10. Реал (Мадрид) на Рамон Калдерон.
Калдерон подлуди Милан, преследвайки Кака, подлуди Манчестър Юнайтед в опити да подпише с Кристиано Роналдо. Подлуди Виляреал за Санти Касорла, веднага след като беше подлудил Валенсия, за да вземе Давид Силва и/или Давид Вия. Подлуди собствените привърженици на Реал с неспазените предизборни обещания за привличането на Сеск Фабрегас, Кака и Ариен Робен. Впоследствие все пак взе Робен, когато Челси вече нямаше нужда от него. После временният му наследник Висенте Болуда прекали с приказките, изхвърляйки се, че ще смачкат Ливърпул, само за бъдат смачкани от Ливърпул. Леко многословно, но схващате за какво става въпрос.
9. Арсенал (1986 - 1995)
"Скучен, скучен Арсенал!". Направо не е за вярване, като гледаме днес очарователния футбол на момчетата на Арсен Венгер, но Арсенал на Джордж Греъм от 1986 до 1995 г. и особено към края на неговото управление, беше един от най-скучните отбори в историята. Шотландецът Греъм (между другото, креативен играч навремето), строеше своята тактика върху мощните плещи на защитната четворка гадняри Лий Диксън, Тони Адамс, Стив Боулд и Найджъл Уинтърбърн. Неговият Арсенал бе най-близката английска версия на италианското катеначо от 60-те. "Едно на нула за Арсенал" с мелодията на "Go West" на Пет Шоп Бойс бе друга популярна песен по стадионите по онова време. Доста ограниченият откъм техника състав често разчиташе напред единствено на плодородния голмайсторски усет на Йън Райт. Така те спечелиха две титли през 1989 и 1991 г., но станаха мразени на целия континент чак през 1994 г., когато спечелиха КНК, побеждавайки Парма на Дзола и Асприля с 1:0 с около едно излизане от своята половина.
8. Италия (винаги)
На международната сцена Италия е вероятно най-неодобряваната държава, особено в Северозападна Европа, където сблъсъкът на културите е прекалено остър. В чисто футболно отношение италианците са възприемани стереотипно като крайно прагматични и дефанзивни, често похабявайки по някой ярък свой нападател в името на тактиката. Те са също световни шампиони в това да бъдат "furbo" (на техния език това означава "ловък, сръчен, изобретателен, хитър, лукав"). Дърпане за фланелката, симулации, заблуждаване на съдията (Бел. ред.: и игра с ръка в наказателното поле, както българите добре помним) - всички тези прийоми са на непрестанна употреба в арсенала на "скуадра адзура". Извън терена, несъмнено причина да бъдат мразени е и ревността. Не може да се отрече, че италианските футболисти изглеждат много добре и жените им симпатизират. Фактът, че повече няма да гледаш самоуверените им физиономии, над които лъщи зализана косичка, няма как да не те кара да празнуваш при отпадането им на Световно или Европейски.
7. Манчестър Юнайтед след 1993
От спечелването на първата си титла през 1993 г. насам, сър Алекс Фъргюсън превърна Ман Юнайтед в най-доминиращия клуб в историята на английския футбол. За 17 години "червените дяволи" спечелиха още 10 титли във Висшата лига, както и на два пъти Шампионската лига. Но въпреки че завистта е главният повод да бъдат мразени, то има и ред други причини за това. На първо място, те са изключителни късметлии (някои наричат това "силна воля за победа") заради феноменалният брой късни решаващи голове, които са вкарали. В споменатата 1993 г. станаха шампиони заради два гола в добавеното време на защитника Стив Брус за 2:1 срещу Шефилд Уензди. И, разбира се, онзи прочут финал на Шампионската лига, когато Юнайтед бе надигран от Байерн от първия съдийски сигнал до края, но отново вкара два пъти в продължението. Също така почитателите на Ман Юн са главно такива заради успехите на клуба. Това личи от малкия брой привърженици в града, тъй като повечето манчестърци са от Сити. Лоши чувства идват и от грешките на съдиите, които по-често се случва да са в полза на "червените дяволи", отколкото на другите клубове.
