Сряда, 30 януари. В предпоследния ден от месеца Димитър Бербатов извършва рутинната подготовка за поредния си мач от Висшата лига. Нищо не може да го изненада, защото има зад гърба си вече 197 такива. Освен ако съотборниците му не донесат кейка в съблекалнята...
Димитър Бербатов празнува рожден ден в рутината на ежедневието си, като част от най-зрелищното и задъхано първенство в света. Няма почивка. Шоуто е страхотно за зрителите, но уморително за артистите. Един от най-колоритните и нестандартни изпълнители на роли в този театър е българин.
Бербатов на 32... Кога минаха тези години? Сякаш вчера момчето с притеснената физиономия и по детски облещени сини очи замина за Германия и се потопи в света на големия футбол. Преди повече от десетилетие бутна с върха на обувката топката край Шмайхел за първия си голям гол (1:1 в Дания). С надут като топка глезен вкара и подаде за една страхотна победа над Хърватия на новооткрития „Васил Левски". Не му стигнаха сантиметри да вкара в Глазгоу гола, с който да докосне Купата на европейските шампиони, и то само на 21 г. Колко бързо се разви всичко в кариерата на момчето, чието име Димитър Пенев объркваше комично, докато налагаше за титуляр в ЦСКА.
Къде е онова притеснено и ококорено момче, къде е лондонското денди от днес? Човекът с осанка на господар на игрището, който показва тениска с надпис към съотборниците да му подават топката и да не и берат грижа. Който аристократично и понякога арогантно подава топката където си иска с мининум движения на тялото, изправен и някак леко отегчен.
Човек, който може да си позволи да каже „не" на Ювентус, за да остане верен на английския футбол, който очевидно хареса.
След повече от 300 мача по терените на Англия и Германия, близо 200 гола, рекорд по попадения за България, титли и купи с Юнайтед, трофей с Тотнъм, две дъщери и поляризиране на мнението на феновете за един куп неща, Бербатов е един успял българин. Да, не край Перловска, а край Темза - стадионът на Фулъм е на две Питъркраучови крачки от реката. Такива като Димитър не може да ги спре даже със закон и Дейвид Камерън, толкова талант имат. И, както е типично за различните и пърстоцветни с таланта си артисти, те винаги поляризират мнение. Или ги харесват, или ги хулят. Няма безразлични.
Дали е мързелив и капризен, или е гениален и вдъхновен? Дали е успял, или се е провалил в Юнайтед? Амбициозен ли е, или не е лидер за големи мачове? Въпросите, които го правят още по-интересен и неделима част от шоуто на Висшата лига. Всеки си има отговор. Но какъвто и да е той, самият факт, че един българин е изключение от правилото за посредствеността във футбола ни и е в устата на английските медии ежедневно, е постижение. На 32 години Бербатов все още е там - в най-гледаното първенство.
Докато той играе довечера срещу Уест Хем, вероятно дъщеря му Дея ще маже с пръст из тортата различни фигурки. Бербатов ще се прибере и ще посрещне празника си у дома, както го прави винаги. Никога не е бил по шумните събития. Във вечерта, в която Реал играе с Барселона, а Арсенал среща Ливърпул, вероятно и мачът му ще остане някъде далеч от светлините на прожекторите. Но, дали са лавъри или хейтъри Бербатови, много българи пак него ще изберат да си гледат. Защото осъзнават (или поне би трябвало), че скоро и това няма да имаме. Българин във Висшата лига - това звучи като кръчма с шкембе чорба в космоса, за нивото на българския футбол.
Та, Happy Birthday, mate! Както ще му кажат съотборници, приятели англичани и вероятно дори съперници от Уест Хем. И добре, че те има.
Иначе кого щяхме да гледаме в сряда вечер?
