в голяма степен са скучновати. Осъзнах, че единственото, което ме интересува, е историята около Галадриел (която не би трябвало да е войн, ама той Сашо ви го каза).
На The Rings of Power му тежи опитът за това, което наричаме "фен сървис", но той не е насочен към задоволяване на високите изисквания на (по)читателите на Толкин, а към това да се даде на зрителите на филмите на Питър Джаксън нещо познато.
Харесвахте хобити? Ще ви дадем протохобити! Харесвахте Арвен, която размахваше меч (вместо Глорфиндел)? Няма проблем, правим и Галадриел жена-воин! Харесвахте химията между Леголас и Гимли? Ето ви приятелство между елф и джудже! Любов между човешки мъж и жена елф? Имате я във версия за бедни, ама обръщаме половете, за да е уж различно!
И за капак - нещото, което искрено ме подразни - една "падаща звезда" и мистерия, която потенциално може да се окаже най-голямата подигравка. МакКей и Пейн може да нямат правата да адаптират нещо друго освен приложенията на "Властелинът...", но поне да бяха прочели "Недовършени предания", където пише, че определени същества се появяват в Средната земя едва в Третата епоха.
Всичко описано дотук е проява на творческо безсилие, копиране на успешни модели от "Властелинът..." и екранизацията му, а на места и откровени обида към Толкин.
Да не говорим за наличието на сцени, които сякаш са лишени от посока и изглеждат като грешно похарчени пари, или диалозите, при които се усеща желание да звучат толкиновски, а в един момент просто доскучават с протяжността си.
Отново трябва да отбележим, че за разлика от Джаксън и неговите съсценаристи, МакКей и Пейн не са имали завършен роман, по който да работят, а е трябвало да си измислят. Просто очевидно не са били правилните хора за целта.
И тук стигаме до разковничето на проблемите на The Rings of Power, до сърцевината, където трябва да търсим вината - Amazon Studios. Горепосочените проблеми идват от компанията, която продуцира този сериал, която е избрала тези шоурънъри и която е дала зелена светлина до екран да стигнат всички неща, за които си говорим.
Стигаме до върха на Amazon - Джеф Безос, който като фен на Толкин няма как да не осъзнава, че това, което Пейн и МакКей са създали с парите на компанията му, може да е красив сериал, но не е сполучлива адаптация.
Ще завърша с един цитат от Кристофър Толкин, споменатия син на писателя, който години наред събираше, редактираше и довършваше недовършените предания на своя баща за всички нас. Думите на вече покойния Кристофър пред френския вестник Le Monde са от 2012 г. и се отнасят - изненадващо за мнозина - за трилогията на Питър Джаксън, която той не харесва и смята за "екшън филм за 15 до 25-годишни". Ето какво казва той:
"Толкин се е превърнал в чудовище, погълнат от популярността си и абсорбирано от абсурда на времето. Разривът между красотата и сериозността на творбата и това, в което се е превърнала, отиде твърде далеч според мен. Подобна степен на комерсиализация намалява до нищо естетическото и философско значение на това творение. Остава ми само едно решение: да обърна главата си."
Макар да не мога споделя това мнение за "Властелинът..." на Джаксън, който отвори пред мен вратите към литературата на Толкин, тези думи ехтят силно в съзнанието ми след The Rings of Power.
Язък ти за парите, Безосе.