6. Ювентус - винаги
Юве е мразен в Италия по същата причина, по която и Манчестър Юн в Англия. "Бианконерите" са категорично най-успешния клуб на Апенините с 29 (официално 27) "скудети". И те са наричани късметлийски отбор заради многото късни голове през годините. Също както при Ман Юнайтед, привържениците им са разпръснати из цялата страна, докато повечето жители на Торино симпатизират на едноименния клуб. И Ювентус е обвиняван в съдийска подкрепа. Най-много са съмненията през 1981 и 1982 г., както и в по-малка степен през 1998 г. Скандалът "Калчиополи" през 2006 г., когато титлата им бе отнета и Юве пратен в Серие В, съвсем влошиха имиджа на клуба.
5. Гърция (2004)
До Евро 2004 гърците се бяха класирали само за две големи първенства - европейското през 1980 и световното през 1994. В 6 мача имаха 1 равенство и 5 загуби с голова разлика 1:14. Така отборът без големи имена, воден от германската легенда на дървения футбол Ото Рехагел, бе считан за фаворит единствено в сравнение с Латвия. Само че той измисли перфектният план и Гърция си стоеше в своята половина, изсмуквайки енергията на противниците, преди да ги накаже с контраатаки или статични положения. Елините излязоха от група, включваща Испания, Русия и домакините Португалия, които дори победиха в мача на откриването. След това шокираха шампионите Франция с 1:0 на четвъртфинала, отстраниха фаворитите Чехия със "сребърен" гол в продължението на полуфинала и накрая наказаха още веднъж португалците с попадение на Ангелос Харистеас, за да сътворят най-голямата сензация на Европейско първенство за всички времена. Стилът им беше определян по много начини, най-мекият от които "игра на статични положения" и най-острият - "антифутбол".
4. Лийдс Юнайтед на Дон Реви
Лийдс от края на 60-те и началото на 70-те години е прочут като най-мразеният отбор в историята на английския футбол. Несъмнено те са изключителен колектив с ярки индивидуалности като Питър Лоримър, Джони Джайлс и Били Бремнър. Въпреки че печелят немалко: две титли, две Купи на панаирните градове (по-късно Купа на УЕФА, а сега вече Лига Европа), една Купа на ФА и една Купа на Лигата, в действителност те можеха да вземат два пъти повече трофеи, ако не се дънеха толкова често в последния момент. Както повечето отбори в настоящата класация, момците на Реви бяха доста силни физически и си спечелиха прякора "Мръсния Лийдс" и доста критики от страна на пресата, както и на великия Брайън Клъф като мениджър на Дарби Каунти. Корави копелета като Бремнър и като Норман "Прегризва ти краката" Хънтър караха противниците да треперят. Хънтър се забърка в доста прочути сбивания през своята кариера като това на изгубения финал за КНК срещу Милан или с Франсис Лий след негова симулация, която носи дузпа за Дарби. Въпреки че са невероятен отбор, Лийдс на Дон Реви рядко се споменават в спортната преса, което е срамота, защото те са несъмнено едни от най-добрите за всички времена в Англия.
3. Естудиантес 1967-70
Като става дума за брутални отбори, малко могат да се сравняват със състава на Естудиантес, който спечели първенството на Аржентина през 1967 г., три поредни Копа Либертадорес и веднъж Междуконтиненталната купа. Най-важните играчи на клуба бяха Карлос Билардо, който през 1986 г. като треньор изведе Аржентина до световна титла, и Хуан Рамон Верон, бащата на днешния Хуан Себастиан. Треньорът Освалдо Субелдия налагаше твърд стил на игра, основен елемент в който беше да вземеш страха на противника. Тактическите нарушения бяха нещо нормално, също както и фаловете без топка. Реваншът на финала за Междуконтиненталната купа през 1969 г. с Милан, който завършва 2:1 (2:4 в двата мача), е известен като "Кошмарът от Ла Плата". На няколко пъти играта е прекъсвана заради сбивания, провокирани от домакините, а след мача се заформя масово меле. Агире Суарес разбива лицева кост на Нестор Комбин от Милан, след което потърпевшият дава интервю за италианска телевизия и физиономията му прилича на задница на автобус. Президентът на латиноамериканската държава Хуан Карлос Онгания предприема безпрецедентен ход, като разпорежда арестуването на целия футболен отбор. Грубияните Суарес, Полети и Мадеро са лишени от състезателни права до живот и дори прекарват известно време в затвора.
