Тишина! Говори Стеф Къри

Стеф Къри е една от най-големите звезди в NBA. Играчът на Голдън Стейт Уориърс остава в историята като първият, спечелил наградата MVP на редовния сезон с абсолютно единодушие, като е и двукратен шампион. 191-сантиметровият гард е популярен с изкусната си стрелба и уникалните си умения на паркета, но и с ангажираността си към различни социални проблеми.

Къри неведнъж е вдигал трибуните на крака, създавайки неповторим шум в залата. Сега обаче иска точно обратното - тишина, за да бъде чут.

Напоследък си мисля какво значи да имаш поле за изява (б.а в различните онлайн платформи). Предполагам, изкушаващо е да си помисля, че не значи нищо. Всеки има Twitter, Facebook, Instagram и т.н, всичките им опции, преплетени с историите по телевизията... това е много шум. И чувате достатъчно от него, така че започвате да се чудите дали някой може, или дали въобще иска, да чуе нещо повече.

Но ако има нещо, което тази година научих, то е, че неслучайно чуваме целия този шум. Чуваме го, защото става дума за истински хора някъде там, които се изправят пред истински проблеми, пред истински несправедливости. През 2017 г. в САЩ тишината не е опция.

Аз съм човек, който се чувства комфортно в кожата си. На 29 съм. Имам две дъщери, приказен живот и невероятни родители. Бил съм в цялата страна - от Шарлът до Бей. Уверен съм от факта, че съм изградил характер, с който се гордея. Знам в какво вярвам и знам зад какво стоя.

Знам и срещу какво съм.

Но когато някой каже, че спортистите не зачитат военните - твърдение, натрупало популярност - приемам нещата навътре. Едно от най-дълбоките ми убеждения е това колко горд съм да съм американец, колко благодарен съм на нашите войски. Знам какъв щастливец съм да живея в тази страна и да правя това, което обичам. Да отглеждам дъщерите си в среда, изпълнена с мир и просперитет. Чувам обаче и за хора, които нямат това, което имам аз. Множество страдащи, особено нашите ветерани.

Всеки ветеран, с когото съм говорил, твърди почти едно и също - спорът, започнал в света на спорта, дали Колин е коленичил, дали всички в NFL намират начин да покажат единство, или аз, че не искам да отида в Белия дом - няма нищо общо с неуважение към ветераните.

Повечето от тях са категорични, че не са съгласни с мнението на всеки човек, но точно това е в основата на всичко, за което се борят - свободата на всеки американец да изразява страданията, страховете и разочарованията си, мечтите за социално равенство.

Един от най-запомнящите ми разговори с ветеран бе преди няколко дни. Жена ми отваряше ресторанта си и всички отидохме на вечеря, за да я подкрепим. Един от гостите бе Майкъл, който също бе със съпругата си. Дойде при мен и ми се представи и започнахме да си говорим.

Оказа се, че е служил в Афганистан и ми разказа за всичко, през което е преминал - физически и психически, опитвайки обратно да се върне в ритъма на обикновеното ежедневие. Предложи ми съвет как да повиша вниманието към някои сериозни проблеми на ветераните - например, нарушенията в медицинската администрация. Каза ми също, че по-малко от 1% от населението в днешни дни е в армията, което прави почти невъзможно ветераните да имат политическото представителство, от което се нуждаят.

Как тези проблеми никога не са на дневен ред?

В социалните мрежи и по телевизията непрекъснато виждаме „подкрепа за нашите войски". Но не става дума само да ги поздравим и да им благодарим и определено не става дума за това какво правим на химна. Майкъл ми каза, че ветераните се нуждаят от истински действия. Нуждаят се от истинска помощ с медицинските услуги, достъпа до работни места и връщането им в обществото.

С Майкъл намирахме непрекъснато общи теми. От това, че е фен на Уориърс (много, много добре) до по-важното - че много от проблемите на военните са такива, които имат всички в САЩ. Бездомност, безработица, психично здраве, расово неравенство. Това са проблеми, които всеки град ги има.

Все повече се замислям какво означава за мен използването на различни платформи - винаги ще се връщам към разговора с Майкъл.


Още си спомням сутринта, в която президентът ми писа в Twitter. Сигурно нямате нужда да ви споделям това, но беше нереално. Беше сутринта преди първата ни тренировка, така че добре се наспах. Когато се събудих, имах 30 съобщения - приятели пишеха, че съм прав, защитаваха ме, казваха да не се притеснявам. Нямах идея за какво става дума.

Беше каквото беше.[1]

Има хора, които не могат да разберат защо мирно се противопоставям на посещението в Белия дом. Кой ви каза, че мирният протест на спортистите е неуважителен към военните, знамето и страната?

Аз ще използвам полето си за изява, не искам да има само шум. Искам да говоря за истински проблеми, засягащи хора. Искам прожекторите да осветят нещата, които ме интересуват. Аз се интересувам от ветераните.

Нека не се губим отново в дебата за това кой какво има предвид и към кого показва неуважение. Нека говорим за това как можем да защитим ветераните си. Нека говорим за неработещата медицинска система и психическите травми, но и за бедността, безработицата и расовото неравенство.

Нека говори как можем да направим живота им по-лесен. Нека сме по-силни от мълчанието, по-тихи от шума.

 


[1] По традиция шампионите в четирите водещи спорта в САЩ - баскетбол, американски футбол, бейзбол и хокей гостуват на президентите на страната. Доналд Тръмп обаче бе засегнат от това, че Къри се колебае дали да посети Белия дом и написа в Twitter: "Посещението в Белия дом се счита за чест за един шампионски отбор. Стеф Къри се колебае, следователно поканата е отменена!", като отмяната на поканата предизвика огромен скандал в баскетболния свят.

Новините

Най-четените