Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Дневникът на един Buddhaa – IV част

Платих си аз входа, ревеше ми се, не бях давал толкова пари за нищо до момента, ама няма как, нали искаме да печелим големите пари
Платих си аз входа, ревеше ми се, не бях давал толкова пари за нищо до момента, ама няма как, нали искаме да печелим големите пари

Привет отново!

В поредната част от покер дневника ми ще ви разкажа за преживяването си в Барселона, където играх турнира, за който ви говорих по рано - турнир от веригата ЕПТ (Европейски покер тур) с вход 5300 евро и нагреден фонд към 4 милиона евро, като наградата за победителя беше над 800 хиляди евро...

Доста внушително, нали!

Е, реших и аз да се пусна и да видя дорасъл ли съм за такива турнири. Оказа се, че съм, ама късметът не беше на моя страна, за жалост...

Пристигнах в Барселона в неделя, турнирът почваше в понеделник или вторник, в зависимост кой ден си избереш да играеш - 1А или 1Б.

Бяхме групичка от 5-6 българи, все изявени професионалисти, което ми даде допълнително кураж.

Настаних се в хотелчето и отидох до казиното да се регистрирам и запиша за турнира.

Казиното беше гигантско, по крайбрежната линия и като цяло доста приятно местенце, обаче беше ноември и температурата - не повече от 10 градуса. Платих си аз входа, ревеше ми се, не бях давал толкова пари за нищо до момента, ама няма как, нали искаме да печелим големите пари.

Вечерта отидох до казиното да видя как са кеш игрите, но бързо се отказах, защото имаше 30-40 чакащи да седнат на някоя от 30-те покер маси, а и беше много шумно и предпочетох да се разходя малко и да се прибирам да спя, защото бях избрал да играя ден 1А (понеделник) и да си почивам във вторник.

Така дойде и големият ден, атмосферата, огромната зала, надъхващите музики и кадри, които PokerStars пускат на тия турнири. Сложих слушалките за максимална концентрация и почнах да играя.

Набързо разледах опонентите на масата си и си изградих мнение за всеки един от тях. Като цяло масата, на която играех, не беше нищо особено и нямаше някой много известен, което си е успокояващо като се има предвид, че на тези турнири идват най-добрите играчи от Европа и света и е стресиращо до теб да е човек с 5-10 милиона печалби.

Както и да е, след като имах представа вече за всеки един от играчите, се случи следното раздаване - един много агресивен скандинавец вдигна с 300 на блайнд 100/200, като и двамата имахме стакове от 30 000 (началният). Аз само платих с чифт двойки, флопът дойде перфектен - поп, 8 и 2 от различни цветове и не исках да го гоня от ръката, така че реших само да плащам. Той заложи 500, аз платих и на търна дойде 10 и 1500 от него, аз пак платих и на ривъра 7 и 4000 от нет. Аз пак платих и той ми обърна стрейт с 9-6! Симпатягата просто извади адски голям късмет!

Останах с 24 000 чипа и надежда по-нататък да тръгнат работите, ама ми биха и другия сет - на флоп поп-10-2 аз бях с 10-10, а французинът срещу мен имаше аса. За жалост на ривъра дойде още едно асо и той ми взе много голям пот от близо 35 000 чипа...

За завършък, късметът не се промени и отпаднах, когато сложих всичките си чипове на много силен дроу (проекто ръка), когато на флоп А-8-6 с две пики аз имах 9 и 7 от пика и чаках и цвят и стрейт, но за жалост нищо не ми дойде срещу А-5 на същото франсе и бях аут от турнира...

Бях планирал да седя цяла седмица, но след такъв малшанс се ядосах и си купих билети директно за преждевременно прибиране.

На следващия ден се разходих из Барселона с приятелите - доста готин и подреден град, въобще Испания е доста приятна държавица и хората са много готини.

Разочарованието беше пълно, като разбрах, че Ел Класико е в понеделник, а не неделя, иначе можеше и да остана, за да гледам как Барселона разгроми Реал.

Напазарувах няколко екипчета от магазина на „Камп Ноу" и се прибрах към хотела да оправям багажа за София.

На другия ден си викам аз такси и му казвам: "to the airport ", а той ме пита „кое от двете?". Тука бях шах и мат, защото въобще не знаех, че има две летища, а камо ли от кое летя аз :-)

Добре, че таксито имаше лист, на който пишеше разпределението на всички авиокомпании коя откъде лети и се оправихме. Като пристигнах, видях гигантска опашка на едно от гишетата и просто знаех, че съм там. Отидох и на екранчето си пишеше София. Ура!

В момента играя друг голям турнир в Лондон, дано там да е по-добре!

Ще гледам да направя някоя друга снимка, че в Барселона бях прекалено ядосан и не ми се занимаваше с нищо и исках само да се прибера.

Айде доскоро и успех!

Най-четените