2. Байерн от 1970-те
Също както Ювентус и Манчестър Юн, и Байерн е мразен главно заради успехите си. Наричаният по това време "ФК Холивуд" е най-подкрепяният отбор в Германия, но всички останали, които не го подкрепят, го мразят. Официален старт на омразата е даден през 1969 г., когато Байерн е сравнително скромен клуб със само една титла до момента. Заформя се страхотно съперничество с другия голям отбор на 70-те - Борусия (Мьонхенгладбах), като привържениците на всички други клубове симпатизират на "зелените". Въпреки че в състава са много от героите, които печелят за Германия златото на Евро'72 и на световното през 1974 г. като Бекенбауер, Мюлер и Брайтнер, по време на пътуванията си из Германия Байерн често е атакуван физически. Сбиванията с противникови запалянковци донасят на Франц Рот прозвището Бика. Вратарят Сеп Майер нокаутира привърженик на Хановер, който го е нарекъл "баварска свиня", а според слуховете Франц Бекенбауер веднъж се изпикава върху главите на гостуващи фенове. Също както и други отбори в класацията, "ФК Холивуд" е обвиняван за това че щастието често му се усмихва, като в Германия дори се ражда изразът "байернски късмет". Ако не бяха спечелили трите поредни купи на европейските шампиони от 1974 до 1976 г., никой не би се оплакал. В първия от трите финала са надиграни от Атлетико, но вкарват в последната минута на продължението и след това печелят преиграването. През 1975 г. са доминирани от Лийдс Юн, като гол на Питър Лоримър е отменен скандално, и в крайна сметка бият с 2:0. На третата година Сент Етиен два пъти удря греда, за да спечелят отново баварците с 1:0. Байерн също така е и олицетворение на афоризма, че германците са най-добри в организирането на партита, но не са забавна компания на самия купон. Почти никога не личи, че футболистите на Байерн се радват на огромните си успехи и това също е доста дразнещо, съгласете се.
1. Аржентина през 1990 г.
Безспорно най-мразеният от целия свят отбор. Шампионите от 1986 г. някак си се промъкнаха до финала на следващото световно първенство, въпреки наличието на само двама (!) играчи с офанзивни качества - Клаудио Каниджа и самият Диего Марадона, който през цялото време беше в отчайваща физическа форма след скорошна контузия. Отборът на Карлос Билардо представи съвременната дефиниция за антифутбол. Те някак си издраскаха от предварителната група след загуба от Камерун, победа над СССР, дошла и благодарение на поредна игра с ръка на Марадона, невидяна от съдията, и съмнително равенство с Румъния, класиращо двата отбора. На осминафинала срещу Бразилия се защитаваха с десет човека и бяха смазани от първата до последната минута, но единствената им атака - гениален пробив и пас на Марадона към бързия като вятъра Каниджа, донесе победата. Лошите чувства към аржентинците си останаха и на четвъртфинала с Югославия, която ги надигра категорично, макар и с един изгонен. След 0:0 и в продълженията вратарят-клоун Серхио Гойкоечея, който не можеше да прави нищо друго, освен да спасява дузпи, стана национален герой. Футболът отново плака на полуфинала, когато далеч по-силните домакини от Италия атакуваха през цялото време и поведоха чрез голмайстора на първенството Тото Скилачи. Каниджа изравни след невероятна грешка на вратаря Дзенга и аржентинците се върнаха към ужасяващата си негативна тактика. Лежаха по терена, бавеха при всяка възможност и беше ясно за всички, че отново чакат дузпите, които спечелиха отново благодарение на Гойкоечея. На финала срещу тогавашната ФРГ отборът на Билардо пак игра за дузпи от началния съдийски сигнал. Най-грозният финал в историята на световните първенства завърши именно с дузпа в 85-ата мин., изпълнена от Анди Бреме. Тя дойде след очевидно гмуркане на Руди Фьолер, но милиони почитатели на футбола си затвориха очите и въздъхнаха облекчено...
ОЧАКВАЙТЕ ДЕСЕТКАТА НА НАЙ-МРАЗЕНИТЕ БЪЛГАРСКИ ОТБОРИ В SPORTCAFE.BG!
