Ако се вярва на официалната статистика, Лестър е град с около 340 хил. жители.
Грубо казано - нещо като Варна като население (също по официални данни) и над два пъти по-малък като територия.
Но за разлика от морската ни столица, където местните и многобройните туристи през лятото имат възможност да се татуират поне на 10 места само в центъра на града, студиата за татуировки в Лестър не са много. Blue Ink (Син туш) е името на най-известното място, в което могат да те нашарят.
Собственик и основен татиуровчик е Ник Мос-Гленън, който никога не се е оплаквал от липса на работа, но и никога не е бил затрупан от заявки. Ако се намерели по един-двама желаещи на ден - добре. Имало и дни, в които никой не влизал в студиото. Нито за татуировка, нито за пиърсинг.
Но в последите месеци случаят не е такъв.
Успоредно със сензационния марш на Лестър във Висшата лига заявките за татуировки се увеличили лавинообразно.
А след като титлата на "лисиците" стана факт, се наложило Ник да си потърси помощници. "На ден звънят по 70-80 човека и просто няма как да поемем всички", заяви Мос-Гленън, чиято история достигна и до ВВС Radio 5.
Големият хит са портретите на мениджъра Клаудио Раниери и играчите на тима, а Ник и съдружникът му се изготвили и палитра от заготовки, които са тематично свързани с футболния клуб - от стилизирани лисици до различни рисунки с емблемата на отбора.
От сряда в сила е промоция на портретните татуси, които струват 280 паунда за размер А5, а всеки, който се възползва от услугите на студиото Blue Ink ще участва в томбола за "специален подарък".
"Надявам се това да продължи дълго", заяви Мос-Гленън, който може да се похвали, че освен фенове, е татуирал и някои от звездите на Лестър, сред които Джейми Варди, Уес Морган, Кристиан Фукс и Джефри Шлуп.
Татуировчикът обаче съвсем не единственият, който натрупа дивиденти от героичната титла на "лисиците".
Местните търговци отчетоха рекордни обороти и печалби по време на домакинските срещи на тима, а пикът бе на шампионския парад, който събра четвърт милион по улиците на града, а пъбовете, ресторантите и магазините останаха с опразнени рафтове и пресъхнали кранове за наливна бира.
Докъде ли ще продължи приказката на Лестър, Син туш и останалите?
Твърде вероятно е да не е толкова дълга. Но пък ще се разказва вечно.
И най-важното - ще дава надежда, че никога не е късно да те сполети щастието и да ти се усмихне късметът.
